Аристотел е казал преди много време, че ние сме това, в което постоянстваме. Така например добродетелта не е действие, а навик.
Щом този велик древногръцки ум е вникнал в силата на навика, защо не и ние да му се доверим и приложим силата му в нашия житейски път.
Психолозите смятат, че характера в основата си се състои от нашите навици и привички.
Според добре известна житейска максима:
„Ако посееш мисъл, ще пожънеш действие, ако посееш действие ще пожънеш навик, ако посееш навик, ще пожънеш характер, ако посееш характер ще пожънеш съдба”
Затова е нужно да обърнем повече внимание на навиците си.
Нека се огледаме какво правим всеки ден? Как го правим ? Къде влагаме най-много усилия. Защо резултата е такъв? Това устройва ли ни?
Така разглобявайки тухла по тухла характера си, ще видим дали навиците, които сме усвоили през годините на съзнателния ни живот са ефективни.
И ако голямата картина на живота ни не ни харесва, е време да започнем да посяваме правилните мисли в главите си, за да можем да постигнем правилните действия, които ще ни отведат към силата на привичността, а оттам към нашата най-добра версия на характера ни, който е готов за своята нова и много по-щедра съдба.
Ето защо силата на навиците, дали градивни или не, дали съзнателни или не оказват голямо влияние върху живота ни.
Великият просветител Хорас Ман сравнява навика с корабно въже.
Според Ман всеки ден ние добавяме нова нишка към въжето на живота ни и след време то започва да става толкова силно, че не може да се скъса.
Стивън Кови смята, обаче че навиците не са неотменима програма в характера ни. Те се учат или забравят. Всичко е въпрос на осъзнато действие.
Не, че е лесно да се забрави лошия навик и да се наизусти градивния.
Но, със силата на постоянството и в напредване на времето програмата, която искаме да следваме става реалност.
? Вижте и: Магията на 7-те навика на високо ефективните хора [инфографика]
В съвременния свят успехът е свързан с ефективността.
Навиците са като парадигмата.
Парадигма: модел на мислене, повече в Wikipedia
Ако успееш да промениш навиците си за по-добро, ще имаш силата да гледаш живота от онзи ъгъл, който на теб ти харесва. А така мечтите стават реалност.
Отдадената енергия в процеса на подмяна на лошия с добрия навик не е загубена. Напротив. Навиците имат силно гравитационно поле, за което човек истински не подозира. Ако един път благодарение на силната си вяра, подплатена с правилните действия и положените неуморни усилия, човек успее да изкорени отрицателните си навици като леност, нетърпимост и егоизъм, то той ще получи редкия шанс да премине на друго ниво и измерение. Гравитацията има силата да ни държи далеч от чудесните неща, но тя е и силата, която поддържа нещата във вид далеч от хаоса и анархията.
Това е важен закон, и ако успеем да го прилагаме умело в живота си ще успеем да внесем порядък и ефективност.
Навикът е точката, където се пресичат знанието, умението и желанието. Знанието е теоретическа парадигма. Тя ни показва какво и защо се прави.
Умението дава отговор на въпроса как да се реализира знанието, а желанието е мотивацията, която засвидетелства искането ни да превърнем знанието и умението в обект с форма и размери. Тези три съставки формират силата и вискозитета на навика.
Без една от тях нямаме навик, а само илюзията за бъдещ добър резултат.
В точката, в която знанието, умението и желанието се пресичат имаме формиране на ефективни навици.
Седемте навика на Кови не са отделни психологически форми за успех.
Те съчетават в себе си отговорите на основните житейски въпроси – Какво и Защо да направим в живота си? Как да го приведем в работещ модел?
И дали имаме желанието да реализираме всичко това.
Хармонията помежду им е завидна. Тя е сходна с тази на естествените закони на развитието. Ако успеем да приложим седемте навика в живота си, ние ще спечелим цялостен подход за разгръщане на личния и междуличния ни потенциал.
Така ние ще можем да извървим пътя от зависимост през независимост към взаимозависимост.
Зависимостта е модел обосноваващ се на парадигмата Вие-Вие.
Вие се грижите за мен, вие трябва да го направите, вие не успяхте да го направите следователно вината е във вас.
