Останалите 2 части от поредицата на Стивън Кови: първа част, втора част
Древните мъдреци смятат, че силата на човек идва от вътре. Затова Стивън Кови формира първите три принципа на високоефективните хора около себеoпознаването.
Да познаваш себе си е едно от нещата, които трябва много добре да владееш, ако искаш да имаш успех в този живот. А това за мнозина е непостижимо – техните животи са низ от лоши моменти, болести, падения и липси.
Порочният кръг може да бъде разчупен само от самите нас и от никой друг.
Ако ние опознаем себе си, разберем какво искаме от живота, знаем на какво сме способни, отворени сме за нови знания и умения и действаме над очакванията си, то живота ще открие за нас всичките си тайни и прелести.
Затова е нужно първо да убедим себе си, че притежаваме силата да направим живота си песен. Защото, ако сами не си помогнем никой друг няма да ни подаде ръка.
Както казва Мерелин Фъргюсън:
„Никой не може да убеди другия, че трябва да се промени. Всеки от нас пази в себе си врата към промяната и тя може да се отвори само от нас. Нито спор, нито призив, нито молба могат да отворят чуждата врата.”
Ето защо оттук нататък от нас се изисква, освен да четем и да приложим знанието в живота си. Ако успеем да приложим стъпка по стъпка седемте навика на Кови, ние ще станем свидетели как промените около нас започват да се случват с положителен знак.
Ще започнем да израстваме еволюционно, но в очите на другите ще бъдем революционери.
Първите три навика ще ни помогнат да постигнем вътрешните си победи.
Ще имаме удоволствието да разберем кои сме, каква е нашата вътрешна природа, какви са нашите ценности и желания.
Овладяването им ще добави ценни личностни качества към характера ни като идентичност, цялост, контрол, приток на енергия, самоувереност, търпение и душевен мир.
В този процес не бива да прибързваме и при липсата на бързи резултати да се върнем отново към статуквото в живота си.
Мнозина са се отказали само на няколко шепи пръст от златото.
По този повод Томас Пейн е споделил:
„ Не ценим високо постиженията си, ако са постигнати лесно. Ценността зависи от усилията. Небесата знаят да сложат точната цена на стоката си!”
Първият Навик на Стивън Кови – Бъдете Проактивни
Той лежи на плоскостта на личните вътрешни победи, които ще постигнем в процеса на преминаване от зависимост към независимост в живота ни.
Според Хенри Торо в живота на хората не съществуват по-насърчителни събития от безспорната способност на човек да променя живота си чрез съзнателни действия.
Но, как да действаме осъзнато, ако не познаваме себе си наистина.
Много хора крепят знанията за себе си на базата на мненията, които обществото им е лепнало през годините. Кривото огледало на социалната парадигма не толерира хората, които не са хубави, не са умни, не са богати, не са от сой.
Така за мнозина живота се превръща в шоу на ужасите, в което те играят главната роля. За тях е нормално да бъдат в апендикса на обществото.
Те нямат увереността, че могат да постигнат каквото и да е.
Оглеждането в социалната парадигма ни показва, че ние в голяма степен сме продукт на определени обстоятелства.
Ако предците ни са били силни, ние носейки тяхно ДНК ще бъдат също силни.
Ако родителите ни са ни положили правилните усилия по време на детството ни, то ние ще имаме чудесно възпитание, което ще ни помогне в живота.
Ако сме имали шанса да попаднем в чудесна компания с прекрасен началник, то кариерата за нас ще бъде песен. Ако….
Тези три примера съдържат в себе си основните социалните (детерминистични) карти, които оформят природата на човек.
Всяка една от тези карти е базирана на теорията за стимула и реакцията, която гласи, че всеки един от нас реагира по определен начин, на определен стимул.
Вижте на следващата страница мотивиращата история на Виктор Франкъл:
Историята на евреинът Виктор Франкъл!
Един от главните детерминисти се казва Виктор Франкъл. Той имал честта да израсне в традицията и идеите на Фройд, според който това, което се е случило в детството ти оформя характера ти и определя живота ни занапред.
Франкъл бил психиатър и евреин. По време на Втората Световна Война той както мнозина евреи попаднал в концлагер. Там загубил цялото си семейство, но той заедно със сестра си преживели ужаса на нацизма.
Един ден Франкъл просто решил, че ще излезе от концлагера жив. Посял тази своя идея в мозъка си, въпреки че битието му било никак несвободно.
Сутринта чакал да види дали е в списъка с хората, които ще попаднат в газовите камери, а вечер е ринал пепелта на умрелите си събратя.
