Отлагането е нещо, което мъчи доста от нас в стремежа ни към постигане на добри резултати. И доста често, вместо да се хванем и да свършим работата, ние просто не можем дори да започнем, а предпочитаме както винаги да я отложим.
Един от най-простите методи за елиминиране на “отлагането” свързано със задачите, които трябва да изпълним е вдъхновен и взет от сервитьорите.
Нарича се “Ефекта Зейгарник” на името на литовския психолог Блума Зейгарник, която забелязва нещо странно, докато седи в ресторант във Виена.
Тя наблюдава, че сервитьорите изглеждало, че помнят само поръчки, които са в процес на даване и изпълняване. А когато бъдат завършени и изпълнени, поръчките се изпаряват от паметта им на мига. След тази констатация, Зейгарник се връща в лабораторията си/изследването е проведено през 1927г/, за да тества теориите си по повод на този факт и да разбере какво точно се случва.
Събира доброволци в лабораторията си и ги моли да изпълнят около 20 или повече малки задачи като решаване на пъзели, нанизване на герданчета с мъниста и т.н.
По време на експеримента някои от доброволците нарочно са прекъсвани по време на извършване на задачите, точно по средата на изпълнението ми.
След това доброволците са попитани коя от всички задачи, които са изпълнили си спомнят, че са я извършили? Хората, които са били прекъсвани по средата на задачата са били два пъти по склонни да си я спомнят, от тези, които са я изпълнили цялата, без някой да ги притеснява. Сигурен съм, че вече се питате какво общо има това с отлагането.
Е добре, ще ви дам още една следа…
Почти 60 години по късно Кенет Макгроу и неговите колеги извършват друго изследване на ефекта Зейгарник. В него участниците трябва да решат един наистина труден пъзел като условието е, че всеки от тях ще бъде прекъсван и спиран, преди да може да реши задачата и преди да кажат психолозите, че експеримента е приключил.
Въпреки това почти 90% от изследваните все пак започват да работят върху пъзела.
Вижте още и → Да преборим отлагането: най-добрият съвет на света!
Напрежение докрай…
Сетихте ли се вече какво имам предвид….? Не?
Ето ви още един жокер: един от най-старите трикове в телевизионния бизнес за привличане на вниманието на зрителите ден след ден е да ги държат в напрежение докрай, особено в ТВ сериалите.
Главния герой изглежда е паднал от планината, но кадъра е отрязан много преди да бъдем сигурни, че наистина е паднал и без да знаем дали е оживял.
И тогава на екрана се изричат тези съдбовни думи, които всички мразим, и които се появяват точно, когато е най-интересно: “Следва продължение…”/”TO BE CONTINUED...”/
Тук буквално се изнервяте, напрежението ви е увеличено, но искате да видите какво ще се случи и следващия път ще сте там, когато започне поредния епизод!
Ще погледнете телевизора, когато ще дават продължението, защото желанието да разберете мистерията и развръзката си цъкат в задната част на съзнанието ви.
Големият английски писател Чарлз Дикенс използва точно същата технология.
Много от произведенията му като “Оливър Туист” например, въпреки, че по-късно е публикуван като цял роман, първоначално е бил под формата на отделни серийни истории, които са държали читателя в напрежение.
Той, читателя има отчаяното желание да разбере какво ще се случи после, в следващата порция от историята. Веднъж започнал да чете, ще трябва и да я довърши.
Какво е общото между всички тези примери?
Общото е, че когато хората успеят да започнат нещо, те са много по-склонни да го завършат. Както при сервитьорите, където те винаги помнят поръчката, която още не са изпълнили, но вече са взели. И докато не я свършат тя ще е в главата им.
Така е и при създаването на напрежение в сериалите и историите на Дикенс, където веднъж започнали да гледате искате да продължите до край, докато видите финала!
Та в този смисъл отлагането е най-лошо, когато сме изправени пред решаването на голяма и трудна задача, която се опитваме всячески да избегнем изобщо да стартираме.
Това може да бъде или защото не знаем как да започнем или не знаем от къде да започнем.
Вижте още и → Стар, но винаги работещ метод за висока продуктивност
Какво може да ни научи ефекта на Зейгарник за отлагането?
За да имате по-добър шанс да свършите нещо, много е важно просто да стартирате!
Не започвайте с най-трудното, опитайте нещо по-лесно като за начало.
Ако се водите в началото от малки части на проекта или задачата, а след това се заемете да свършите останалата, по сложна част, вие ще сте по склонни да продължите напред в изпълнението. Веднъж, след като сте стартирали, вие е доста по-вероятно и да приключите, защото има нещо в съзнанието ни, което ви натиска, води ви към финала щом вече един път сте се хванали на хорото. Въпреки че техниката е проста, ние често я забравяме, защото сме толкова погълнати от мисълта за най-трудната част от нашия проект или задача, че се страхуваме дори да започнем.
Ефекта Зейгарник има важно изключение.
Метода не работи толкова добре, когато не сме особено мотивирани да постигнем целта си или наистина не очакваме да се справим добре.
Това се отнася и за поставянето на цели като цяло, особено когато те са непривлекателни или е невъзможно да се занимаваме с тях.
Но ако целта ви има наистина стойност и мислите, че е възможна – да направите първата, по-лесна стъпка може да бъде разликата между провала и успеха.
