Най-важният въпрос в живота ти!

Готов ли си да си зададеш най-трудния и важен въпрос в живота ти - този, който ще го промени? Нека проверим...

Всеки иска това,което го кара да се чувства комфортно и щастлив.

Всеки иска да живее сигурен, щастлив и лесен живот, да се влюби, да има невероятни сексуални преживявания и връзки, да изглежда перфектен, да е богат и известен, да бъде уважаван и всички да му се възхищават.

Абсолютно всеки иска тези неща – лесно е да ги искаш.

Истината е, че те не са лесно осъществими.

Ако те попитам „Какво желаеш от живота?“ и ти отговориш „Искам да съм щастлив, да имам чудесно семейство и работа,която обичам“, това всъщност е толкова изтъркано и шаблонно,че вече не означава абсолютно нищо.

По-интересните въпроси, който никога не си си задавал са:

  • Колко болка желаеш и можеш да понесеш в живота си?
  • За какво си готов да страдаш?
  • Какви усилия си готов да положиш?

Болката и усилията са най-важния фактор за това, как ще протече живота ти

Всеки иска да има невероятна работа и финансова независимост, но не всеки е готов да страда при 60 часова работна седмица, дългите пътувания, скучните документи, да лавира дипломатично из корпоративната йерархия и да бъде задушаван от ограниченията на този адски затворен кръг.

Хората искат да станат богати, без да поемат никакъв риск, без да жертват нещо и ако може всичко да се случи мигновено.

Всеки иска голяма любов и невероятен секс, но не всеки е готов да мине през тежките разговори, мъчителните тишини, чувствата, които нараняват и емоционалните драми за да стигне до голямата любов.

Повечето хора просто спират. Спират и започват да се чудят години след години „Ами ако…?“ докато този въпрос не се трансформира от „Ами ако…“ на „Това ли беше всичко?“ и „Защо беше всичко това?“ Заради техните вече занижени стандарти и очаквания и големия страх от провала.

Защото щастието изисква борба и усилие. Удовлетворението от позитивните неща е само обратната страна на монетата на негативните преживявания.

Може само да се самозалъгваш,че си избягал от негативните преживявания, докато те не се върнат и не залеят живота ти.

В основата на човешкото поведение стои максимата, че нашите нужди са повече или по-малко подобни. Лесно е да имаш положителни емоции. Всички се борим с неприятните усещания. Това, което получаваме от живота не се определя от приятните емоции,които имаме или желаем, а от това какви и колко негативни емоции сме готови да изтърпим, за да получим положителното от живота.

Колко далече сме готови да излезем от зоната си на комфорт.

  • Искаш невероятна фигура?

Никога няма да я получиш докато не се отдадеш на  болката и физическото натоварване предхождащи невероятната фигура.

  • Искаш да започнеш свой собствен бизнес и да придобиеш финансова независимост?

Никога няма да станеш успешен предприемач докато не намериш начин да оценяваш, да търсиш и да искаш риска, несигурността, провалите и работенето часове наред върху нещо, което даже не знаеш дали ще бъде успешно или не.

  • Искаш гадже или брачен партньор?

Няма да привлечеш мечтания партньор ако не си готов за емоционалните турболенции и вглеждането в телефона,който просто не звъни.

Това е част от играта. Не може да спечелиш ако не я играеш.

Това, което определя успеха ти не е въпросът „На какво искаш да се насладиш?“

Главният въпрос е „Колко болка си готов да понесеш?“.

Качеството на живота ти не се определя от качеството на позитивните изживявания, а от качеството на усилията,които полагаш.

За да успееш да се справиш с негативните емоции,трябва да се научиш да се справяш добре с живота. Навсякъде има достатъчно много идиотски съвети като „за да успееш в нещо, просто трябва да го искаш много“.

Всеки иска нещо. Всеки иска нещо много.

Повечето, обаче, не знаят точно какво искат или по-скоро какво „искат много“.

Най-важното:

Когато искаш облагите от нещо, трябва да искаш и цената им.

