ВЛЕЗ В КЛУБА

Как да инсталираш на над 200 000 годишния си мозък така нужната му актуализация

  •  
  •  
  •  

Запази за после

Оказва се, че мозъка ни е голям старчок…

Според научните становища сегашната му структура е Среднопалеолитна или с други думи, на около 200 000 години.

Поглеждайки към Земята по това време, нашите предци са се скитали из днешна Етиопия и може би са наброявали не повече от 10 000 души.

Били сме издръжлива, номадска раса, която в края на еволюцията си някак си успявала да се прехранва, примирявайки се с доста ограничена продължителност на живота. За разлика от днес, тогава светът тогава бил изключително опасен, безпощаден и суров.

Толкова, че според теорията за вулканичната катастрофата в Тоба преди 70 000 години, човешката раса била почти изчезнала. Ако добавим и саблезъбите тигри; инфекции и болести; вълнестите мамути, гигантските маймуни, нещата не били никак леки за нашия пра-пра…родител. Това било толкова страшно, колкото днес да отидете на ваканция и да няма Wi-Fi.

Вместо това, което днес можем да наричаме здравословни модели на мислене, техните мисловни модели се развили в това, което днес наричаме реакция “схватка или бягство”.

Тези наши предци, с най-добрите реакции на борба или бягство живеели, а тези с най-лошите – умирали. Въпросът, който днес трябва да ни вълнува е дали сега се нуждаем от тази “реакция” толкова, колкото някога?

Някои казват, че по-скоро не.

Tова, което още преди хилядолетия сме изградили като метод за самозащита, сега постоянно ни кара да се чувстваме уплашени за глупости.

Да. Стар мозък. Нов свят.

Благодарим ти за тревогата, скъпи дядо.

Най-лошата игра за всички времена

Напредналите умове разбрали, че изостреното като лазер внимание било основно изискване за оцеляване. Това била първата стъпка.

Втората е, че научихме важен урок:

Тези, които внимаваха, живееха по-дълго.

Разсеяните мечтатели били първите изядени, а тези, притежаващи умения за фокусиране в заобикалящата ги среда – понякога и оцелявали. А сега спрете за миг и огледайте внимателно хората в заобикалящата ви среда.

След това си представете, че оцеляването ви е поставено на карта.

Запитайте се: 

Ако живеех преди 200 000 години, кой бих искал да бъде в екипа ми?

Отговорът:

Този, който лесно ще чуе звука на двутонния праисторически звяр, криещ се в храсталака, много преди да ми отхапе лицето?

Добрата новина:

Днес оцеляването не изисква такова ожесточеното внимание.

Адаптирали сме се към съвременния начин на мислене, позволяващ на най-различни стимули да останат незабелязани или неглижирани.

Шумът е твърде много, за да се отнасяме към всяка информация критично, както правили нашите предци преди хиляди години (намалете го).

Разбира се, може да ви блъсне автобус, докато пресичате, но “злополуките” са едва на пето място в списъка на основните причини за смърт.

Ето и лошата новина:

Въпреки всичко, продължаваме да умираме от страх за неща, които вероятно никога няма да се случат, както беше казал Марк Твен.

Проблемът ни сега, е че разполагаме със стар хардуер в един нов свят, който ни предоставя много нови стимули. Мозъкът ни разсъждава по същия начин, по който е правил преди 200 хиляди години.

С други думи:

Технологиите се движат бързо, а еволюцията – бавно. Затова като общество сме склонни да позволяваме на други хора да мислят вместо нас.

Всички искаме да бъдем като Майк

Какво ви кара да уважавате някого? Или как точно мозъкът подсъзнателно решава, че този човек заслужава вашият фокус и внимание?

Поведението на другите е богат източник на информация, която хората използват, за да подобрят поведението си, без необходимост от пряк опит.

Нека си представим следната ситуация…

Вие и вашият приятел Иво сте заедно в гората през нощта.

Иво е експерт по оцеляване и той поема инициативата. Изведнъж Иво започва да крещи и с ужасен израз на лицето започва да бяга от страх.

