Можеш ли да бъдеш учтив пред лицето на обидата? Можеш ли да станеш състрадателен, когато жестокостта те намери? Ще се изправиш ли, когато ти или тези, които обичаш са жертва? Това са въпросите, до чийто отговори трябва дълбоко да достигнеш, въпросите, които ще измерят пълната сила на твоя характер. Това е когато можеш да разчиташ на своята чест, смелост, ангажираност – основните ценности, които водят военноморските Тюлени! – Командир на Тюлените, 2007
Екип, от коя американска военна част мислите, че успя да открие и убие Осама Бин Ладен? Разбира се, че тази на военноморските Тюлени, наречен SEAL Team 6.
В lifehack.bg на няколко пъти сме засягали темата за работата в екип и по-скоро ненужното и възхваляване и това може да видите най-вече от материалите ни със статии на Лари Уингет в типичния му циничен стил… И въпреки това, понякога от работата в екип може да зависи живота на другаря ти и твоят собствен, а като говорим за бизнес, от екипа може да зависи и доброто изпълнение на задачата ти.
Точно такъв е случаят с американските военноморски Тюлени!
При тях действията в синхрон с всеки един от взвода са издигнати в култ, а голяма част от това може да се приложи съвсем спокойно и в една бизнес среда, така че работата да бъде перфектно свършена.
Точно затова ще поговорим и в следващите редове за примера, който можем да научим от най-елитните части на Американската армия – Тюлените за вплитане на правилата им в бизнеса….разказани от един взводен командир, който ще наричаме за по-кратко в статията “командир Х“
[sws_divider_line]
Най-интересното тепърва предстои…
…но преди това малко история за военноморските Тюлени!
През Втората световна война щатските войски понесоха тежки загуби заради неопитността си при десантни операции и при получаването на разузнавателни сведения. 
Осигуряването на информация относно изграждането на предмостията, твърдостта на пясъка, позициите на пясъчните насипи и изкуствените препятствия станаха абсолютно задължителни. Технологията на днешните спътници, която дава точни образи на момента, бе все още десетилетия назад във времето. Проблемът бе как да се получи толкова детайлна и актуална информация. Отговорът бе: „Военноморските части за унищожение” (ВЧУ) – десантните разузнавателни сили, които действаха при висок риск за живота преди обикновените войски. Тези водолази били дотолкова отдадени на родината си, че бяха готови да изпълнят всичко, което им се поставеше като задача. Често отиваха в бой, носейки само бански, нож, подводни очила, плавници и торба с експлозиви. Те си заслужиха няколко имена, двете най-известни и любими са „голи войници” и „водолази”. Във времената преди водолазните костюми, тези мъже с желязна непоколебимост биха покрили телата си с грес, за да действат в мразовитите води на Атлантика. С времето тези сили станаха известни с името „Подводни екипи за унищожение”. По време на Корейската война те започнаха прехода към наземни операции, като извършваха малки внезапни нападения. След Корейската война се осъзна нуждата от борба с партизаните. През 1961 г. президентът Кенеди възложи създаването на първите два отряда „Морски тюлени” (Екипи за земни, морски и въздушни операции), за да се водят „нестандартни бойни действия”. Тюлените осъществиха първата си битка през Корейската война, като си спечелиха име на най-коравите бойци, които приемат и изпълняват мисия, които други не биха и си помислили. Въпреки че има убити тюлени, нито един не е изоставян или е бил заловен. Те ценят и живеят с този факт и той е основата на идеята за Екипност.
Съотборници, а не лакеи
[sws_divider_line]
Дори и най-добре тренираните и високо мотивирани хора се нуждаят от структура. Всяка група мъже и жени, които работят заедно, независимо от опита им, все пак се нуждаят от йерархия. Тя трябва да е силна и да осигурява на останалите успокоение, като знаят, че ръководството им и структурите ще работят и ще ги подкрепят.
Свобода на действие за всеки, упълномощаване за вземане на решения и извършването на драстични промени, докато човек работи, за да постигне целта си, не само е необходимо, но и от полза за развитието и на човека, и на екипа.
Но прекалената свобода може да е пагубна.
Ако имате група и от новобранци и от опитни колеги, винаги хората с повечето опит и знания трябва да дават пример.
Ако не го правят, на новите ви съотборници може да липсват умствените, психическите или емоционалните ресурси и направление, от което да черпят когато се сблъскат с важни задачи.
