Тъмната страна при поставянето на цели – суровата истина за целеполагането!

Поставянето на цели не е нещо, което е само положително, то има и своята тъмна, негативна страна. Подробен анализ на отрицателните страни присъщи на целеполагането. И ако сте от хората, които предварително чертаят пътя си – определено трябва да прочетете тази статия!

Очаква ви интересна среща с изключително любопитни, психологически изпитани факти – без излишни, наивни и глупави „позитивни тъпотии“.

Да, тия шибани цели са навсякъде!

Непрекъснато се повтаря: цели, цели, цели! Включително и ние в lifehack.bg доста често пишем за това, но са важни, какво да се прави – без да знаем на къде сме тръгнали как ще стигнем изобщо някъде? Всичко при поставянето на цели звучи прекрасно: сядате с чаша кафе, вземате лист хартия и химикал и почвате да си рисувате заветните желания и начините, чрез които да ги постигнете.

Поставянето на неясно определени и не дефинирани цели може да бъде, вредно, опасно и в крайна сметка само да си загубите времето!

Определянето на цели се е превърнало в личен, корпоративен и политически фетиш в нашето модерно общество. Съвременните работници често са подложени на отвратителната задача да си поставят цели, които да работят и най-вече да ИМ поставят цели, които да изпълняват.

Като изключително често/вярвам че ще се съгласите с мен/ независимо дали са си ги поставили сами или са им спуснати – те са идиотски, безсмислени, неизглеждащи от значение и почти винаги не-изпълними!

И все пак всички хора по света в момента се движат от някакви цели – било то да легнеш пред ТВ след работа или да започнеш да градиш нещо смислено.

Цели се определят за всичко, от икономическите показатели,  продаването на вафли, чак до престъпната дейност.

Ако едно нещо може да се брои-със сигурност ще му бъде поставена цел.

Добрата страна на целеполагането


Психолозите трябва да поемат част от вината за бушуващата като ураган мода за поставянето на цели.

През 70-те и 80-те години на миналия век са проведени голям брой проучвания за това как  хората отговарят психологически на поставянето на цели.

Да вземем ранната работа по въпроса на д-р Бандура и д-р Симон/1977г/.

Те наемат няколко тежко затлъстели лица, които са били средно с около 50% наднормено тегло. Това са били хора, които са намирали за изключително трудно да променят хранителните си навици и поведение.

Много от тях са били с тегло над нормата още от детството си.

Та във въпросния експеримент за отслабване на д-р Бандура и д-р Симон на някои от доброволците казали да направят всичко възможно по силите си да намалят приема на храна.

На останалите обаче са били поставени конкретни цели!

Подложени на повече от 4 седмици диети и спазвайки конкретните цели, които са им поставили, втората половина от доброволците са били в състояние да намалят приема на храна с близо 2 пъти повече от тези, които „просто са се постарали“!

Тази подкрепа за силата на поставянето на специфични цели се е превъплъщавала с годините в най-различни практически форми и се е нагаждала в почти всички области от живота ни. Така например работниците в заводите за производство на храни в Америка са увеличили драстично нивото на безопасност с помощта на поставянето на конкретни цели.

И месеци по-късно нараняванията са били сведени до минимум!

В друго проучване на работници от т.нар. call центрове, поставянето на специфични цели води до намалени болнични дни и по-висока производителност.

И в двете физически и когнитивни задачи при работниците от хранителното производство и call центровете, като че ли постигнатите резултати са мотивирани от поставянето на конкретни цели.

В извадки от работата на американски инженери и учени се забелязва, че резултатността нараства, когато целите са специфични в сравнение с това ако само им бъде казано просто „да дадат най-доброто от себе си“ без да са им дадени някакви конкретни цели за достигане.

Вижте още и: Как да накараме целите, които си поставяме като големи и амбициозни планове наистина да заработят?

Тъмната страна при поставянето на цели


goal

Списъкът с проучвания от този тип, който ви посочих по-горе може да бъде безкраен и няма съмнение, че част от процеса на поставянето на цели определено намалява неяснотата.

Но сигурен съм –  нямате търпение да видите и тъмната страна на нещата, нали?

