Политиката е игра, в която политиците казват и правят онова, което може да убеди хората, че в тяхно лице виждат идеалния лидер, за който да гласуват.
Политиците използват сложна реторика и психологични тактики, чрез които да печелят публиката. Никой не би имал успеха да спечели президентската надпревара, без да използва такъв вид убеждение. Но хората често възприемат всичко това за чиста монета.
Светът е изправен пред ядрени войни, екологични кризи, най-голямата бежанска криза след Втората световна война. 21 век е времето, в което страните по света се нуждаят повече от всякога от обединение и сътрудничество. Те трябва да мислят глобално, да разработват стратегии и да действат. Лидер като Тръмп не е обединител, той би могъл да допринесе по-скоро за трета световна война, отколкото за по-устойчива обстановка.
Мнозина обаче смятат, че агресивното поведение е техния спасителен пояс.
Тръмп има сериозен шанс да се превърне в следващия лидер на една от най-мощните държави в света, благодарение на следните тактики, които използва:
#1. Да посееш семената на страха
https://youtu.be/bbyoUb3mp1E
Тръмп казва: “Ще имате повече Световни търговски центрове. Ще става все по-зле и по-зле.” и “Когато Мексико изпраща своите хора, те не изпращат най-доброто. Те носят със себе си наркотици, престъпност и насилие. Да, някои от тях предполагам са добри хора.”
Това са типични примери за вменяване на страх.
Изтъква редки вцепеняващи случаи, като терористични атаки срещу САЩ или имигрантите, които са опасни изнасилвачи – действа така, сякаш са се превърнали в норма. Насилието всъщност е намаляло през последните десетилетия, но Тръмп вменява обратното.
Защо го прави?
Чарли Хоупърт ни обяснява:
Страхът е невероятно мощна емоция, която улавя вниманието ни като никоя друга. Фокусът ни се измества върху това, от което ни е страх. На второ място, той блокира дълбочината на мислене.
Когато сме ужасени от силен шум в нощта, не се фокусираме върху вероятността, че това е вятъра. Нашето адекватно мислене се активира и започва да действа инстинкта ни за самосъхранение. На трето място, най-бързият начин да се измъкнем от страха и да се насочим към по-мощната емоция – гнева.
Новините представят света като ужасяващо място, защото това привлича вниманието на хората. Тръмп прави същото. Страхът заробва вниманието ни като всичко друго, като едновременно с това потиска нашата когнитивна функция.
Това е обезпокоително, защото естествената ни реакция при страх е да избягаме или да премахнем онова, което ни заплашва възможно най-бързо.
#2. Провокиране на гняв и омраза
Съвсем естествено е хората да се справят със страха, като го трансформират в гняв, агресия и яд. Тръмп подклажда огъня на страха, като задвижва гнева и враждебността.
Той казва “Китай отнема нашите работни места, отнема ни парите” и “сирийци са хванати на Южната граница; ние не знаем кои са те; може да са ISIS. “
Той създава фалшива раздвоеност между интересите на американците и интересите на други хора по света, така че, ако не сте съгласни с него, можете да изглеждатe антиамерикански.
В крайна сметка целта е очевидна – гневни, агресивни хора, подкрепящи Тръмп и Америка, и гледащи на света с подозрение и агресия!
#3. Влиза в ролята на големия и силен Месия
Комбинацията от страх, гняв, и агресия определя Тръмп за един от най-ефективните лъжци: единственият голям, силен човек, достатъчно здрав, за да направи това, което трябва, за да срита всички други задници и “Да направи Америка велика отново.”
Тръмп изказва нереалистични твърдения като “Никой друг няма да ви опази” и “Никой няма да се занимава с нас.” Той се представя като волеви и силно доминиращ кандидат – единственият, който е в състояние да върне САЩ на мястото, което заслужава – доминираща световна суперсила. Все пак, ако човек погледне глобално става ясно, че сътрудничеството, а не конфликтът е правилното поведение, ако целта е човешкият вид да се задържи в далечно бъдеще. Трябва да се ориентираме към колективна работа по създаването на устойчиви системи за избягване на екологичната катастрофа.
Живеем в свят, в който прекомерната агресия и конфликти са потенциална заплаха за цялата биосфера и всички участващи в нея. Ето защо се нуждаем от лидери, които са в състояние да предотвратяват агресивните мерки след задълбочен анализ, а не лидери, които ще използват агресивна военна сила, както смята да направи Тръмп.
#4. Превръщане на всичко в черно или бяло
Светът е дяволски сложно и неясно място.
Тази реалност не е никак добра политическа стратегия. Много по ефективно е да изобразим света като обикновено място, където нещата са или Да или Не. Пример за това е изявление, направено от бившия президент на САЩ – Джордж Буш през 2001:
Или сте с нас, или сте с терористите.