А това учение чрез примери също така ще е важно, когато по-късно новобранците станат опекуни на екипа.
Хората от общността на „Специалните военноморски сили” или т.нар. Тюлени, са неповторими сред военните поради няколко причини.
Военноморските тюлени на САЩ, и офицери, и военни служители, рамо до рамо преминават през едно и също обучение.
Няма разлика в обучението, което получават офицери и доброволци.
Оттук се получава обща връзка. Много по-лесно е за офицер тюлен да отнесе и да разбере през какво преминават хората му, защото и той е правил или прави същото нещо. На офицерите се полага известно количество военно снаряжение, привилегии и допълнителна работа съгласно ранга им и все пак те са наясно какво преживяват хората им и съзнават последствията на своите решения.
Взаимоотношенията между офицери тюлени и доброволците скоро стават такива на взаимно разбирателство, подкрепа и допълване.
Офицерите не съсипват хората си от работа, а те пък от своя страна внимават и се грижат за офицерите си. Офицерите се отнасят към подчинените си с най-голямо уважение, изискват максимума от тях и насреща получават най-доброто от екипа.
Всеки, отклоняващ се от тези правила за поведение, скоро ще открие, че е изхвърлен от корпуса за това, че не работи в екип.
Това включва хора, които действат егоистично, борят се да постигнат собствените цели, не тези на екипа и такива, които са управленци на микро ниво, оплакват се или клюкарстват. Всеки винаги трябва да носи своето бреме, както и това на всеки член на екипа. Нито един не се изоставя.
Преди да раздавам заповеди в „ОПУ/Т”, работех за офицер от обикновените военноморски сили, който душа даваше да поддържа собственото си величие. Докато работех за него, пропилях безброй часове в изпълнение на задачи, поставени най-вече заради собственото му его. Досадна работа изпълваше всяка свободна минута от всеки вече запълнен със задачи ден. В същото време запазваше в тайна всичко, което трябваше да правим и действаше все едно не трябва да знаем нищо. Държеше се надменно и не желаеше да приеме своитe грешки. Явно, че всичко което правеше, бе с цел да се покаже в по-добра светлина. Често си приписваше чужди заслуги. А когато допуснеше, че има възможност нещо да го изложи, без колебание сочеше с пръст някой друг. Офицерът би направил или казал нещо, за да накара някой друг да поеме бремето на неговите недостатъци. Дори още по-лошо – мъжете и жените под негово командване имаха належащи лични проблеми, които се нуждаеха от внимание. – командир Х
За кратко време хора като него могат да се радват на лъскавата фасада на успеха, единствено в очите на техните висшестоящи.
Но такъв вид егоизъм винаги им се връща.
Този офицер завърши с най-малкия брой презаписали се доброволци сред колегите си. Той се издигна в йерархията само за да загуби доверието на хората си, а след това чина и кариерата си. Това е жизненоважен пример защо е критично да поемате отговорността за организацията ви и да я моделирате в люлката на мотивацията, творческото начало и идеите. Начинът, по който развивате и подкрепяте екипа ще има силен ефект върху младшия и развиващ се персонал в организацията ви и ще повлияе и върху дълготрайността, и върху неговото качество.
Това, от своя страна, ще засегне задачите, които трябва да изпълнят и целите, които трябва да постигнат в следващите години.
Важно е да развиете и поддържате опитна група или учебна бойна единица за да инструктирате и подготвяте нови членове на екипа. Всеки екип има своите особености, независимо от задачите и целите и е много по-ефективно да научите новобранците как работи колективът, вместо да ги чакате да се научат сами.
Необходимо е да информирате новодошлите за всичко, което можете, за да им дадете едно стабилно начало, а след това да наблюдавате, за да гарантирате, че са способни да задават въпроси и не се притесняват да го правят.
Учебната ви бойна единица ще се състои от надеждни хора, доказали, че са ефективни и производителни образци за подражание и опекуни.
Ефективността отива много по-далеч от просто висока производителност; един ефективен ръководител на учебна бойна единица носи със себе си целия пакет.
Човек може да е високопроизводителен в своята работа и все пак да му липсват характерните белези на ръководителя, необходими му да усъвършенства и обучава хора. Това е от изключително значение.
Когато положите основите на добра учебна бойна единица, тя формира жизненоважните първи впечатления, които придобива новобранецът за един екип, а това често ще подготвя сцената за развитието му. Членовете й би следвало да са хора с най-добрата сплав от интелигентност, познания за екипа и неговите цели и способността да градят стабилни междуличностни взаимоотношения. Инвестицията ви със съотборници ще донесе печалба на вас и на екипа ви в бъдеще.
Не трябва да премахвате обредите при преминаване в друг чин или да премахвате задълженията на младшия състав. Ако направите така, може да повлияе отрицателно на морала. Трябва да има естествен процес на съзряване.
Трябва правилно да внедрите младите членове в екипа. Ако са посветени във високите критерии на екипа ви и предварително са станали част от неговия успех, те ще са по-мотивирани и отдадени на собственото си развитие.
Целта на великите ръководители е да осигурят атмосфера, в която членовете на екипа сами се мотивират и управляват действията си за доброто и благополучието на всички. Третираните от вас или други членове на екипа като лакеи ще са маловажни в дългосрочен план. Съотборниците са актив, който трябва да бъде развиван и подкрепян; в идеалния случай те ще са производителни и задоволени членове на една успешна и печеливша организация.
Ще ви подкрепят и защитават, докато лакеите ще ви оставят да се провалите!
Командир Х разказва още/специално за БГ работодатели/:
Във втория екип тюлени, който ми бе поверено задължението да управлявам отдела за обучение на бойни единици по сухопътни операции. Бях старши в йерархията на доброволците що се касае до развиването на тактика за сухопътни действия и до програмирането и обучението на взводове, подготвящи се за реални действия.
Все още бях нов на високо отговорна позиция и бях решен да НЕ се отнасям към който и да е член на екипа като към лакей или момче за всичко.
Посъветвах се с дневника ми за взетите поуки и го прерових за проблеми при управлението на други, които бях наблюдавал през службата ми във военноморските сили. Една от подчертаните ми бележки беше за сервилния труд без надлежна информация за цел или стремеж. Обещах си, че хората ми ще бъдат информирани, ще работят ефикасно, ще бъдат добре обучени u насърчени сами ga се мотивират. Задълбочих се в програмите за учения, правих поправки и давах на хората задачи, които пасват на професионалния им опит.
Взех и своя дял като работещ член на екипа.
Почти всички работещи за мен в учебната бойна единица имаха по-богат опит, но бях командващ по силата на ранга ми. Други подробности от дневника ми с наученото се занимаваха с ефективните управленски умения, които бях срещал по време на службата ми във военноморските сили.
Ръководители, които не се щадяха да работят с останалите хора, за да поощрят единството и да предадат ценни знания, бяха дали силен пример.
Ръководителите, на които се възхищавах, вече бяха пристигнали, когато отивахме на работа и все още бяха там, когато хората си тръгваха с приключването на деня. Исках да бъда такъв тип ръководител.
Но в усилията ми да бъда „супер ръководител” пропусках да взема в предвид планината от документация и другите задължения, свързани с новото ми положение. Трябваше все още да се обучавам, за да бъда ефективен на работа.
Накратко, все още не бях направил цялостния преход от служител към ръководител. Бях поел прекалено много отговорности.
В същото време не ни достигаха служители, а бях решен да не претоварвам хората ми. След два месеца от шеметната ми програма, служителите ми дойдоха при мен. Попитаха дали можем всички да седнем и да поговорим.
Бях изтощен и се нуждаех от сън, но винаги отделях време за тях, така че шестимата седнахме заедно. Казаха как чувствали, че поемам много работа, а на тях не давам достатъчно. Тогава осъзнах, че съм обзет и много разпален в стремежа към усъвършенстването на един силен и доволен екип.
Един от тях ме погледна и каза:
„Хей, нужно е да се концентрираш върху работата си и да ни даваш повече задачи – прекалено много спим.” Всички се засмяхме, но схванах намека.
Говорихме през следващия час и започнах да разпределям нови задачи. Беше страхотно чувство, че хората се грижат толкова много за работата си, за успеха на мисията и за мен – а и бях доволен, че отделиха време да говорят за това.
Също така бях щастлив, че работех за големи ръководители, които винаги отделяха време да ме слушат, така че дадох на моите хора същото право.
По-късно същата нощ, докато бях в леглото, преди съня, си помислих за изминалия ден. Бях въодушевен от представянето на екипа ми. Точно тогава истинският дух и ефективност на един страхотен колектив стана очевиден.
/типично за военни и хора, които имат кауза и вярват в нея….колко от нас имаме такава…Нали знаете, полето за коментари е ваше…/
Бях се престарал, за да бъдат щастливи и обгрижени, така че когато стана ясно как се претоварвам, те бяха дошли да решим проблема.
Беше им ясно, че интересът ми е в тяхното благосъстояние и в успеха на екипа и неговата мисия: учение на взвод в бойни действия. Ако не бях ревностен защитник на екипа, най-вероятно той щеше да ме остави да се проваля. Но не го направи.
Бях допуснал грешки с добри намерения, като исках само неговия напредък. А той се погрижи за мен.
Това е красотата на една стабилно изградена и сътрудничеща си организация. Членовете на екипа ви са бъдещето на екипа.
Не можете да се отнасяте към тях като към лакеи, иначе ще сте преминали границите на ръководенето и ще се върнете обратно в духа на управленеца.
Членовете на високо ефективния и успешен екип си сътрудничат помежду си и споделят обща цел. Избягвайте да давате работа, без да направите връзка с изпълнението на целите.
Не можете да си позволите екипът ви да започва привидно безполезна работа. Информирайте ги, когато можете и те ще разберат, когато не можете.
Сигурни сте, че в организацията ви искате да имате току-що завършили колеж младежи, изпълнени с идеализъм и знания.
Това е чудесен и необходим актив, но той не заменя или не може да се сравни със знанията и уменията на опитните служители.
Една диплома от колеж показва способността да бъдат обучавани, изискаността и жаждата за знания. Тези качества, наред с жизнения опит на верните служители, могат да бъдат мощни средства не само за постигането на целите на екипа, но и за вашето развитие и това на членовете му.
Доверете се на ядрото от професионалисти с опит за управляване на основните действия на служителите. Нека новите членове вдъхнат на работната среда ентусиазъм, енергия и вълнение относно текущите задачи и да ги вдъхнови да дават нови идеи за ежедневните задачи. Работата ви е да обучавате бъдещи ръководители, не да изтръгвате живота от подчинените ви. Начинът ви на работа с тях ще се отрази на начина на работа с техните подчинени.
Трябва да сте бодър, да сте заинтересован и наблюдателен.
Погледът ви, както и този на екипа ви, ще включва перспективите и мисията на организацията ви. Споделете с екипа голямата картина и опита на дълголетието.
Дайте ясно да се разбере, че те не се мъчат за едната заплата; по-скоро градят основа, върху която ще стъпи визията на екипа. Взаимното уважение не е просто съществено, но и необходимо, ако вие и екипът ви трябва да успеете.
Някои изводи, които могат да се направят от този материал:
- Целта на екипът е да развива хората си, а не да ги държи в подчинение.
- Включете екипа в постигането на целите, като го информирате непрекъснато.
- Ако уважавате и подкрепяте екипа си, той ще ви почита и защитава.
- Взаимното уважение е първостепенно.
Финални думи
[sws_divider_line]
Със сигурност на някои от вас този пост ще им прозвучи доста казармено, изпълнен с дисциплина и отговорности.
Но ако залагате на идеята за работа в екип, именно тези неща са се доказали във времето, че са основният фактор за успеха на всеки тим и може би не е лоша идея те да присъстват и във вашата дейност.
И ако не сте човек индивидуалист, тази стратегия описана тук, изразяваща се във взаимно уважение и екипност ми се струва страхотен вариант за работа.
Стига разбира се ръководителя да има волята да го наложи, защото никак няма да е лесно. Уважение и сплотен екип се гради с много труд и жертви. Така го правят морските Тюлени… Но може би по-любопитният въпрос е Вие дали бихте приложили някаква част от тази тяхна стратегия във вашият бизнес и работа? И дали този пример е приложим на наша, българска територия…?
И все пак ако не сте фен на екипната работа или пък смятате, че тя не е за вас горещо ви препоръчвам да хвърлите едно око на материалите ни от чичо Лари: Ето защо Екипната работа е УМРЯЛА РАБОТА, както и статията С колегите ви на работа сте едно голямо и щастливо семейство? Да бе да…егати глупостите.
