Сканиране, прелистване и скролване – ерата на задълбоченото четене ПРИКЛЮЧИ…


Четенето на дълги текстове и то на по-дълбоко ниво насърчава емпатията ни към другите. Как ще се справим без него?

Случва ли се вече…?

Дигиталното четене унищожава ли навиците за “задълбочено четене”?

Зашеметяващ брой хора с образование на практика са неграмотни.

Вярно е, че носталгиците мрънкат за новите медии от 1492 г. насам, но днешните оплаквания имат доказателствена основа.

Ще цитирам “Манифеста за четенето от Любляна“, подписан от издателски и библиотечни асоциации, учени, писатели и др…

Прочетете го внимателно:

“Дигиталната сфера може да насърчава четенето повече от всякога в историята, но също така предлага много изкушения да се чете повърхностно и разпръснато – или дори да не се чете изобщо. Това все повече застрашава четенето на по-високо ниво.”

Това е зловещо…

Четенето на по-високо ниво е от съществено значение за цивилизацията. То е дало възможност за просвещението, демокрацията и възхода на нациите, на съпричастността към хората, които не са като нас.

Как ще се справим без него?

Ако се върнем назад във времето, ще видим, че властването на четенето като масово занимание е било кратко. Едва от края на 1700 г. по-дългите текстове проникват само в малък елит в богатите страни.

Психологът Стивън Пинкър твърди в книгата си “По-добрите ангели на нашата природа“, че читателите са се научили на съпричастност, като са се потопили в съзнанието и историите на други хора.

Той подозира, че “ръстът на писмеността и грамотността” е предизвикал “Хуманитарната революция” – разпространението на човешките права, както е изкристализирало в Американската декларация за независимост от 1776 г. и френската Декларация за правата на човека и гражданите от 1789 г. Това спомогна за вдъхновяването на безкрайни битки срещу робството, изтезанията, изгарянето на вещици и суеверията.

Днес 87% от възрастните хора по света са грамотни, смята ЮНЕСКО.

Но дигиталната грамотност промени четенето.

Когато четете книга на хартия, може изцяло да се потопите вътре в преживяването, поглъщайки стотици страници с нюанси, които започват да улавят сложността на света.

В интернет, казва Мариана Улф от Калифорнийския университет, ние просто “прелистваме, сканираме и скролваме“.

Посланието: Задълбоченото четене през телефона е също толкова трудно, колкото и да играете тенис през него…

Неотдавна едно умно 11-годишно дете ми каза, че си губя времето с книгите: то усвоява повече информация и по-бързо от ТикТок. Имаше право. Но дигиталните читатели поглъщат и повече дезинформация.

И рядко усвояват нюансирани гледни точки.

В “бялата книга”, основа на Люблянския манифест, експертите изброяват опустошителните последици от дигиталното четене:

“Последните проучвания от различен вид показват спад на… критичното и съзнателно четене, бавното четене, стратегическото четене и четенето на дълги текстове”.

В международното проучване на Пиза от 2021 г. 49% от учениците са заявили, че “чета само ако се налага“.

Документът продължава:

“Цели 1/3 от европейците се борят дори с уменията за четене на по-ниско ниво”. Повече от една пета от възрастните в САЩ “попадат в категорията на функционално неграмотните”.

Отделно от това резултатите от четенето на 13-годишните американци след пандемията са най-ниските от десетилетия насам. А базираният във Вашингтон Център за глобално развитие наскоро изчисли, че грамотността в Южна Азия и Субсахарска Африка сред хората с пет годишно образование е намаляла през последния половин век.

Ами в България?

Дори и да нямаме точните числа, ние го усещаме…

Всички по-възрастни хора, които отхвърлят това като проблем на младите хора, трябва да се замислят, че “уменията за четене и писане намаляват с възрастта“, според международно изследване на икономистите Гари Барет и Крейг Ридъл.

Накратко, както предвидиха професори от Северозападния университет на САЩ през 2005 г., ние се връщаме към дните, когато само елитната “читателска класа” консумира дълги текстове – въпреки че все повече хора прекарват по-дълго време в образование и продажбите на курсове и книги остават стабилни (и вие ли ги купувате и после нямате време?).

Хората, които губят умения за четене, губят и умения за мислене.

Нуждата от простота се задоволява от политиците, които предлагат “опростяване”: идеология на простите отговори на сложните проблеми.

Простичките се продават под формата на “здрав разум”, “морална яснота”, “кратко, точно и ясно” и “да се каже направо”.

Родният ни опростител 🎃, говори на нивото на четвъртокласник.

За разлика от него, нивото на говорене на Атанас Буров още в училище вероятно е било твърде рядко и твърде високо дори за нашето време.

“Опростителите” използват конспиративните теории, за да опростят неразбираемата и сложна реалност.

Нищо чудно, че не вярват на експертите: те нямат представа за количеството и дълбочината на прочетеното от експертите.

Сега онлайн езикът около настоящите войни е ужасяващо опростенчески, подплатен с безпрецедентни количества лъжи.

Липсата на съпричастност – “нашите” мъртви бебета надделява над “техните” мъртви бебета, а това е зловещо.

В книгата си Пинкър обобщава едно забележително изследване на политическите кризи през XX век по следния начин:

Когато сложността на речите на лидерите намаляваше, следваше война.
– Стивън Пинкър

Просвещението беше хубаво, докато и то не избледня…

Възстанови паролата:

Логни се в
Мастърхак

Влез в клуба c голяма oтcтъпĸa и oгpoмни подаръци: 3 мeceцa FRЕЕ
+ най-полезната книга FREE

Еднократна оферта
Последни бройки
Влез в клуба с голяма отстъпка и подаръци: