Отличителна черта на шибаните успешни копелета е да говорят глупости, мнооого глупости. Вижте как и защо….?
Ние сме най-демократичната страна в региона. Слободан Милошевич
В Ню Йорк няма по-обичан и уважаван човек от Джон Готи -обичан и уважаван заради омразата си към наркотиците, разбойниците и измамниците. Брус Кътлър, адвокат на Джон Готи
Пробутай им старите номера на чичо Тръмп. Кажи им, че ще бъде един милион квадратни фута, на шейсет и осем етажа… Доналд Тръмп на архитекта си
Доналд Тръмп стърчи като непристъпна канара в един свят, изпълнен с лъжци и измамници. „Доналд е непоколебим привърженик на теорията за голямата лъжа – казва пред Vanity Fair през 1990 един от неговите адвокати. – Ако повториш една лъжа хиляди пъти, тя става истина”.
Това може би звучи малко нелюбезно. Никой не може да ви забрани да защищавате пред света своите възгледи за заобикалящата ви среда. Това е само едно от нещата, които я превръщат в действителност. Какво означава дрънкането на глупости само по себе си? Според някои проучвания това животно се разделя по начина, който е показан по-долу:
В буквален смисъл този термин (bullshit) значително се различава от horseShit, което освен че означава конско лайно, има много по-разпльокана форма и излъчва лоша миризма. Глупостите (bullshit) не излъчват чак такава воня и лесно се измиват. Хората ги разпознават в мига, в който ги зърнат, и реакцията им е съвсем адекватна: „Хайде, стига глупости!”. Понякога казват и друго: „Господи, какви глупости дрънка тоя!”. И винаги са прави.
Да дрънкаш глупости си е дарба.
Някои хора се раждат с нея, други работят упорито, за да я придобият. Мистър Доналд Тръмп си я притежава по рождение. В началото на кариерата си в бизнеса с недвижими имоти в Ню Йорк той се опитал да купи голям терен на Тридесет и четвърта улица-на запад от железопътната компания Pen Central, която преживявала болезнен период.
Според Vanity Fair, той се явил пред градските власти с готов проект за конгресен център. „Каза ни, че ще забрави за платената цена от 4.4 милиона долара, ако наречем новата обществена сграда на името на баща му, спомня си бившият заместник кмет Питър Соломон.
В крайна сметка някой от нас все пак прочете договора. Никъде в него не пишеше нищо за подобна сума пари. За малко щеше да ни върже да кръстим сградата на баща му срещу нещо, което никой не беше ни чул, ни видял. Е, не можете да обвините човека, че е опитал.
Но дрънкането на глупости все пак е по-различно от лъжата.
Забележете, че в гореописаната случка господин Доналд Тръмп просто се опитва да свие номер на градската управа. Той се надява, че те няма да си свършат работата докрай и това ще бъде в негова полза. Но за лош (негов) късмет този път никой не е заспал по време на дежурството си. Но в повечето случаи този, който дрънка глупости, печели много повече, отколкото заслужава, просто като награда за това, че си е направил труда…
В това умение (спокойно можем да го наречем и изкуство) има майстори, които усещат мигът на будалкането – онази секунда, в която избирате да не предлагате нито разумно обяснение, нито задълбочен и честен отговор, а прибягвате до куп празни приказки по отношение на проблема.
Тук ключът е именно този глагол – дрънкането. Може би си представяте как захвърляте нещо тежко и мокро към вратата на обора и то с шляпане залепва за нея. Вие не предлагате глупостите, Вие не ги изтиквате на преден план. Вие ги дрънкате. При много специални случаи, ако публиката го заслужава, може и да ги сервирате. Но това трябва да бъде изключение, а не правило.