Това успокоява хората, като ги поставя пред избор, защото това ги кара да се чувстват, че разбират нещата. А Тръмп е брилянтен в разказите изправящи хората пред избор.
Един от любимите му е разказът за победител срещу губещ. Разбира се, с Тръмп като президент, Америка ще започне да печели отново във всяко едно отношение. “Ще започнете да печелите толкова много, че ще свикнете с победата.” казва той.
Има ли смисъл да мислим за отделните страни като за “победители” и “губещи” в свят, където бъдещето на всички хора на Земята е изложено на риск? Вероятно не.
И все пак в разказите на Тръмп се крие желанието ни за прости и смилаеми истории.
Когато хората се страхуват или са гневни те са способни да приемат какъвто и да е разказ обещаващ им да се отърват от страха. По този начин Америка започва да печели толкова много, а историите започват да изглеждат като истински.
#5. Въздействие чрез хумор
Недостатъкът да изобразяваме себе си като големи, силни хора, е че винаги ще има ситуации, в които някой ще вземе най-доброто от нас правейки ни да изглеждаме глупави или слаби. Доналд Тръмп попада в тази ситуация на няколко пъти.
Една от най-забележителните ситуации е когато Мегън Кели конфронтира Тръмп за последните коментари, в които той казва, че жените не харесват “дебели прасета, кучета, кални и отвратителни животни.” Този въпрос е бил потенциална мина за Тръмп, но той прекъсва Мегън Кели по средата с думите: “Само Роузи О’Донъл.”
https://youtu.be/fnibTaKx4P4
Този коментар предизвиква смях в публиката. Тръмп е усъвършенствал тази стратегия за отклоняване на потенциалните заплахи използвайки хумор.
Както Чарли Хоупърт казва:
[su_list icon=”icon: chevron-circle-right” icon_color=”#1cc22f”] [/su_list]Това е силата на смеха. Това е модел за прекъсване. Не може да останете недоволни, разстроени и ядосани, когато някой ви кара да се смеете неконтролируемо. По този начин ви прави по-възприемчиви към това, което следва. Това, което прави Тръмп с помощта на смеха е да поеме контрола над ситуациите, в които започва да губи контрол.
#6. Превъзходство спрямо опонентите
Хуморът не е само стратегия на Тръмп за избягване на обсъждането на някои от най-спорните въпроси от неговото минало. Друга любима негова стратегия е просто да действа превъзхождайки всички противници и критики.
В дебат, Джеб Буш се опитва да отбележи, че Доналд Тръмп напълно е променил позицията си по ISIS в рамките на два месеца. Както казва Джеб, Тръмп дори не проявил благосклонност да погледне към него. Вместо това, погледнал към публиката с израз на недоверие и с отвращение казал: “Кой е този човек?”
Тази маневра показва на публиката, че атаката на Буш е смешна, дори не е достойна за внимание, което позволява на Тръмп да заобиколи дискусията.
От друга страна, когато Тръмп напада Буш, той поглежда право в Тръмп с израз на скръб и смущение, играейки перфектно играта на Тръмп. Джеб се прави на нещо като объркан и несигурен новак търсещ отговори от големия батко Тръмп.
#7. Прави всичко възможно, за да печелиш игрите си
Тази точка е свързана с предишните две, но заслужава да бъде спомената.
Дали прави шеги в лицето на критиката или действа превъзхождайки другите кандидати – всички цели са насочени към това, което го прави да изглежда като лидер в игра, в която всички останали са просто играчи.
Комбинирайки това с неговото предизвикателство за страх и гняв и представянето му като Едно Велико Силно Решение на губеща Америка, прави Доналд Тръмп да изглежда недосегаем, Лидер с желязна воля в сравнение с неговите опоненти.
[su_list icon=”icon: chevron-circle-right” icon_color=”#1cc22f”] [/su_list]#8. Създаване на двойно обвързващи ситуации
Друга любима тактика на Тръмп е да хване в капан останалите кандидати чрез двойно обвързващи ситуации. Това означава, да ги постави в положение, при което няма значение какво казват или как реагират на него – както и да реагират, той ще излезе добър, а те лоши. Чарли Хоупърт цитира като пример как Тръмп се подиграва на Джеб Буш относно липсата на енергия по време на един от дебатите на GOP.
Тръмп казва “Знам че се опитваш да бъдеш енергичен, Джеб, но не ти се получава.” Джеб Буш има две опции: да опита да навакса с енергията или да остави нещата каквито са.
Ако избере първото, ще изглежда, че реагира на изказването на Тръмп, карайки го да изглежда като този, който контролира нещата. Ако избере второто, остава неенергичен и Тръмп ще продължи да го провокира по време на дебатите. За Джеб Буш това е ситуация, от която не може да спечели, и това е силата на заплетения парадокс.