Когато мениджърът каже на някой „направи най-доброто, на което си способен, дай всичко от себе си„, той оставя вратата отворена за най-различни тълкувания и от двете страни.

Това, което човека отсреща мисли, че е най-добро, може да няма нищо общо с това, което мисли другия за същото нещо.

Просто е двусмислено – хората правят своята интерпретация по свой си начин. Така че определено е добре да имате някаква ясна цел.

И тъй като в реалността хората са хора, психологическия закон за „неумишлените последици“ може да ни срита по задниците.

Странични ефекти от зле поставените цели:


  • Твърде специфични: Лесно е да се залепим за една цел, която е твърде специфична като по този начин губим от поглед общата, по-голяма цел и картина. Целите ни трябва да бъдат в услуга на нашите по-големи намерения, те не трябва да бъдат наши господари.
  • Твърде много: когато хората имат твърде много цели, те са склонни да се фокусират върху по-лесните/много вярно/. И ако трудните са по-важни, за пореден път общата, по-голяма цел може да пострада.
  • Твърде скоро: краткосрочните цели насърчават краткосрочното мислене. Искате ли вашият бизнес, успех или каквото там сте си поставили за цел да бъде наоколо в следващите 5, 10 или 20 години?

Причината за това може да се изрази и със следния пример: трудно да си вземеш такси в дъждовен ден в Ню Йорк отчасти, защото те правят такъв добър бизнес в този ден, че се прибират много рано, точно поради факта, че бързо изпълняват дневната си цел.

Защо спират да работят, когато печалбата им е висока? Защото това просто е краткосрочната цел, определена от тях!

Има също така и доказателства, че лошо поставените цели могат да навредят на способността ни да учим и да намалят мотивацията ни за изпълнение на поставените задачи.

Определянето на цели, просто защото е модерно и факта, че това го прави всеки, могат да насърчат дори и неетичното поведение, тъй като хората се опитват понякога да ги изпълнят на всяка цена!

Защо целеполагането често НЕ работи?


goal2

Нашето общество както на индивидуално ниво, така и на организационно има мания за поставяне на цели и по специално на т.нар. „разтегливи цели“ и „смели цели“. В нашата култура физическо лице или корпоративна структура не може да се счита за успешно, освен ако целите не са поставени и изпълнени.

И обичайния метод за мотивация, използван от лидерите  за постигането на тези цели е непрекъснатата концентрация върху „подобряването“, „по-голямото и по-доброто“, минавайки през все по трудна и трудна работа и увеличаване на производителността. И начина, по който се мери успеха днес е да се измери със степента на постигнатите цели.

И в тази връзка Гурутата на личностното развитие като Стивън Кови, Тони Робинс, Браян Трейси и други подчертават необходимата връзка между целите и успеха. В този смисъл образа на Дядо Коледа и филма „Тайната“ са ни направили лоша услуга. И двата се фокусират върху желанието за нещо да се случи минавайки през процеса това нещо да се запише /писмо до дядо Коледа/ или да се визуализира, като така се предполага, че желаното магически ще се появи.

Въпреки общоприетото мнение, че определянето на цели е от критично важно значение за подобряване на продуктивността и изпълнението на задачите, има убедителни доказателства за обратното.

В своя статия в известно списание Рей Уилямс казва:

„Присъщ проблем на поставянето на цели е свързан с начина по, който работи мозъка. Последните неврологични изследвания показват, че той работи в защитен режим, устойчив на промяната.

Ето защо, всяка цел, изискваща значителна промяна в поведението и мисленето ще предизвика автоматична съпротива.

Мозъка е настроен да търси ползи и да избягва болката и дискомфорта, включително и страха.

Когато страха от провал се промъква в съзнанието, когато си поставяме някаква цел, тя започва да се превръща в де-мотиватор, който увеличава желанието ни да си върнем обратно познатия ни модел на поведение и мислене и отново да попаднем в зоната си на комфорт.“

Обри Даниелс, в книгата си „Ууупс! 13 управленски практики, които губят време и пари„, твърди, че поставянето на цели е неефективно на практика.

Даниелс се позовава на изследване, което показва, че когато хората многократно НЕ успеят да постигнат индивидуално поставените си цели, тяхната производителност и изпълнение намалява.