Ако искаш прекрасно тяло, трябва да искаш и потта, и болката, и ранното ставане, а понякога и глада. Ако искаш яхта,трябва да искаш също работата до късно през нощта, рискованите бизнес решения, възможността да ядосаш един или десет хиляди човека. Ако искаш нещо месец след месец, година след година и нищо не се случва и даже на милиметър не се доближаваш до целта, може би всъщност ти искаш една фантазия, един идеал, а не една реално достижима цел.

Може би това, за което мечтаеш не е това което искаш наистина, ти просто обичаш да мечтаеш. Може би дори не го искаш наистина.

Попитай някой „Колко точно си готов да изстрадаш, за да получиш желаното?“и ще срещнеш отсреща един неразбиращ поглед.

Задавайки такъв въпрос, ти ще разбереш повече неща за хората, отколкото ако попиташ за желанията и мечтите им.

Важното е, че трябва да направиш избор какви и колко усилия си готов да положиш. Това е най-трудният въпрос,който има значение.

Не може да имаш безпроблемен живот.

Не може всичко да бъде цветя и рози.

Въпросът за удоволствието е лесен и повечето от нас имаме еднакви отговори – искам пари, искам любов, искам да бъда известен. По-интересният въпрос е за болката – каква болка си готов да приемеш?

Всъщност този въпрос ще ти даде отговори и ще те отведе където искаш. Това е въпросът,който може да промени живота ти.

Това е въпросът, който ме прави мен такава,какво съм. Прави и теб такъв,какъвто си  или такъв,какъвто искаш да бъдеш. Това е въпросът,който ни определя и отличава един от друг и в същото време ни обединява.

Когато бях малка, мечтаех да стана археолог.

Мечтаех да откривам и изследвам различни артефакти. Дори мечтаех да открия мумия в Египет,която да изиграе роля и да промени историята. Мечтаех,мечтаех… В същото време беше по-важно да завърша училище, да вляза в университета. Да започна работа, да правя пари….и накрая нищо.  Все не оставаше време за мечтата ми. Трябваше да мине много време и негативни емоции,за да осъзная защо – просто не бях искала наистина да стана археолог.

Харесвал ми е резултата – аз като известна изследователка, важни за световната история открития – но всъщност не съм харесвала процесът, нужен за достигане на мечтата ми. И точно заради това се бях провалила. Многократно.

По дяволите, аз дори изобщо не се опитах да сбъдна мечтата си.

Четенето на хиляди страници история, запомнянето на стотици дати, имена, последователни събития…. Знойният пек на територията на разкопките, прахолякът, мазолите по ръцете, пръстта, камъните….часовете,а понякога и дните, чистене с четка на един квадратен сантиметър земя,за да откриеш пластовете история. Това е един много дълъг,изморителен и изпълнен с лишения път.

Това, което ми отне толкова дълго време да открия е,че аз изобщо никога не съм искала да тръгна по този път,за да го измина.

Аз просто съм харесвала идеята за дестинацията, до която води този път.

Съвременното ни общество би ми казало,че съм се провалила.

Гурутата по самопомощ биха ми казали,че не съм имала достатъчно кураж,че не съм била достатъчно решителна. Стартъп/предприемаческото съсловие би ми казало,че съм се изплашила и съм се поддала на общоприетата социална обусловеност и сивота. Истината обаче е много по-безинтересна:

Мислех си, че искам нещо, оказа се,че не е така. Точка.

Исках наградата, не усилията.

Исках крайния резултат, не процесът на постигането му. Не бях влюбена в битката, а само в победата. Животът обаче не е устроен така.

Това, което те определя е стойността на усилията,които си готов да направиш.

Хората, които се наслаждават на усилията си във фитнес залите са тези, които имат най-хубавите фигури. Хората, които се наслаждават на дългите работни седмици и на корпоративната политика са тези, които се изкачват по нея.

Хората,които се наслаждават на стреса и несигурността на убийствения начин на живот на звездите, са точно тези, които го живеят и сътворяват.

Това не е просто пример и убеждаване за самоконтрол и упоритост.

Това не е просто съвет в стил “no pain, no gain.”

Това е само най-простичкият, базов и градивен елемент на живота – нашите усилия определят нашия успех. Така че избирай внимателно своите болки, търси ги и им се наслаждавай.

3 Коментара

  1. пламена каза

    Не съм съгласна с вашите тези,че аз само болка понасях и не съм и на йота до мечтаните неща,отказах се от родители и всичко, заради любовта си, за да разбера след 20 години, че не съм обичана.Отдадох здравето си на него и родителите му и сега,когато съм болна съм тотално сама,работя и пътувам всеки ден ми се връзват по 15 часа в движение и съм тотално бедна, изобщо нямам яхта или някакъв свестен стандарт, нямам и дом.Но не съм мечтателка само, не ме плаши пътят, плаши ме,че винаги съм била и съм сама по този път…дайте ми рецепта против самотата, ако имате свободен брат или приятел моля ви препоръчайте ме….

    1. Таня Катева каза

      Пламена, ние жените често правим грешката да слагаме себе си някъде назад в приоритетите си. Решаваме, че за да имаме човек до себе си, за да имаме деца, за да имаме спокойствие и т.н. ще потърпим, ще преглътнем някои неудобни ситуации, ще се откажем от едно или друго, а често и от едното , и от другото. Аз самата бях в тази категория години наред. След поредното предателство и болка, се запитах къде греша. За да се повтарят ситуациите, значи причината е в мен самата.

      Най-трудна е първата крачка, но е и най-важната- търсенето навътре-проблемът е вътре в мен, околният свят е отражение. Не превъзмогнем ли ролята си на жертва, ситуациите ще се повтарят, а болката ще се усилва.

      От години се интересувам и използвам техники за възстановяване на физическото и психическо здраве, първо за себе си, а после за близки и познати.

      Убедих се в едно-болката е като знак „Внимание“, тя показва, че някъде нещо е нарушено. Свикнали сме да се съобразяваме със знаците и закона за движение по пътищата, знаем, че ако не ги спазваме, можем да пострадаме. В сферата на психичното, на невидимото, така да се каже, действат същите закони, но понеже не сме дарени със сетива, за да видим веднага разрушението или вредата, ги пренебрегваме. И страдаме.

      Осъзнаването и приемането на истината, че ние самите творим живота си, е първата и най-важната крачка. Без нея е невъзможно нещо да се промени. Но тя може да ни разкрие необятните пространства на собствените ни възможности и способности. Затова идваме на този свят, не да страдаме, а да се осъществяваме! Всеки от нас е Безценен Уникален Творец! Вие също! Погледнете в себе си, простете си ,каквото и да Ви се е случило, простете на тези, които са ви наранили, благодарете им за уроците, които сте получили чрез тях и продължете напред. Можете! Просто направете първата крачка.

      1. Иванова каза

        Абсолютно подкрепям всичко, което сте написали г-жо Катева. Изпитанията са за това да растем и не съм съгласна с думата болка – понасяне, за да осъществим желаното. Смятам, че ако нещо изисква супер жертви, пренебрегване, болка то това не е нашето. За мен нещата са супер, когато се случват с лекота, което не означава човек да не прави усилия. Нещата се случват когато се живее отвътре навън, а не обратното.

Остави коментар

Your email address will not be published.

Благодаря ти!

Искаш ли да ти доставям супер полезно съдържание и информация - директно в пощата ти?
Бъди сред първите членове!!!

Научи първи

Въведи своя мейл адрес и аз ще ти пиша, когато отворим
Искам да разбера, когато отвори клуба
Този списък е само хора, които желаят да станат членове на BusinessHACK
Бъди сред първите членове!!!

Научи първи

Въведи своя мейл адрес и аз ще ти пиша, когато отворим
Искам да разбера, когато отвори клуба
Този списък е само хора, които желаят да станат членове на MindHACK

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ
VIP клуб MasterHACK

Click Me