Ето защо имената ни са по-трудни за запомняне от работата, хобито или родният ни град
Имаме леко съмнение, че имената на хората са трудни за запомняне! Не, това не се отнася само за вас. Изследвания показват, че има нещо необичайно в имената на хората, което ги прави трудни за припомняне и последващо възпроизвеждане.
В действителност някои изследователи предполагат, че името на човек е най-трудната от всички думи за запомняне.
Едно проучване дава на участниците фалшиви имена и биографии, които да изучат. След което са били тествани за това, което могат да си спомнят .
По-долу съм изброил процентното съотношение на различните парчета от информация, които са били вярно запомнени и възпроизведени в последствие от участниците в експеримента…
Да видим какво са успели да се сетят най-напред:
- Работа: 69%
- Хоби: 68%
- Роден град: 62%
- Първо име: 31%
- Фамилия: 30%
И така, излиза, че имената на хората са по-трудни за запомняне, отколкото това, което вършим-нашата работа, от хобито ни и дори от къде идваме – нашият роден град.
И може би няма да бъдете изненадани да чуете, че колкото повече остаряваме, повечето от нас ставаме още по зле в помненето на имена.
Но защо?
Всички видове теории са били поставени на дневен ред!
Една от тях е, че много от нас имаме едни и същи имена.
Хората предполагали, че често срещани имена като Иван например и фамилни имена като Димитров са по-трудни да си ги спомним, защото в нашите умове Иван Димитров се смесва с друг наш познат с името Иван Димитров.
Някои изследвания обаче показват, че обичайните имена се помнят по-лесно, отколкото необичайните такива (James & Fogler, 2007). Други проучвания (Griffin, 2010) показват точно обратното, така че не е напълно ясно точно какво се случва…
Какво представлява името?
“Собственото име е най-сладката, най-приятната музика за ухото на всеки човек” – Дейл Карнеги
Най-популярното обяснение в проучване е, че имената по същество са произволни и безсмислени. За повечето от нас имената ни дават някакви улики за външния ни вид, нашата индивидуалност, нашата личност или нещо друго за самите нас, с изключение може би на възрастта ни, етническата ни принадлежност, социалната ни класа и дали нашите родители са били някакви големи знаменитости.
Ако например аз се казвах “Пинко Розовата Пантера” и се случи така, че да изглеждам толкова нелепо като розова пантера, почти сигурно, е че бихте намерили за много лесно да запомните името ми.
Смисълът е ключът: като че ли ни е трудно да запомним имената на хората, защото в повечето случаи са налице слаби семантични връзки или по-добре да ги наречем “куки”, чрез които се закачаме за смисъла и се сещаме как се казваше конкретния човек.
Странно е, но ние намираме за по-лесно да запомним, че един човек е грънчар например, тоест прави саксии от глина, отколкото ако неговата фамилия всъщност е Грънчаров!
Ние автоматично третираме имената като безсмислени, дори ако те имат някакво значение.
Може би всичко това е защото толкова сме свикнали с липсата на връзка между името на едно лице и това, което прави, както и всичко останало около него.
Христо може просто да бъде сериен убиец толкова лесно, колкото и професионален детектив!
В действителност за нас ще бъде много изненадващо ако срещнем дама с името Миранда Брейн и тя се окаже невро хирург /brain=мозък/
Ето защо един всеобщ трик за запомняне на имена с добро действие е да се направи някакъв вид запомняща се асоциация в ума, когато срещнем за пръв път някой непознат.
Затова е и много по-лесно да се запомни прякора на даден човек, вместо неговото име: те, прякорите имат по-голям смисъл, защото хората, които ги придобиват се отличават и характеризират с конкретни черти или събития.
Така че, следващият път, когато се измъчвате и насилвате мозъка ви да си спомни име, което сте забравили – не се притеснявайте. Това е напълно нормално. Такава е човешката природа.
Просто бъдете мил към другите и се стремете да им напомняте вашето име, стремете се да не забравят вие как се казвате.
И когато някой забрави как се казвате, утешете се с думите на Шекспир:
“Какво е името? Това, което ние наричаме роза… От всяко друго име ще мирише то по-сладко”