Друго проучване показва,че само 10% от работниците и служителите в действителност постигат своите цели. Даниелс казва още, че целите мотивират хората, само когато те са получили награда, удовлетворение и положителна обратна връзка от постигнатите цели в миналото.

Морис Швайцер от университета в Пенсилвания и Лиза Ордонес от университета в Аризона, съавтори на книгата „Goals Gone Wild“ са изучавали психологията на целеполагането.

Някои техни експерименти са показали, че когато хората коментират до каква степен са постигнали целите си със самите себе си и ако те не са напълно успешни, значителен процент от тях лъжат себе си, за да компенсират разликата.

Л.А. Кинг и С. Бъртън в статията си „Хазарта в преследването на целите„, написана за Американската асоциация на психолозите, твърдят че целите трябва да бъдат използвани само в най-тясна връзка с обстоятелствата.

Макс Базерман, професор от Харвард твърди, че вместо да разчитаме на цели, обществото ни трябва да се фокусира върху създаване на места и училища, които изграждат интерес и страст към работата.

И накрая:

Има психологически данни, че НЕ-постигането на цели може да бъде много по-разрушително от това да нямате изобщо цели.

Доста често процеса на поставяне на цели създава желания, които ни отделят от реалността. Всеки път, когато желаем нещо, което нямаме ние настройваме нашата нервна система да произвежда негативни емоции.

Друго, което може да не е толкова благоприятно за нас е, че най-силно желаните цели често изискват да се разработят нови, различни концепции за постигането им, някои от които могат да бъдат извън нашите възможности.

Развивайки тези концепции, ние сме склонни да преживяваме неуспехи, които след това ни действат демотивиращо.

На трето място, но доста важно е че поставянето на цели и техния евентуален провал създава впечатление, че грешките са нещо много лошо.

Ако не изпълним целта си на 100%, а например на 90% парадокса е че няма да обърнем внимание на успешната част, а ще се фокусираме върху това, което не сме успели да свършим както трябва.

На четвърто място – при поставянето на цели не се взема под внимание силите на случайността и шанса.

Вие не можете да контролирате всичко, не можете да влияете върху екологичните промени, върху климата и т.н., за да си гарантирате 100% успех.

И ако целта не е постигната, ние често изпадаме в мисли, че сме се провалили, не сме достатъчно добри, не сме толкова умни, не сме достатъчно красиви и т.н.

Така че НЕ-постигането на целите, които си определяме може да доведе до емоции на самокритика и необосновани самообвинения, защото:

„Ти не вземаш това, което искаш от живота, ти вземаш живота който си ти“

Лично поставяне на цели


Основното, което имах предвид за тъмната страна на поставянето на цели е необходимостта те да се задават конкретно и така, че да не се отклоняват от цялостната картина, макар да знаем, че доста често не става така. Ако целта е да спечелите много пари през годината като карате такси, просто не си поставяйте малка цел в дъждовните, печеливши дни, а работете докато има смисъл.

Целите могат да бъдат полезни, но те трябва да бъдат и достатъчно гъвкави!

goal3

Също така, когато поставяте цели лично за себе си направете го така, че те да не зависят от другите доколкото това е възможно.

Направете така, че да имате предимството на пълния контрол над тях.

Ако нещо не работи, просто го оставете и продължете. Ако нещо вече не е необходимо, просто го изхвърлете и отново продължете напред.

Но дори и да имате едно, две отстъпления от дадена цел, захвърлете го на заден план, това не е нещо лошо, а нормално.

Целите със сигурност могат да усъвършенстват нашата ефективност и резултати.

Но ние не трябва да ставаме роби на собствените си планове и цели, както и да не забравяме тяхната тъмна страна, която без съмнение се съдържа в тях!

И както всичко в този живот – целеполагането също има две страни – добра и лоша. Имайте го предвид, когато седнете да поставяте следващата си важна цел!


Още ресурси по темата:

  • 69
  •  
  •  

🔘 За Нас

🔘 За Реклама


🔘 Общи условия

🔘 Права за ползване

🔘 Privacy Policy

🔘 Cookies

🔘 Решаване на спорове


LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие, в която се публикува качествено съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.


Facebook

📩 office@lifehack.bg

>