едени голям брой проучвания за това как хората отговарят психологически на поставянето на цели.
Да вземем ранната работа на д-р Бандура и д-р Симон /1977г/.
Те наемат няколко тежко затлъстели лица, които са били с около 50% наднормено тегло. Това са били хора, които са намирали за изключително трудно да променят хранителните си навици и поведение.
Много от тях са били с тегло над нормата още от детството си.
Та във въпросния експеримент за отслабване на д-р Бандура и д-р Симон на някои от доброволците казали да направят всичко възможно по силите си да намалят приема на храна.
На останалите обаче са били поставени конкретни цели!
Подложени на повече от 4 седмици диети и спазвайки конкретните цели, които са им поставили, втората половина от доброволците били в състояние да намалят приема на храна с близо 2 пъти повече от тези, които „просто са се постарали“!
Тази подкрепа за силата на поставянето на специфични цели се е превъплъщавала с годините в най-различни практически форми и се е нагаждала в почти всички области от живота ни.
Така например работниците в заводите за производство на храни в Америка са увеличили драстично нивото на безопасност с помощта на поставянето на конкретни цели.
И месеци по-късно нараняванията били сведени до минимум!
В друго проучване на работници от т.нар. call центрове, поставянето на специфични цели води до намалени болнични дни и по-висока производителност.
И в двете физически и когнитивни задачи при работниците от хранителното производство и call центровете, като че ли постигнатите резултати са мотивирани от поставянето на конкретни цели.
В извадки от работата на американски инженери и учени се забелязва, че резултатността нараства, когато целите са специфични в сравнение с това ако само им бъде казано просто „да дадат най-доброто от себе си“ без да са им дадени някакви конкретни цели за достигане.
🟥 Вижте още и: Как да накараме целите, които си поставяме като големи и амбициозни планове наистина да заработят?
Дойде и момента на истината…