Предвид ограничената информация, с която разполагате и от това, колко уважавате решението на Иво, има вероятност и вие да избягате, без изобщо да търсите каква е заплахата. Прекият опит на Иво е повлиял достатъчно на решението ви, за да ви провокира към сляпо предположение.

Това се нарича социално учене.

Може би Иво е бягал от нещо лошо. А може би не.

Това няма значение, защото както прекият му опит със стимула, така и познанията му по темата са по-високи от вашите.

И ако все още не разбирате защо ви разказвам всичко това…

Добре дошли в интернет

Без да имате пряк опит от този, който искате да имате, може да следвате някого онлайн, който го притежава.

Така неговият стимул (излъчен някъде, където можете да го консумирате,като Инстаграм) се превръща във ваше социално обучение.

След като оцеляването става все по-гарантирано, а интернет ни предоставя по-големи “общности”, ние изведнъж започваме да се следваме безсмислено, с надеждата да получим вдъхновение и опит, който си мислим, че ни трябва.

С течение на времето вероятността да се превърнем в “безстрашния” Иво от историята, е по-малка, отколкото това да се превърнем в страхливец.

  1. Стимулът провокира реакция.
  2. Решенията водят до преценка.
  3. Преценката провокира нов стимул.

Преките практически знания винаги ще надделеят над косвените.

Проблемът е в това, че ние следваме “примери” онлайн, за да премахнем психическото натоварване и стрес от усилието, което влагаме за пресяването на шума. А той от своя страна става все по-силен и оглушителен.

“Схватка или бягство” вече много често е безсмислено усилие.

И то не защото се страхуваме, не защото нашето оцеляване е под въпрос, а защото информацията е лесно достъпна, а така слепите предположения и подражания изведнъж се превръщат в норма.

Да отворим очите си отново

Първата стъпка в препрограмирането на нашия 200 000 годишен мозък трябва да се направи на индивидуално ниво. Няма едно копче за всички.

Трябва да разберете това, което се случва с ВАС, а не чрез ВАС и след това да направите съзнателни корекции на подсъзнателния си отговор.

Някои наричат това осъзнатост, други просто искат да си възвърнат способността, която някога сме имали, а именно:

Да обръщаме особено внимание на всяка ситуация.

Все още можете да следвате някого онлайн, ако той ви уважава или като основа за установяване на комуникация, но ви моля: не забравяйте, че оцеляването ви сега е значително по-сигурно.

Важно е да знаете тази информация, защото остарелият ви мозък не я знае.

Реакцията “схвадка или бягство” може да бъде контрапродуктивна.

Следването на други хора онлайн, “пример за подражание”, в опит да попивате информацията от тях и да се освободите от бремето на когнитивния товар, също може да бъде контрапродуктивно.

За разлика от нашите предци, вие имате лукса да отхвърлите социалното обучение в полза на прекия практически опит, когато храната, сигурността, подслонът и облеклото ви са на една ръка разстояние.

За много от нас това е сто процента от времето.


  •  
  •  
  •  
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Виж всички

☎️ 0878 977 107

🔰 Стани член на клуба

👤 Вход / Профил

📗 Библиотека

🏆 ВИП зона

🌀 Поднови абонамент

==========

❤️ Секретна група

💻 Инструкция за групата

ℹ️ Инфо за клуба

📺 Обиколка на Мастърхак

🔄 Автоматичен абонамент

🎁 Подари абонамент

⭐️ Отзиви за клуба

🎯 За Реклама

🦉 За Нас


🔘 Общи условия

🔘 Права за ползване

🔘 Privacy Policy

🔘 Cookies

🔘 Решаване на спорове


LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие, в която се публикува качествено съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.


Facebook

📩 office@lifehack.bg

Възстанови паролата:

Вход за клуб
Мастърхак
Всяка седмица над 15 000 предприемачи и експерти го очакват с нетърпение
Едни от най-успелите хора в България четат този имейл бюлетин:
Едни от най-успелите хора в България четат този имейл бюлетин:
+ полезен подарък