С изключителните си примери, които са много увлекателни и поучителни Дейл Карнеги със сигурност ще присъства доста често на страниците на lifehack.bg, просто защото наистина има способността да хакне живота ни ако се вслушваме в съветите му!
Ето и как да добавите 1 час към живота си в будно състояние и да вършите много повече от до сега с доста по-големи резултати – що се отнася до креативност и продуктивност:
Умората често поражда безпокойство или поне ни предразполага към такова.
Всеки студент по медицина ще ви каже, че умората понижава съпротивителните сили на организма срещу настинката и стотици други болести. Всеки психиатър ще ви каже, че умората понижава и съпротивителните сили срещу страха и безпокойството.
Затова предотвратяването на умората по принцип предотвратява безпокойството. ,,По принцип предотвратява” ли казах? Това е меко казано. Доктор Едмънд Джейкъбсън отива още по-далеч.
Той е написал две книги за релаксацията:
„Прогресивната релаксация” и „Трябва да се отпуснете”, а като директор на Лабораторията по клинична физиология в Чикагския университет прекарва години в изследвания на релаксацията като метод в медицинската практика.
Той твърди, че всякакво нервно или афективно състояние „е невъзможно при пълна релаксация”. Това е друг начин да се каже, че ако се отпуснете, не можете да продължите да се безпокоите.
И така, за да предотвратите умората и безпокойството, първото правило е: Почивайте често. Почивайте, преди да се уморите.
Защо това е толкова важно?
Защото умората се натрупва смайващо бързо.
Специалисти от Американската армия са установили чрез многократни тренировки, че дори млади хора — мъже, закалени от години военна подготовка — могат да вървят по-добре и издържат по-дълго, ако на всеки час за десет минути свалят раниците и почиват.
И в армията постъпват точно така.
Сърцето ви е също толкова досетливо. Всеки ден то изпомпва в тялото кръв, която е достатъчна да напълни вагон-цистерна.
За двадесет и четири часа то изразходва толкова енергия, колкото е необходима за натоварването на двадесет тона въглища на един метър висока платформа.
И върши това невероятно количество работа в продължение на петдесет, седемдесет, дори деветдесет години.
Как издържа?
Доктор Уолтър Б. Канън от Харвардския медицински институт го обяснява така:
Повечето хора си мислят, че сърцето работи постоянно. Всъщност след всяко свиване има ясно изразен период на почивка.
Когато бие с умерения пулс от седемдесет удара в минута, сърцето работи само девет от двадесет и четирите часа. Общо времето му за почивка е цели петнадесет часа на ден.
През Втората световна война Уинстън Чърчил, който е към края на шейсетте и началото на седемдесетте, успява да работи по шестнадесет часа на ден години наред, направлявайки военните действия на империята, феноменално постижение.
Тайната?
Всяка сутрин работи в леглото go единадесет часа, чете доклади, провежда телефонни разговори и важни заседания.
Следобед отново си ляга и спи един час.
Вечер спи още два часа преди вечерята си в осем.
Това не лекува умората. Не се налага да я лекува. Чърчил я предотвратява. Тъй като почива често, той успява да работи, свеж и в добро състояние, дълго след полунощ.
Първият Джон Д. Рокфелер има две необикновени постижения. Той натрупва най-голямото богатство, което светът е виждал до този момент, и доживява до деветдесет и осем години.
Как успява?
Главната причина, разбира се, е наследственото дълголетие. Другата е навикът да подремва в кабинета си половин час всеки следобед.
Той се изтяга на дивана в кабинета и дори президентът на Съединените щати не може да говори с него по телефона по време на следобедната му дрямка. В прекрасната си книга „Защо да се уморяваме” Даниъл У. Джослин отбелязва:
Почивката не е в това да не правиш нищо.
Почивката е ремонт.” Кратката почивка има такава огромна възстановителна сила, че дори петминутното придремване е в състояние да предотврати умората.
Кони Мак, великият бейзболист, ми каза, че ако не подремне следобед преди мача, към петия ининг вече се чувства напълно изтощен.
Но ако поспи дори само пет минути, издържа два мача, без да се умори.
Веднъж разговарях с Джийн Отри в гримьорната му в „Медисън Скуеър Гардън”, където той беше най-голямата звезда, разказва Дейл Карнеги. – Забелязах в стаята военно легло.
„Полягам си на него всеки следобед и подремвам един час между представленията — разказа ми той.
— Докато снимах филми в Холивуд, често си почивах в голям фотьойл и два-три пъти на ден подремвах десетина минути.
Това много ме освежава. Едисън приписва огромната си енергия и издръжливост на навика си да спи винаги когато му се приспи.
Разговарях с Хенри Форд малко преди осемдесетия му рожден ден. Бях удивен колко е свеж и добре изглежда.
Попитах го за тайната му.
Той отвърна:
„Никога не стоя прав, когато мога да седна, и никога не седя, когато мога да си легна.”
Хорас Ман — „бащата на съвременното образование” — прави същото в по-късна възраст. Като президент на колежа „Антеок” той често се опъва на дивана, докато изпитва студентите.
Убедих един кинорежисьор в Холивуд да изпробва подобна техника. Той призна, че тя правела чудеса. Става дума за Джек Чарток, един от най-добрите режисьори в Холивуд.
Когато ме посети преди няколко години, беше шеф на отдела за късометражни фирми на „Ем Джи Ем”. Изхабен и изтощен, той беше изпробвал всичко — тонизиращи напитки, витамини, лекарства.
Нищо не му помогнало особено. Аз му предложих всеки ден да прави малка почивка. Как? Като ляга в кабинета и отдъхва по време на съвещанията със сценаристите си.
Когато се срещнахме отново две години по-късно, той ми каза:
Случи се чудо. Така го определят собствените ми лекари.
Някога седях изправен и напрегнат на стола си, докато обсъждахме идеи за късометражните си филми.
Сега се изтягам на дивана по време на тези заседания. Чувствам се така добре, както никога през последните двадесет години.
Работя по два часа на ден повече, а рядко се изморявам.
Това отнася ли се за вас?
Ако сте стенограф, не можете да подремвате в кабинета си като Едисън и като Сам Голдуин. Ако сте счетоводител, не можете да се изтягате на дивана, докато обсъждате финансовия отчет с началника си.
Но ако живеете в малък град и се прибирате за обяд, може би ще можете да подремвате десет минути след обяда.
Така прави и генерал Джордж Маршал.
Той е толкова зает да ръководи американската армия през войната, че трябва да почива на обяд. Ако сте над петдесетте и ви се струва, че нямате време за това, побързайте да си направите най-голямата възможна застраховка жиВот.
В наше Време погребенията са скъпи — и неочаквани, а съпругата ви може да се зарадва на възможността да прибере парите от застраховката ви и да се омъжи за по-млад мъж.
Ако не можете да подремвате следобед, можете поне да се опитате да полегнете за час преди вечеря. Това е по-евтино, отколкото да изпиете коктейл, а статистически погледнато, е пет хиляди четиристотин шестдесет и осем пъти по-полезно.
Ако можете да поспите час около пет, шест или седем вечерта, прибавяте по един час на ден към живота си в будно състояние.
Как? Защо?
Защото този един час сън преди вечеря плюс 6 часа сън през нощта — общо 7 часа — ще ви бъдат по-полезни от 8 часа непрекъснат сън?
Работникът, който извършва физически труд, може да свърши повече работа, ако отделя повече време за почивка, фредерик Тейлър доказва това, докато работи като инженер в „Бетлехем Стийл Къмпани”.
Той вижда, че Всеки от работниците товари по около дванадесет и полоВина тона чугун на ден в товарни вагони и към обяд всички са изтощени. Той изследва всички фактори на умората и заявява, че тези хора трябва да товарят не по дванадесет и половина тона, а по четиридесет и седем тона чугун на ден.
Изчислява, че трябва да свършат почти четири пъти повече работа, без да се изтощят. Но как да го докаже! Тейлър избира един работник на име Шмид и го кара да работи по часовник.
Един човек с часовник в ръка го командва:
„Сега вземи желязото и тръгни… Сега спри и си почини…
Сега върви… Сега почивай.”
Какво се получава?
Шмид пренася четиридесет и седем тона чугун на ден, докато другите пренасят само по дванадесет и половина тона.
И фактически работи с това темпо през всичките три години, докато Фредерик Тейлър е в „Бетлехем”.
Шмид успява, защото почива, преди да се умори.
Работи приблизително двадесет и шест минути на час, а почива тридесет и четири минути.
Почива повече време, отколкото работи — а изработва почти четири пъти повече от другите! Слухове ли са това?
Не, можете сами да прочетете историята от „Принципите на научното управление” от фредерик Уинслоу Тейлър.
Нека повторя: следвайте примера на военните — почивайте често. Следвайте примера на сърцето си — почивайте, преди да се уморите, и ще добавите един продуктивен час повече на ден към живота си.
?Вижте още и:От златната колекция с правила на Дейл Карнеги за успешно влияние при публични изяви!
