Как работи Пламен Петров, автор и създател на blogatstvo.com – блогърът, който си тежи на мястото!

Още с първото интервю, тази поредица се сблъска с вашата наистина сериозна подкрепа, а веднага след този разговор съм напълно сигурен, че набраната до този момент инерция сериозно ще се увеличи. Причината за това естествено е следващия ни гост. Една личност, без която нямаше как да мине тази рубрика, човек, с когото много не разговаряме, но пък взаимно си симпатизираме /поне така казва де/.

Винаги ми е било не толкова важно, колкото любопитно да разбера:

Как работи създателя на един от най-искрените и автентични блогове

Време е да попитаме Пламен Петров от blogatstvo.com с какво точно се занимава, нещата, които го мотивират, коя е най-голямата му сила и слабост, любимите му методи и инструменти за продуктивност и още доста интересни неща – все пак това е Пламен.

И така, мастъра на шътокуа за богатството, успеха и нещата от живота смело отваря вратата на някои важни части от своя живот, така че нека влезем….


  • Кажи няколко думи за себе си, какво работиш, с какво се занимаваш?

Блогърството всъщност ми е само хоби. Или по-скоро страст…

Професията ми на финансов консултант за мнозина не отговаря на представата, която имат за мен от блога ми или от поведението ми в социалните медии, но аз обичам да излизам извън рамките и стереотипите.

Така че, когато човек има правилната настройка, може да продава животозастраховки и да помага на клиентите си да УМНОжават своите финанси – без задължително да е прекалено сериозен (и да се държи “като ръб”).

Аз поне успявам…

  • Как изглежда работното ти място?

На практика – нямам такова.

Като финансов консултант обикновено се срещам с клиентите си на място, удобно за самите тях. Най-често в някое по-тихо заведение, на кафе или чай…

Като блогър – достатъчно ми е да имам достъп до интернет. Мястото е без значение… Но когато работя на бюро – на него винаги цари творчески хаос.

Подреденото бюро (не, че някога съм имал такова – за повече от 5 минути) няма да ми помогне да съм по-продуктивен – даже напротив.

По-скоро би ме изнервило… не е в мой стил. (Виж, ако бях сериен убиец – със сигурност на бюрото ми всичко би било подредено “по конец”!)

  • Местоположение?

Най-често – с лаптопа, на кухненската маса. Напълно ме устройва. Не е проблем и на масата в някое кафене. Особено когато навън ухае на липи…

Случва се да ползвам и настолен компютър – на бюро. Но местоположението е без значение… много по-важно ми е нета да е с добра скорост.

  • Какви мобилни устройства ползваш? На какъв компютър работиш?

Ябълколюб съм, няма да крия… Лаптопът ми е MacBook Air, телефона – iPhone, разбира се.

При мен тази любов е много стара и макар доста често да ползвам и Windows (desktop компютъра ми), няма връщане назад. Apple forever!

  • Последният проект/задача върху, които работи е? Разкажи ни повече

Последните проекти са два. И двата все още са недовършени. И в двата случая става въпрос за нови блогове.

Единият ще е (най-после) свързан с професионалните ми занимания – застраховането.

Обмислям го вече повече от година (домейна съм го регистрирал преди повече от 2 години, но чаках идеята да узрее) и ще се “престраша” да го пусна официално не по-рано от 3-4 месеца.

Още го доизпипвам, защото искам да е интересен и полезен. Хората, като цяло, имат доста скучна представа за животозастраховките и финансите въобще – а това са важни неща.

Имам какво да кажа по темата – и искам да го кажа на прост, достъпен език. И то така, че читателите на този блог наистина да имат полза от информацията в него. Ще стане!

Вторият е блог за… блогирането.

Понеже (все още) ме мързи да напиша книга на тази тема – реших да бъде блог.

В него ще има не само мои авторски статии (както е в личния ми блог – Блогатство), а и преводни текстове от други сайтове.

Предвиждам да каня и гост-автори, които да обогатят съдържанието му с полезни съвети в различните аспекти по създаването и поддържането на един наистина професионален блог.

Мисля, че има нужда от такова нещо – и ще се намерят и читатели. Пък ще видим… може някой ден да стигна и до книга… (засега просто се пазя от това да се възприемам прекалено насериозно).

  • Върху какво работиш сега?

Върху горните два проекта – паралелно. Не помня някога да съм бил фокусиран само върху едно нещо, имам доста разностранни интереси и винаги съм с поне две-три “дини” под мишницата… но не ми пречи – мога да нося!.

  • Без кои инструменти, приложения и софтуер не можеш да живееш?