Не забравяйте, че за дрънкането се изисква отпускане на мускулите и свободна стойка. Никой не може да дрънка глупости, когато е прекалено стегнат или прекалено загрижен за скоростта и посоката, в която летят те. Това е едно безгрижно действие, което би трябвало да носи наслада както на вас като изпълнител, така и на получателя. Повече на вас, тъй като се предполага, че получателят не го очаква й гардът му ще бъде свален…
Предполагам, че вече сте практикували производствената фаза на това действие с говоренето на глупости. По-долу ви предлагам някои варианти за доставка на качествени празни приказки, чрез които да пробивате напред:
- Изстреляй глупостите си веднага. Първичният импулс в измамата на Тръмп е бил насочен към омайването на общинарите до степен, която ще му позволи да извлече полза. Той изстрелва своите глупости свободно, с щедра ръка, и искрено се надява да ги види как летят…
- Виж дали летят. Цитатът на господин Милошевич в началото на тази статия е добър пример за летящи глупости, които намират благоприятно поле за изява над региона, наречен Сърбия. А фактът, че са се приземили извън вниманието на публиката, за която са предназначени, съвсем не ги прави лоши глупости. Напротив, много са си добри. За глупостите не е задължително да летят надалеч, за да бъдат добри. Номерът е да се лепнат там, накъдето сте ги запратили.
- Бъди изненадан. Винаги трябва да се правиш на малко ударен, когато открият глупостите ти. Ще подсвирнеш и ще вдигнеш вежди: „Абе, това мое ли беше, аз ли го казах?” После преценяваш какво мислят околните за твоите глупости и си нагласяш отговорите. Ако се налага, можеш да подхвърлиш още малко, защото…
- Там, откъдето взехме това, има още много. Единствената противоотрова за глупостите е още глупости. Никога не се опитвайте да поправите ефекта от погрешно насочени глупости с нещо друго, освен с нови глупости. Иначе рискувате да промените изцяло правилата на играта.
- Смей се бе, клоун! Трябва да се смееш! Нали всичко това са глупости?
Но винаги настъпва момент, в който трябва да престанем с глупостите и да се завърнем в света на истината и лъжата. Президентът Бил Клинтън например трябваше да престане да дрънка глупости пред американския народ, особено когато стана ясно, че всички са добре запознати с “материала му“. Това би обезоръжило противниците му, които дори тогава успешно конкурираха неговите глупости със своите.
Една добра порция истина (или откровена лъжа) винаги е в състояние да неутрализира и най-големите глупости и да насочи усилията ни към реалния, лишен от глупости свят (ако изобщо има такъв). Имайте го предвид, когато се готвите за поредната си канонада.
И гледайте да не ви хващат прекалено често.
Репутацията на майстор в тази област носи полза единствено на професионалистите – хората, които работят в областта на пъблик рилейшънс, брокерите на недвижими имоти, инвестиционните банкери, подгонили комисионата си, анализаторите на ценни книжа, които работят за брокерските къщи. Тук казах големи глупости-да дрънкаш върши работа на всеки, който иска да пробие някъде стига да умее да го прави и най-вече да го прави по-много и да не го хващат.
Истинските банкери, лекари, тук-там някой журналист и всички останали, които си вадят хляба на гърба на общественото доверие, трябва да бъдат изключително внимателни по отношение на глупостите и да не ги хвърлят напосоки, защото лесно могат да си ги получат обратно, при това право в лицето… Тогава вече ще бъде късно да казват, че не са били те.
Нали не ви се иска да видите глупавата усмивка на лицето на председателя на Федералния резерв, когато ви задава идиотския въпрос: „Ей момчета, ама аз ли съм казал това?” Мисля, че нашият министър председател Бойко Борисов и аз четем едни и същи автори, разликата е, че той прилага прочетеното, особено това за дрънкането на глупости наляво и надясно 🙂
по материали от блога на Стенли Бинг
Ако и ти обичаш да говориш, ако постоянно ръсиш глупости ще се радвам да ги изсипеш всичките отгоре ми в полето за коментарите. Мисля че с предното изречение си спечелих точно нула коментари на статията, но няма значение. Ако въпреки всичко ти е допаднала и имаш мнение по въпроса, ще ни направиш щастливи ако го споделиш. Ще бъдем благодарни и ако помогнеш на сайта ни да стане малко по-популярен като споделиш статията и с твоите любими хора, познати и приятели чрез социалните мрежи. Благодаря