#9. Повторение
Доналд Тръмп повтаря емоционално провокативни думи като “силен” и “печели” отново и отново. Тази тактика кара хората да свързват силата и победата с кампанията на Тръмп.
Може би си мислите, че тази тактика е глупава или ще бъде ефективна само за неинтелигентни хора, но грешите. Има причина, поради която големите компании инвестират милиони долари в рекламни кампании със закачливи подзаглавия: чрез очевидно повторение, определени асоциации, които да се внушат на подсъзнателно ниво.
#10. Социално доказателство
“Тръмпи” обича да кове социални доказателства. Той повтаря отново и отново, че е напред в урните или че хората са съгласни, той да спечели конкретен дебат. Като социални същества понякога правим и вярваме в онова, в което всички останали. Тръмп разбира важността на този факт, и действа, така сякаш зад него стои цяла армия от хора.
Тръмп внимава, за да избегне негативното социално доказателство.
Например, в един момент Тръмп се появи на O’Reilly Factor, и Бил О’Райли предполага, че хората виждат Тръмп като “палячо”, когато той за първи път обявява предизборната си кампания. Тръмп категорично отхвърля това твърдение, действайки като все едно това е скандално, и уверява присъстващите, че хората не се чувстват по този начин.
Много съзнателно и категорично потвърждава това, защото знае, че това, което мислят хората за другите хора е най-мощната сила за управление на човешкото поведение и вяра.
Десетилетията в бизнеса са вкоренили този урок в съзнанието му.
#11. Призовава за авторитет
Тръмп обича да твърди, че властта одобрява него и не одобрява други кандидати.
Тръмп казва: “Лари Кудлов харесва данъчния ми план,” и “Експертите се чудят дали Круз може да работи в САЩ, тъй като той е роден в Канада.”
Тръмп разбира, че особено в нашия несигурен постмодерен свят с безкрайни източници на конкурентна информация, хората гледат към експерти, които да формират тяхното мнение.
Ние не само сме склонни да чувстваме натиск, за да постигнем съответствие със стадото, но се чувстваме притиснати да се съгласим с лица притежаващи висок статус.
Ето обяснение за този феномен:
Когато нашите предци са живели на групи, които ловуват, е било от полза сближаването, вярата и действието на дадено племе.Това често е въпрос на живот или смърт.
По този начин, племената, в които хората безпрекословно приемат светогледа предаден им от мъдрите старейшини, лесно съобразен с манталитета на стадото ще бъде по-вероятно да оцелее. Независимо по каква причина, е по-вероятно да вярваме, на нещо, ако едно лице, орган или експерт ни казва, че е вярно.
Тръмп разбира това и се възползва от него на всяка крачка.
#12. Позовавай се на нерационални части от мозъка
Може да е изненадващо, но хората всъщност се изцеждат при вземането на рационални решения и е много по-вероятно да вземат емоционално прибързани решения.
В много области от живота, емоциите и чувствата са отлични показатели за съответния курс на действие. Но когато става въпрос за избора на лидер на една от най-мощните държави в света, може да е лоша идея да се гласува за един човек, защото има хубава усмивка.
За съжаление е дяволски трудно хората да бъдат рационални, особено ако не са се научили да мислят критично или не са проучили различните резултати.
Доналд Тръмп знае, че повечето хора вземат своите решения въз основа на емоции, а не поради някаква рационална причина. Той също така знае, че има някои методи за манипулиране на емоциите у хората, за да постигне това, което иска.
Някои от елементите в този списък са страх, гняв, подстрекателство, повторение, хумор – ефективни методи, чрез които да накараме хората да се чувстват много уверени за една позиция, независимо от факта, че не са разгледани всички доказателства и аргументи.
Доналд Тръмп разбира това!
Затова и никога няма да го видите да се въвлича в рационална дискусия на въпросите или критиките, които му отправят. Тръмп ще отклони вниманието чрез хумор, ще обжалва пред неясни органи или ще използва социални доказателства, или анекдот, за да се хареса на аудиторията и да отвлече вниманието от своите недостатъци.
Изводите накратко:
Доналд Тръмп не е единственият манипулатор. Всички кандидати разбират, че хората са емоционални същества и всеки от тях, който иска да има шанс, за да спечели, трябва да използва всяка или някоя от тези тактики. Такава е природата на американската и на всяка друга демокрация през 2016. Плашещо е, че Тръмп е дяволски добър в тази игра. Прекарал е десетилетия в изучаване на финото изкуството за доминиращо социално присъствие и убеждаване на хората да правят това, което той иска от тях. Тъй като той е талантлив политик /хипнотизатор/, истинските му достойнства и идеи не са от голямо значение. Ако той печели състезанието, то ще бъде, защото ефективно насърчава и вменява страх, гняв, и емоция задвижваща вземането на решения от голяма част от американското общество. Добър си “Тръмпи”, няма спор…
