Статията е продължение на → Безумните неща, които пропускаме във възпитанието на децата си – фар в океана на живота, чийто автор е изключително популярния в Русия – Владимир Довган, а превода е дело на Таня Катева. Повече инфо за тях в края на материала.
Подсъзнанието – невидимия ускорител или мощната спирачка
Какво представлява човекът и неговата съдба – това е сбор от мислите ни в рамките на 24 часа. А защо 24 часа? Защото вашето велико подсъзнание никога не спи.
Нашата оперативна памет, нашето съзнание, посредством, което ние с вас разсъждаваме, какво ще направим днес след обяд, какво ще направим утре, какъв цвят риза или връзка да си купим, е прекалено малко по своя потенциал.
Голямата част, най – силната, най – мощната, се намира в подсъзнанието.
Подсъзнанието – това е нещото, което управлява всяка клетчица на организма ни, това, което помни абсолютно всичко в живота ни, всичко, което ние с вас сме чули, видели или научили. С неговата работа ние се сблъскваме само веднъж – в момента на смъртта. Пред очите на умиращия човек преминава целия му живот.
Всички картинки, всички впечатления, които е видял през живота си.
Той си спомня, какво е станало преди петнайсет години, къде и по каква стълба е вървял в този ден, колко стъпала е имало на нея.
Ето защо е толкова важно с какви мисли заспиваме, на какво програмираме своето подсъзнание преди сън. Ето защо е жизнено важно, да се обръщаме не само към разума на детето, а и към скритата в него велика сила.
[sws_divider_line]
Нека разгледаме, как работи подсъзнанието на детето ни, на какво и концентрирано то, каква информация получава детето ни през деня.
В училище, в къщи, пред телевизора. Това е много важно. Ние с вас сме длъжни да анализираме всичко това, за да разберем как да му помогнем да се развие като личност.
За да летим на самолет, трябва да знаем как да го управляваме, иначе ще има авария. За да караме кола, трябва да знаем техниката на шофиране, иначе колата ще катастрофира.
Повечето от авариите в съдбите на хората стават от незнание. Неграмотността и некомпетентността са причините са огромното количество жизнени катастрофи.
Не хлъзгавият път, не леда, а неграмотността довежда благите намерения до провали и страдания. И тази безграмотност се предава от поколение на поколение.
Да, тя успешно се прикрива зад много воали!
Ще припомня само някои от тях: «Продължение на семейните традиции», «Нашето обкръжение няма да го разбере», «Не можеш да надскочиш себе си» и т. н.
Не е ли истина, че тук явно не достига оптимизма и вярата в безграничните възможности на човека? Целта. Ето какво определя успешния човек.
Можем да не поставяме пред детето такива цели, като получаване на Нобелова награда или звание «Герой на Родината». Можем да не искаме от него да се качи на Монблан или да увековечи името си в Алеята на Славата.
Но като родители, ние просто сме задължени да покажем на детето си, че независимо от това, какъв ще бъде в живота– адвокат, лекар или автомонтьор, то трябва да се движи към една висока и чудесна цел, а именно своето огромно щастие.
Сформиране на ясен и устойчив образ в подсъзнанието на детето
Но как да го постигнем? В процеса на възпитанието трябва да се изменят пропорциите между постановката, осъзнаването на целта и начините за достигането й.
Днес губим 90 % от времето си, за да научим детето на начините на движение през океана на живота. Ние го учим на тези начини, макар прекрасно да знаем, че след пет – десет години те вече няма да са актуални и ще станат спънка, спирачка за нашите вече пораснали деца. В най–добрия случай, отделяме едва 5-10 % от времето си, за да сформираме в детето си ясната цел за това, накъде трябва да върви.
От тук идва и разделението: само един успешен човек на десет неуспешни, само един щастлив на десет нещастни…
Историята на моя приятел и учител Фуад Саид.
Той се ражда в Египет. По онова време започва революция и семейството му е принудено да замине за Америка. Учил се е и е израснал в чужда страна.
