Скот Рудин е в развлекателния бизнес – една страхотно покварена и непочтена професия, в която се радваш не само на провалите на враговете си, но и на приятелите си.
Всъщност в Ел Ей нещата са такива, че понякога е трудно да направите разликата.
Играете голф и с едните, и с другите, през цялото време се заливате от щастлив смях. Всекидневно посещавате едни и същи ресторанти, седите на едни и същи маси. Членувате в бордовете и на едните, и на другите, а при случайна среща винаги ги целувате…
Като се замисля, може би е по-лесно, отколкото изглежда. Просто преставате да правите тези неща с истинските си приятели.
В този град никой няма да те аплодира – добавя Рудин. – А ако го направят, значи са надзърнали в медицинския ти картон и работата ти е спукана…
До неотдавна президентът на една голяма телевизионна компания беше (а предполагам, че продължава да е) един много умен и способен човек, когото всички харесваха.
Нo както всеки, който е попаднал в мелницата на медия от този вид, и той в крайна сметка щеше да се провали, независимо от личните си качества и макиавелистичните си способности. Не след дълго този ден настъпи…
Камбаната на корпоративния център в Ню Йорк удари и за нашия малък принц от Ел Ей. Най-близките му приятели веднага научиха, че успешната му кариера в тази организация е на път да приключи. Интересното в случая беше начинът, по който близките приятели на Чет се сборичкаха кой да му съобщи „добрата” новина. Според всеобщото мнение той със сигурност би я приел по-лесно от близък човек, но пред къщата му настъпи истинско стълпотворение от желаещи да бъдат първи.
По ирония на съдбата новината трябваше да бъде предадена от Бътъруърт – друг малък титан и ръководител на конкурентна телевизия. Говори се, че това станало с възможно най-голяма деликатност в неделя вечерта, тъй като Чет така и така щял да я види в сутрешните вестници. Този факт накара куп народ да избухне в смях.
Страхотен виц, няма що! И какъв удар за Бътъруърт! Страхотно, велико!
Ясно е, че в подобен свят линията между приятели и врагове е изключително тънка.
Но нима вашият свят е много по-различен от тази история?
Защо да не приемем най-лошото?
Макиавели би го направил.
Неговите възгледи за света несъмнено ще бъдат по-различни от тези на мнозинството хора. Не, вие няма от какво да се тревожите, защото не е избухнала нова война. Няма нужда да се биете с този враг. Тъкмо обратното – той е пред вас, на една ръка разстояние.
Обичайте го…
Не се страхувайте да го дарите с истинска прегръдка, или да го отстраните от себе си, когато ви е изгодно. Той е там, за да оценява успехите ви, да освети със завистта си добрите ви дела, да ви направи щастливи със собствените си провали, да ви предизвиква с добрите си постижения.
Господ да го благослови!
Да, ние наистина трябва да ценим големия си враг, да го подхранваме и обичаме като близък приятел, като добро куче, което да ни гони пръчката и да ни връща топката, когато му я хвърлим.
Да си създадем списък с “любимци”
[sws_divider_line]
Истинските макиавелианци, които са сериозни както в омразата, така и в любовта си, разполагат със списъци от сорта на онези, които си прави господин Никсън.
Не толкова дълги, разбира се, но в замяна на това ясно групирани около имената на наистина важните врагове, чиято евентуална смърт би оставила горчиво-сладка дупка на мястото, заемано доскоро от живия враг…
Ето как да съставим списък, който ще устои на времето:
- Започнете с гнева.
В рамките на една седмица поне трима, 4 или 5 души ще ви засегнат лично, нали?
- Подхранвайте гнева си, но не го възпламенявайте.
Ще забележите, че през следващите няколко дни ще се почувствате по-въздържан по отношение на няколко от личностите, които сте искали да набучите на кол едва миналия вторник. Позволете си да улегнете. Така или иначе с помощта на мъничко късмет омразата, която изпитвате към тези индивиди, няма да премине. За ваше учудване, тя ще се увеличи. Ако стане така – честито! Вече имате достоен кандидат.
- Хвърлете едно око на списъка, с който разполагате.
Не забравяйте, че в него има място максимум за пет човека. Повече от това вероятно означава, че сте напълно откачен. Един прекалено дълъг списък е тежко бреме и създава проблеми, които тласкат индивида към глупави и деструктивни постъпки.
Затова гледайте да извадите от него някакво име, преди да вкарате ново.
- Вкарайте новото име, а след това отворете бутилка шампанско и пийнете глътка-две.
Раждането на нов враг е събитие, което трябва да бъде отпразнувано.
- Залавяйте се с интригите.
Направете необходимото за унищожаването на врага от разстояние, но избягвайте действия, които биха ви приближили до пряк “военен” конфликт. Войните в бизнеса не трябва да се базират на омразата към врага, независимо колко отвратителен е той.
По-добре е да ги водим само от стратегическа необходимост – както срещу враговете, така и срещу приятелите.
Между другото не се колебайте да каните врага си на чашка, не избягвайте срещите и разговорите с него. Прекъсването на връзките с него е най-лошото нещо, което може да ви се случи – запомнете това.
Несъмнено ще трябва да се сдобиете и с няколко добри приятели
“Трябва да имаме й приятели” – Бет Мидлър
Мисля, че само лудите нямат поне един горе-долу свестен приятел. Всски от нас има право на такъв, дори и най-голямото чудовище.
И Хитлер е имал някакви приятели – хора, които са били около него, водили са разговори, предлагали са решения на възникналите проблеми. Ричард Никсън – един от най-малко харесваните хора в политиката и в обществения живот, си имаше Уолтър Анънбър и Бебе Ребозо дори тогава, когато всички останали бяха против него. Другарчета, нали се сещате.
Никога не предприемайте нещо, без да привикате другарчетата си.
Е, това е мили мои гадни копеленца… Действайте, прецакайте някой!
P. S. Всеки път си прося да споделяте статиите ни, но този път може би не е толкова удачно да го правя. Нека този пост си остане само между нас!
по материали на Стенли Бинг