Независимостта е парадигма на Аз-Аз модела.
Аз мога, аз съм отговорен, аз не успях следователно аз съм виновен.
Взаимозависимостта е парадигма на Ние-Ние.
Ние сме силни, ние сме знаещи, ние успяхме следователно наша е отговорността за всичко. В Ние-Ние модела се обединяват силите на няколко личности, които съчетават талантите и знанията си в общи усилия, които създават нещо по-добро.
Зависимите хора се нуждаят от другите, за да получат това което искат.
Независимите хора могат да постигнат това, което искат със собствени усилия, докато взаимозависимите съчетават своите знания и умения, за да постигнат по-голям успех.
В днешния свят независимостта се поставя на пиедестал.
Тя е мечтана цел на много хора и социални движения.
Но, какво ни казва взаимозависимостта – група хора, които съчетават знанията си и уменията си за по-голям успех.
Вие кое предпочитате самоцелното действие на Аз-ът или силата на общуването и генерирането на добри общи идеи и полагането на усилия за по-голям успех?
Светът в 21 век представлява все по-взаимосвързана среда.
Технологиите направиха така, че хора от различни региони, с различни ценности и различни знания да се срещнат и да творят едно добро общо бъдеще.
Ето, защо модела на взаимозависимостта тепърва ще се налага и всеки, който не успее да вникне добре в него ще изглежда морално независимо остарял.
Какво ни казва взаимозависимия човек?
Ако физически съм взаимозависим разчитам на себе си, но знам, че ако обединим усилия ще спечелим повече.
Ако емоционално съм взаимозависим ценя себе си, но знам, че ако оценя така и другия до мен ще мога да давам и да получавам, да обичам и да бъда обичан.
Ако интелектуално съм взаимозависим знам, че имам знания, но също така знам, че имам нужда от най-добрите мисли, които другите хора имат.
Силата на взаимозависимостта е да разполагаме с възможности за споделяне и даване, но също така ще имаме достъп до огромен потенциал и идеи, които другите хора имат.
Взаимозависимостта е избор, който могат да го направят само независимите хора.
Ето защо Кови е подредил 7-те навика в три нива
Благодарение на хармонията и естественото израстване, личността първо прилага три навика, които оформят нейните вътрешни победи и трасират преминаването от зависимостта в независимостта.
Защото вътрешните победи предхождат външните.
Следва процеса по преминаване от независимост към взаимозависимост. Там Кови също използва три навика, които спомагат на оформения характер да постигне външните победи, след като е овладял вътрешния си мир.
Последният навик спомага за запазване на нивата на взаимосвързаност и обобщава в себе си предходните шест навика. Това е навика на баланса и обновяването.
Принципът, който Кови използва при формирането на седемте навика е действието отвътре – навън. Първо постигаме вътрешен мир, след което гоним външните си победи.
Седемте навика са навици на ефективността. Ефективността е свързана с постигането на възможно най-добрите резултати от нас по всяко едно време.
Ефективността е свързана със законите за хармонията и естествеността.
Ето, защо е нужно ние да бъдем балансирани като личност, ако искаме да бъдем ефективни за себе си, познатите си и обществото.
Балансът като личност преминава през набелязването на целите и създаването на капацитет за осъществяването им. Кови нарича това П-СП баланс.
Според него няма как да постигнем какъвто и да е резултат, ако нямаме способността и възможността да го направим.
За финал ви представям една басня, която показва силата на П–СП баланс-а:
Един момък попаднал на златната кокошка. Ден след ден събирал златните яйца и сменял социалното си положение със скоростта на светлината. Един ден воден от алчността си решил да забърза процеса на забогатяване като заколи кокошката и събере всички яйца накуп. След като сторил това, което решил момъка открил, че вътрешността на кокошката е същата като на другите. Вътре нямало тонове злато. Така момъкът, макар и открил златната мина, загубил възможността да събира занапред нови златни яйца, тъй като кокошката, която ги снасяла вече била мъртва. Убита от неговата алчност.
Ако сте пропуснали, вижте и първа част на страхотната поредица на Димитър Шопов: 7-те навика на високо ефективните хора: екстракт от концепцията на Стивън Кови