Няма такива. Честно.

За мен софтуерът (пък и хардуерът) са само инструменти. Понякога – прекрасни инструменти! Но нищо повече…

Ако трябва да го кажа малко по-образно – аз съм градинар. Обичам градинарството, влюбен съм в това да се грижа за растенията в градинката си… А с какви точно инструменти ще го правя – това са само подробности. Инструментите се сменят и подобряват – любовта си остава. И тя е най-важната… (Поне при мене е така… все още).

  • Кой е любимият ти трик за пестене на време, за по-висока продуктивност?

пламен петров

Може да прозвучи малко странно, но любимият ми “трик” за по-висока продуктивност е да обичам това, което правя. “Да горя” в него, както се казва…

Ако трябва да направя нещо без страст, без да го искам от душа и сърце – тогава намирам начини (много продуктивни!) да си пилея времето. И да отлагам…

А когато правя нещо, което наистина искам да правя – като писането в блога ми, например – тогава не отлагам. Аз пиша “на един дъх”.

И много рядко след това редактирам или преработвам текста (освен дребните корекции на грешките, допуснати от бързането).

Така съм свикнал и смятам, че това е моят начин да съм автентичен. Сигурно има и други методи, но засега този ме устройва напълно.

  • Използваш ли мениджър на задачи? Кой ти е любимият?

Да си призная – използвам, но не достатъчно. Нагодил съм си някакъв ритъм на работа, базиран на това какво ми се прави точно сега, за какво имам вдъхновение…

Но понякога трябва да се свършат и по-тривиални неща (а те даже са повече).

Случва ми се и просто да си записвам задачите за деня на обикновените жълти, лепящи се листчета – слагам списъка някъде да ми е пред очите и отмятам свършеното. Работи…

Ползвам и софтуер – от известно време ползвам Toodledo и съм много доволен, че има версия и за айфон и мога да синхронизирам информацията през онлайн версията.

Така имам достъп до планираните задачи и през телефона, и от лаптопа. Определено върши работа и го препоръчвам с две ръце!

  • Има ли нещо, което правиш всеки ден, за да станеш по-добър от всеки друг?

Няма. По простата причина, че никога не съм искал да съм по-добър от някого. Освен от себе си… (То си е напълно достатъчно – и носи по-малко стрес и нерви).

От дете съм си любопитен и ученолюбив (не го казвам с ирония – такъв съм си). Всеки ден се стремя да научавам нещо ново и да съм поне с малко по-добър в областите, в които съм избрал да се развивам.

Имал съм периоди (преди – вече го надраснах това), в които доста се фрустрирах и самообвинявах – че не съм достатъчно добър, че не напредвам с достатъчно добри темпове и други подобни глупости…

Сега живея по-балансирано и съм доволен, че е така. По-приятно е… много по-добре се чувствам.

И – да използвам пак една метафора – ако приемем, че животът ни е изминаването на определен път, сега просто се разхождам по този път и се любувам на гледката.

От време на време пак правя като преди – препускам, сякаш ме гони зло куче и се задъхвам. Но вече бързо се усещам и намалявам темпото. Докато успокоя дишането и се заслушам пак в песента на птичките…

Е, ослушвам се и дали не лае куче, но и без това не може…

  • Нещо за цикъла на съня ти… Кога ставаш сутрин?

Не подозирах, че и мъжете трябва да разказват за цикъла си… но щом питаш…

Аз обичам да си поспивам – най-вече следобед. От дете имам този навик и часовете на ранния следобед са най-малко продуктивните ми. Ако имам тази възможност – винаги предпочитам да подремна тогава.

Това много ме зарежда…

Преди години си лягах много късно през нощта – седях пред компютъра до 1, 2 дори и до 3 часа… без да се уморявам. Вече се стремя да си лягам в “по-приличен” час.

Но за сметка на това пък ставам рано. Неприлично рано дори – в пет или шест сутринта.

Сутрин ми е най-свежо да работя и гледам да свърша първо най-важните неща. Хората, които спят до късно пропускат много! Дори и в София има прекрасни изгреви…

  • Какво обичаш да слушаш, докато работиш?

Докато работя слушам предимно… сърцето си.

Музиката, като цяло, ме разсейва. С изключение на класическа музика или джаз – на такава музика мога да пиша и често го правя. В зависимост от настроението…

В блога си почти винаги слагам и музикален клип в края на текста. Някоя песен, която – според мен – се “връзва” с написаното по-горе…

Случва се и да съм избрал предварително песента – още преди да съм написал самата публикация. В такива случаи, през цялото време докато пиша, слушам тази песен – отново и отново… понякога и по десетина пъти без прекъсване.