В началото става фотограф. Работи в Холивуд и усвоява детайлно тънкостите на професията. Умението му да намира неочаквани и интересни ракурси му печели слава.
После става кинооператор, участва в снимането на рисковани и убийствено опасни епизоди. Снима с камерата от парашут, спуска се под водата при акулите, с бясна скорост снима автомобилни състезания.
Участва дори в снимките на филм за изчезнала на Северния полюс експедиция.
В началото бил член на огромен снимачен екип. Към края на пътешествието остава сам. Останалите се отказват, заради суровите полярни условия.
И само Фуад, човек, израснал далеч от северните ширини, стига до края и снима картините от загиналата експедиция.
Получава «Оскар» за развитието на кинематографията. След това този удивителен човек се прощава с Холивуд и започва да се занимава със строителен бизнес.
През 70-те години в Близкия Изток започва бурно строителство. Излиза нефт, но в пустинята няма строителни материали, няма специалисти.
Шест години той работи по двадесет часа на ден, без почивни дни и отпуски.
На 41 години решава да учи финанси.
За целта наема изявени преподаватели в областта на финансите. Към петдесетата си година е един от водещите финансисти в света.
Този човек с удивителна съдба, е надарен с различни таланти. Трудолюбив, енергичен.
В момента почива на собствена яхта на стойност 60 милиона долара и лети на собствен самолет на стойност 50 милиона долара.
При това е абсолютно здрав, има прекрасно семейство и много приятели по целия свят.
Какво предопредели успеха на Фуад?
Какво предопределя успеха на моят приятел?
Ще ви отговоря с неговите думи. Успехът му е бил създаден от неговият дядо. Не от бизнес-училища и университети, не от преподаватели, а именно от неговия стар дядо.
Той ходел с бастун, но всяка сутрин водел за ръка своето внуче на училище. И всеки ден, докато бавно вървели по пътя, дядото карал внучето си да повтаря едни и същи думи: «Аз ще стана богат, аз ще бъда успешен».
Дядото не е учил детето как да стане богато, не е обяснявал в каква област на науката може да го очаква успех. Дядото го е възпитавал в Египет, а живота го хвърля на другия край на света, карайки го да усвоява различни професии.
Но всеки ден, програмирайки подсъзнанието му, той го е заставял стотици и стотици пъти да повтаря една и съща фраза: «Аз ще стана богат, аз ще бъда успешен», като по този начин дядото е подарил на внука си прекрасен живот.
Ето, това е добър пример колко важно е да се сформира в подсъзнанието на детето правилния образ на успеха и щастието.
Да посочиш целта, да се научиш да я виждаш, е не по-маловажно, а дори много по-важно, отколкото да се научиш как да плуваш към тази цел.
Вие можете да учите детето да плува различни стилове, да го научите да управлява съвременни кораби или скоростни катери, но без да знае крайната цел – то ще е обречено да се скита безцелно по неизвестни ширини.
Сами виждаме , че днес света се променя на всеки пет години.
Приятелят ми Фуад Саид е бил и фотограф, и строител, оператор и финансист, изобретател. Без значение, какъв е бил, главното е, че е бил успешен практически във всичко.
Изхождайки от това, че мозъкът, нашето супер-подсъзнание има невероятен потенциал, нашата задача е – да го разкрием и използваме.
Какво представлява ясно поставената цел?
- 1. Целта – това е нашият най–главен учител, това е нашата «мама». Тя ни учи на всичко, заставя ни да четем книги, да дружим с успешни хора, да вземаме верни решения.
Щом в човек се появи определена голяма цел, тя веднага влиза в мощна връзка с нашето подсъзнание. Именно целта ще ръководи човека, ще му помага да избира начините за движението си към нея.
- 2. Целта – това са точни координати, намиращи се на картата на живота , по която ние управляваме своя кораб.
Песимистите ще кажат:
Ние не можем да управляваме ветровете, можем да управляваме само платната. Точните координати са много по-важни от скоростта и начина, по който се движим напред.
Представете си, че вие сте капитана на най-съвременния, най-бързия лайнер на света, имате в запас гориво и провизии. Но вие нямате карта, по която да плувате.
И на най-съвременния лайнер в света да се намирате, цял живот можете да браздите океанските простори и да сте нещастни, защото нямате цел.
- 3. Целта, голямата и светла цел – мощен източник на енергия.
За да се формулира целта, ние рисуваме ярки и привлекателни образи, от друга– самите образи са тези източници, които ще подхранват с енергия всеки, който има цел.
- 4. Целта – това е мощен магнит, който ни привлича към себе си.
Особена вреда на децата, както и на възрастните, нанасят рамките на средно статистическия човек. Защото е определено, че трябва да започнеш да се учиш на 6 или седем 7. Защото съвременната педагогика точно е установила, че трябва да се завършва на еди колко си години, че ние трябва да се обучаваме в определена последователност.
Но всичко това противоречи на здравия разум.
Ние с вас сме много различни. И усреднената оценка на развитието ни е свойство на робовладелческото образование.
Всички да са подстригани еднакво, всички да се изравнят– именно този подход е източника на огромните проблеми за болшинството от хората по света.
Ако по някаква причина детето не подхожда на средната величина, а такива са немалка част от нас, обществото го изолира.
Детето започва да преживява и да се чуди – защо не е като всички.
Не успява със съучениците си, изостава в развитието си. И ето още един етикет му се лепва, от който да се избави след време би могла само много силна личност.
Но както няма средна температура в болницата, така и всеки от нас си има своя температура, свой ритъм на живот, своя енергия, своя скорост на възприятие.
Никога не е имало две еднакви деца и никога няма да има.
Да си припомним Айнщайн.
До четири години говорел лошо. До седем го считали за недоразвито дете.
Само че това не му попречило да стане велик учен, ликът му е станал символ на съвременната наука, символ на гениалността.
Къде са съучениците му, които в училище са били забележителни ученици, отличници? Кой днес знае имената им, те какво са направили за нашата планета?
Няма отговор. Затова пък всички знаят кой е Айнщайн.
[sws_divider_line]
Вижте още и → Какъв съвет дава Алберт Айнщайн на сина си?
[sws_divider_line]
Поставяне на ясна цел е единствения начин да се направи невъзможното възможно.
Когато на малко чернокожо момиченце, разболяло се от полиомиелит, поставят жестоката диагноза, че няма да ходи, единствените хора вярващи в него били родителите и.
Отначало момиченцето започнало да ходи, после – да бяга.
През 1960 година Вилма Рудолф става трикратна олимпийска шампионка по бягане. Заради особеното изящество на движенията й я наричат «черната газела».
В минутите на своята велика слава Вилма казала: “Каквито и успехи да постигнете, винаги има някой, който ви помага.”
Тя никога не забравила, какво е получила от своите родители. Станете за своите деца най-първите, най-главните треньори! Станете тези, които ще покажат на детето си пътя в този живот. Повярвайте, вашите усилия ще се възнаградят хилядократно…
[sws_divider_line]
Участието на популярния руски лектор в lifehack.bg вече е факт благодарение на Таня Катева, която направи достъпна за нас част от книгата на Владимир Довган.
За Таня Катева: преводач от руски, педагог, психолог, космоенергет, мастер по технологиите на съзнанието, пише книги, води интернет семинари и тренинги, но преди всичко се описва като щастлива жена, човек, намерил себе си и своето призвание.
С любезното съгласие на моя треньор, Владимир Викторович Довган, предоставям превод на част от неговата книга „Възпитай в детето си милионер”.
За Владимир Довган: водещ треньор по успех в Русия, един от първите доларови мултимилионери, създал състоянието си единствено чрез собствения си интелект, кандидат на икономическите науки, майстор на спорта по гребане, черен пояс по карате → www.vdovgan.ru