До идеята си за спасение Франкъл стигнал в момент, в който лежал гол в тясна студена стая и осъзнал това, което по-късно прокламира като последна човешка свобода.
Това било онази свобода, която нацистите не били в състояние да му отнемат. Те контролирали живота му, можели да правят с него това, което си поискат, но той евреинът Франкъл бил саморефлектиращо се същество. Той можел да погледне като наблюдател на онова, което му се е случвало в живота. Неговата базисна идентичност била цяла.
Франкъл е имал щастието в нещастието да реши за себе си как и доколко всичко това го засяга. По това време той проектирал бъдещето си в мислите си.
Представял си как войната е свършила, как той отново е сред студентите и им преподава. Чрез тези си свои концентрации Франкъл упражнявал свободата на ума и духа си на практика, въпреки грозната картина около него.
Упражнявал се всеки ден – с всеки изминал час той бил по-свободен и по-свободен до момента в, който неговите надзиратели осъзнали факта, че били по-малко свободни от него.
Нацистите били по-свободни в действията си от него, но той имал повече вътрешна свобода от тях. Посредством нея, Франкъл упражнявал своите възможности за избор.
Не след дълго доброто му настроение завладяло и останалите му събратя по килии, които открили смисъл да продължат напред.
Така сред тези най-разрушителни за един човек условия Франкъл открил и използвал силата на саморефлексията т.е. разбрал, че между стимула и реакцията има пространство, в което човек има свобода да избира.
Саморефлексията е синоним на самоосъзнаването.
Освен нея човек притежава въображението да надникне над настоящия момент и да творим реалност в ума си. Човек има и съвест, вътрешно чувство за добро и зло, което определя принципите ни за действие. Както и свободна воля – чувството да действаме така както ни подсказва нашето вътрешно самоусещане.
Благодарение на тези четири дарби, човек може да твори програми отвъд нашите инстинкти и обстоятелства. Така ние спокойно можем да разгърнем нашия човешки потенциал.
Между стимула и реакцията лежи най-голямата ни сила – свободата да избираме. Това е основния принцип на човешката природа.
Благодарение на него Франкъл е започнал да тренира и развива първия и най-базисен навик на високоефективния човек, навика да бъде проактивен.
Какво означава да си проактивен?
Проактивността е свързана с поемане на инициативата и отговорността за нашия собствен живот. Поведението е функция на нашите решения, а не на нашите състояния.
Ние действаме така, че нещата да се случат. Поемаме отговорност за действията си и не виним обкръжаващата среда за неуспехите си.
Повечето хора, обаче винят всичко друго, но не и себе си за качеството на живота си. Така те от проактивни стават реактивни т.е. те се влияят от околната среда.
Ако времето е хубаво те са усмихнати. Ако имат пари се веселят. Но, ако вали или нямат пари нещата стават страшни.
Способността да се подчини импулса на ценностите оформя проактивния човек.
Проактивният човек се води от външни стимули, които обаче са базирани на вътрешни ценности. Реактивният човек се води от чувства, от обстоятелства, от заобикалящата среда.
Изборът дали да бъдете отговорен за себе си или да излъчвате омраза зависи от вас. В природата ни е заложено да действаме, а не да бъдем наставлявани.
Чрез действието ние можем да формираме обстоятелствата.
Да поемаме инициатива не означава да бъдем нахални!
Означава да поемем отговорност за получаването на нещата. Много хора очакват да бъдат богати и здрави, но нищо не правят по въпроса.
Повечето успешни хора днес са тези, които имат готови решения на проблемите, които са взели инициативата си в свои ръце, вършейки това, което е необходимо да се направи в съзвучие с правилните принципи.
Това е описание на проактивния човек. При него думи като не мога, не знам и не искам са заменени с Аз избирам, Аз предпочитам, Аз правя.
P.S. от Димитър Шопов – моят личен опит
От дълго време следя сайтът на Христо Стоянов.
Харесват ми темите, тъй като и аз се интересувам от тях. Исках да бъда гост автор, но дълго време бях подчинен на реактивните си сили и отлагах писането на статии.
Преди седмица счупих оковите на реакционизма в себе си и най-после написах първият си материал за блога.
Приложих проактивния модел на практика. И спечелих. Сега се радвам на внимание, добри думи и всички ползи, които един гост автор може да ползва.
Да, намирам се в началото на процеса на градене на взаимозависимостта, но вече знам какво и как ще правя занапред в творене на своята най-добра версия и плодороден живот.
Затова препоръчвам да бъдете проактивни, тъй като така сте отговорни за живота и действията си. И можете да имате много по-хубав от сегашния.