  • Какъв тип човек си – повече интроверт или повече екстроверт?

И двете. И мога да се чувствам много уютно и в двете роли.

Когато пиша, предпочитам абсолютната изолираност. Даже ставам неприятно чувствителен към външни дразнители… (близките ми са си патили най-често от това ми състояние – но ми прощават).

Но не бих казал, че съм отшелник. По природа съм веселяк и “душа-човек”. Обичам да се забавлявам в компания, сред много хора… пак в зависимост от настроението. По принцип съм доста адаптивен.

  • Кой е най-добрият съвет, който някога си получавал?

Хм… тук вече се замислих сериозно…

Получавал съм много добри съвети. Не бих казал, че е само един…

Може би мога да “отлича” един цитат… даже не помня кой е автора му… но попаднах на този съвет преди може би 4-5 години и от тогава ми е нещо като “настолна мъдрост” (дори си го бях окачил на стената – точно зад монитора) и е валиден не само пряко в работата ми като финансов консултант, но и въобще… в живота…

Ето го:

“Ако през следващите няколко години направите това, което повечето хора никога няма да сторят – след това до края на живота си ще можете да правите всичко, което те никога няма да могат да си позволят!”.

Нужно е доста време (и житейски опит – предимно горчив), за да се осъзнае мъдростта на тези думи – но е точно така.

Лесните и бързи “решения” са прекалено евтини – за да са истински. И наистина стойностните неща винаги изискват постоянство…

  • Какво те мотивира, кое те движи напред най-силно?

Огънят отвътре. Аз съм доста възПЛАМЕНителен – все пак такова ми е и името…

Когато нещо (идея, хрумване или проект) успее да ме “запали” отвътре – тогава просто нямам спирачки.

И обратно. Ако нещо не ми е присърце, а просто “трябва” да бъде направено – много често си измислям какви ли не оправдания да не го свърша. Но това май е така и при повечето хора…

  • Коя е най-голямата ти сила и най-голямата ти слабост?

Аз съм доста откровен човек. Според някои мои близки – прекалено откровен. И тук не става въпрос само за това, че мога да публикувам във Facebook своя снимка по долни гащи – на пчелички! – както сторих съвсем наскоро…

пламен петров

Понякога си мисля, че това е едновременно и моята най-голяма сила – и най-голямата ми слабост. И сигурно е точно така…

Случвало ми се е да се “опаря” от тази своя прекомерна откровеност, да бъда разбран неправилно, да бъда “анатемосан” или дори да се възползват от откровението ми в мой ущърб…

Но без този риск не може.

Когато пострадам от такива действия, всеки път си казвам, че трябва да съм по-умерен, да не съм толкова открит с хората – особено с хора, които не познавам толкова добре (макар че се е случвало да ми забиват нож в гърба и хора, които съм считал за свои добри приятели).

Но някак си не ми се отдава…

А може би и тогава просто не бих бил себе си… Май предпочитам да си остана откровен и открит – въпреки рисковете от нови рани и охлузвания.

  • Как се справяш със стреса и напрежението?

С бира, секс и рокендрол. Вместо рокендрол – може и джаз. Но тогава и питието е по-различно…

Моят най-голям дар е чувството за хумор. Без него наистина бих бил загубен… Някои хора ме считат за загубен пък точно заради чувството ми за хумор. Но аз пък тях ги намирам за скучни… така че сме квит.

  • Кое те дразни най-много в статиите за личностно развитие?

Когато са “кухи”, т.е. когато има много красиви думи – но думите не идват от сърцето. (То май това важи не само в статиите за личностно развитие…).

Има хора (и не са никак малко), които пишат само за да видят името си в графата “автор”. Или върху корицата на някоя книга… (аз затова още не бързам с книгите).

Аз пиша само когато не мога да не го напиша. Когато ме напъва отвътре… не ми дава мира – докато не го излея навън.

Не харесвам и “мъдрите” съвети когато не са базирани на никакъв личен опит.

Старая се да пиша – и да давам акъл – само за неща, които съм преживял или осъзнал лично. Иначе си е мастурбация… аз така и си ги наричам такива автори – “духовни чекиджии”…

  • Какво те вдъхновява, има ли нещо, което те зарежда?

Най-много – и най-силно – ме вдъхновява човешкото величие. Особено когато е проявено неочаквано… от хора, които обикновено считаме за прекалено невзрачни или неталантливи… хора, които сме подценявали или просто не сме забелязвали – преди да избухнат като свръхнова.

