Защо сме дошли на този свят? За да научим нещо или да покажем това,което вече знаем? Знаем ли кои сме? Готови ли сме да изживеем живота си и да открием скритото в него Съкровище?
Отговорът на тези въпроси може би ще намерите в следващата история:
Имаше едно време дух, който познаваше себе си като светлина.
Той беше нов дух и естествено беше нетърпелив да има изживявания. „Аз съм светлината“, казваше той, „Аз съм светлината.“
Но Цялото знаене и непрекъснатото повтаряне на този факт не можеше да замени изживяването да бъдеш светлина. А в света, в който този дух се беше появил, нямаше нищо друго освен светлина. Всеки дух грееше с блясъка на великолепната му светлина.
Намирайки се в средата на най-величествената светлина, от която той беше част, духът не можеше нито да види, нито да изпита себе си като Този, Който Той Е Наистина.
Случи се така, че духът копнееше ли копнееше да познае себе си.
И копнежът му беше толкова голям, че един ден му казах:
„Знаеш ли, Малкия, какво трябва да направиш, за да задоволиш копнежа си?“ „Какво, Боже? Какво? Бих направил каквото и да било!“, отвърна духът. „Трябва да се отделиш от нас останалите“, му казах „и да призовеш върху себе си мрака“. „А какво е мракът, Боже?, попита малкият дух. „Онова, което ти НЕ си“, му отговорих и той Ме разбра.
Духът така и стори.
Откъсна се от Всичкото, отивайки даже в друг свят. В този друг свят духът имаше силата да призове в изживяванията си всякакви видове мрак, което и направи.
Но от средата на мрака духът проплака: „Татко, Татко, защо ме изостави?“ Точно както и вие проплаквате в най-черните си времена. А аз никога не съм Ви оставял и съм бил до вас, винаги готов да ви напомня Кои Сте, готов, винаги готов да ви повикам в къщи.
Затова бъдете светлина сред мрака и не го проклинайте.
И не забравяйте Кои Сте в мига, в който сте заобиколени от онова, което не сте. И отдайте почитта си към творението, даже когато се стремите да го промените.
И знайте, че каквото направите по време на най-голямото си изпитание, може да бъде най-големия ви триумф. Защото преживяването, което сътворявате, е изявление за това Кои Сте и Кои Искате Да Бъдете.
Разказах ти притчата за младия дух и слънцето, за да разбереш по-добре, защо светът е такъв, какъвто е и как може да се промени за един миг в момента, в който всеки си спомни божествената истина за най-висшата си същност.
Има някои, които казват, че животът е училище и че нещата, които наблюдавате и преживявате, са ваше обучение. Обяснявал съм го и преди и пак ще ти кажа:
Дошъл си в този живот НЕ за да научиш нещо, а само да покажеш, онова, което вече знаеш. Показвайки го, ще го изпълниш на дело и ще сътвориш себе си наново чрез собственото си изживяване.
По този начин ще оправдаеш живота и ще му дадеш смисъл.
По този начин ще го превърнеш в свято творение.
от „Разговори с Бога“ Н. Уолш