Има много примери за това. Най-популярният, за който се сещам е участниците в разни конкурси от типа “България търси таланти” или “Х-фактор”. Но те не са единствените…

Особено силно е когато такова нещо ти се случи на живо. Или пък когато ти си този – дето е бил подценяван или незабелязан. И преживееш своя moment of Glory…

Няма по-велико чувство!

Аз не съм особено религиозен – поне в общоприетия смисъл – но в такива мигове наистина чувстваш, че сме създадени по Божия промисъл и подобие… Велико е.

  • Любима книга/автор за личностно развитие? Кое ти хареса най-много в нея:

Много са. Страх ме е да не пропусна някой…

Един от най-любимите ми писатели е Кърт Вонегът. На него не помня някой да му е лепнал етикет на автор точно на книги за личностно развитие – но защо пък да не е?!

Ако книги като “Кланица 5” или “Синята брада” не могат да те накарат да се развиеш като личност – малко други книги биха имали шанс.

Лично моето мнение е, че за да има личностно развитие – първо трябва да има личност. А Вонегът е един от най-големите хуманисти, до които съм успял да се докосна…

Харесвам много и Робърт Кийосаки – и цялата му поредица “Богат татко – беден татко”. Забелязвам, че в определени среди той е нещо като модерен автор (тук, у нас поне) и поради ниското ниво на точно тази публика, отстрани някои го възприемат малко като “чалга”… като повърхностен автор… но това е само една заблуда.

Той наистина пише много просто и ясно – и може би това е подвеждащото. Но поне за скромния си житейски опит съм се убедил, че повечето големи истини са точно такива – прости и ясни. И обикновено ги подминаваме само защото очакванията ни са за нещо много “по-така”. А те са ни под носа…

  • Защо се съгласи да споделиш всички тези неща точно в lifehack.bg?

Защото харесвам сайта ти и го намирам за много полезен. Току-виж и моите думи се сторят полезни на някой твой читател – и един не е малко!.

Но и по още една причина – защото ме попита!

Отново го казвам съвсем сериозно. Учудващо е колко много хора не осъзнават, че когато искаш нещо, просто трябва да си го поискаш. Наистина е толкова просто…

  • Ако те помолим да дадеш мнение/препоръка за lifehack.bg, какво би написал за нас?

Бих ви пожелал да поддържате огъня отвътре жив. Всичко друго е на второ място. Докато го има този огън – ще има и кого да “запалите”! Уверен съм в това.

  • От тук на къде?

От тук – в леглото. Поне аз… А ако думите ми са били прекалено скучни – може би и читателите ви вече да са захъркали!.

Не предполагах, че това интервю ще отнеме толкова време, но не исках просто да отбия номера – а да го направя от сърце. Затова и ми беше толкова приятно…

Но вече е почти полунощ и сега наистина отивам да си лягам….


Пламен не само не отби номера, а направи нещо страхотно, нещо, което може би и той самия не осъзнава – даде ни адски много храна за размисъл и начин на мислене, върху, който си заслужава да поразсъждаваме. Благодарим ти г-н Петров

Вижте всички интервюта в поредицата „как работи“ като кликнете на този адрес →


Сподели 😍

5
Остави коментар

avatar
4 Comment threads
1 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
4 Comment authors
bakumbaKristaltoyslifehackerbg.comОгнян Чипев Recent comment authors
нови стари харесвани
bakumba
Гост
bakumba

В Пламен ми харесва това, че умее да се забавлява с всичко което върши. Оставям настрани ползите и успехите, разбира се те също са важни, но и той сам го е казал, че когато обичаш и се забавляваш с това което правиш, това което търсиш ще дойде по-лесно. Откритостта и откровенията му, са добронамерени и често полезни. Нещо което за съжаление днес рядко се среща. Преди всичко, в него най-много ме кефи чувството му за хумор. Нещо което много ценя, и се опитвам и аз да практикувам в скромния си живот.
Да си жив и здрав Пламка! 🙂

Kristaltoys
Гост
Kristaltoys

Поздравления и за интервюирания и за интервюиращия! Сериозно,
отговорно и професионално поведение и от двете страни!

Огнян Чипев
Гост
Огнян Чипев

Доста ценни неща се споделят в това интервю, върху които човек може да се замисли сериозно…, за да му стане и забавно!… 🙂

🔘 За Нас

🔘 За Реклама


🔘 Общи условия

🔘 Права за ползване

🔘 Privacy Policy

🔘 Cookies

🔘 Решаване на спорове


LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие, в която се публикува качествено съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.


Facebook

📩 office@lifehack.bg

Top