Човешката памет е разностранната способност да приемаме, съхраняваме и възпроизвеждаме информация, която сме научили или генерирали чрез преживявания. Както знаем, това не е нито автоматизиран, нито безупречен процес. В продължение на стотици години, човешката памет е предмет на множество изследвания, проучвания и анализи.
Днес тази тема продължава да вълнува редица невронауки, сред които когнитивната психология, невробиологията и философията.
Ако се питате как помним информацията и как я забравяме, то ние от Cvetita Herbal разгръщаме тази тема, към която има нестихващ интерес.
Какво представлява паметта?
Накратко паметта е човешка способност, която позволява поддържането на т.нар. мозъчен „архив“. Казано с други думи, паметта е както умение, така и инструмент, с който човешкият мозък поначало разполага. Проявата на паметта като мозъчно умение се разпределя в три основни етапа:
- Етап на приемане на определен обем информация
- Етап по съхранение на тази информация
- Етап на възпроизвеждане ѝ.
Всеки един от изброените етапи е от съществено значение и задължително участва в запаметяването на всеки „бит“ информация.
Първи етап:
Приемане на определен обем информация
С цел използване на информацията в нашата памет е необходимо тази информация да се генерира правилно. Това се случва именно на този първи етап и включва приемането на определена информация по разнообразни начини. Основното, което характерно е, че информацията трябва да бъде запечатана или казано с други думи „кодирана“, т.е. преформирана във вид, форма или материя, което позволява запаметяването ѝ.
Обикновено това става посредством сетивните ни системи, например чрез зрението. С насочването на вниманието ни към определен обект, т.е. такъв от заобикалящата среда, зрението ни го възприема по най-подходящ и щадящ мозъка начин. Получената информация се предава към мозъка, а мозъкът прави допълнителни връзки или препратки към вече запаметена информация, с което надгражда своебразния си архив.
Кодирането на информацията може да се осъществи със или без участието на съзнанието ни.
Единственото, което със сигурност е необходимо е наличието на фокус.
Втори етап:
Съхранение на информацията
Според изследвания в тази посока, съхранението на информацията частично се случва в първия етап или по време на нейното възприемане под определена форма. „Model of Memory“ наричан още „Atkinson–Shiffrin model“ е един от най- разпространените модели на човешката памет. [1]
Моделът е създаден от психолозите Ричард Аткинсън и Ричард Шифрин; за първи път е предложен през 1968 година. Според този модел съхранението на паметта се случва на три отделни нива. [2]
Сензорна памет (Sensory memory)
Сензорната памет е най-ранният етап в процеса по съхранението на информацията. В този етап сензорната информация от околната среда се съхранява за много кратък период от време; обикновено за ¼ до ½ секунда за визуална информация и около 3 до 4 секунди за информация приета чрез слуха. Обемът от информация може да бъде много голям.
Пример: Ако сме зрители на театрална постановка приемаме едновременно както визуална, така и звукова информация. Приемът на тази информация може да продължи в рамките на час-два или повече, което на практика означава, че на всяка ¼ до ½ секунда от приемането на визуална информация, паметта се обновява отново и отново. На практика е невъзможно за времетраенето на една театрална постановка да запомним целия информационен обем. В съответствие на това нашата памет приема избирателно информацията, която да запечата.
Информацията, която е преминала сензорната памет успешно преминава в следващото ниво, а именно съхранение в краткосрочната памет.
Краткосрочна памет (Short-term memory)
Краткосрочната памет, известна още като „активна памет„, е информацията по съществото, на която в момента сме наясно, за която мислим непосредствено след нейното приемане. Във фройдистката психология (т.е. психоанализата на Зигмунд Фройд) тази памет би била наричана съзнателен ум. Фокусът, към който е насочено вниманието ни или сензорните, звуковите и т.н. спомени генерират информация в краткосрочната памет.
Въпреки че много от нашите краткосрочни спомени бързо се забравят, присъствието на тази информация вече позволява тя да продължи към следващото ниво-дългосрочна памет. Повечето от информацията, съхранявана в активната памет, ще се пази за около 20 до 30 секунди.
Дългосрочна памет (Long-Term Memory)
Дългосрочната памет представлява последното ниво на обработка. Приетата краткосрочна информация, която продължава по един или друг начин да бъде обект на нашите мисли се превръща в дългосрочна.
Във фройдистката психология (т.е. психоанализата на Зигмунд Фройд), дългосрочната памет би се наричала предсъзнателно или несъзнателно. Тази информация е до голяма степен извън нашето съзнание, но може да бъде „повикана“ и използвана при необходимост.
Припомнянето на дългосрочната информация е доста по-лесно, поради причината че многократно е била на фокус в нашите мисли или действия.
Трети етап:
Възпроизвеждане на информация
Информацията, която вече е попаднала в мозъчния ни „склад“ лесно може да бъде възпроизведена (т.е. разказана, представена, изпълнена в действия и други). Добре организираният „архив“ в нашия мозък позволява лесното възпроизвеждане на информацията.
Пример: Ако преразказваме въпросната случка, която дадохме за пример по-горе (гледането на театрална постановка) на приятел, да речем, след 1 година случването й, то ние спокойно можем да добавим допълнителни подробности – какви впечатления е оставило преживяването у нас, с кого и къде сме били и т.н. Надградената информация е такава, която е от друг архив в нашата памет и също е преминала трите етапа, за които ставаше дума досега.
Обект на най-силен интерес за науката си остава дългосрочната памет.
В тази връзка предстои да разгледаме по-дълбоко дяловете на дългосрочната памет. Дългосрочната памет се разделя най-общо на експлицитна и имплицитна памет (виж. фиг. 1). [3]
Фиг. 1. Графика на разпределението на човешката памет
Експлицитна памет
Експлицитната памет (нар. се още „декларативна„) е памет, чрез която съзнателно можем да си спомним определена информация. Експлицитната памет съхранява информация, която се съотнася до някакви обикновени факти, събития в нашия живот в т.ч. предстоящи събития, личностни взаимоотношения, дати, часове, списъци, местоположения и други.
В случаите, когато напълно съзнателно се опитваме да запомним нещо (като да речем статистическа формула или пък рождена дата на познат), тази информация се съхранява в експлицитната памет.
Тази памет преминава през съзнанието ни в различни периоди, когато информацията е необходима. [4]
Как накратко работи експлицитната (декларативната) памет?
- Кодираната в паметта информация може да се извлече и използва по-късно
- Информацията може често да се проявява в съзнанието, което се нарича „репетиция на паметта“
- Информацията може да се кодира несъзнателно и да се обвърже с емоции
- Информацията може да се прояви чрез създаване на различни асоциации
Имплицитна памет
Имплицитната памет (нар. още „недекларативна“) представлява нашата несъзнателна памет. Имплицитната памет включва запомнянето на сетивни или двигателни елементи, което предполага, че този дял памет има чисто рефлексна функция. Второто наименование на този вид памет – „недекларативна“ идва от това, че паметта съхранява множество неща, които ние не се опитваме и нямаме нужда да помним.
Това означава, че този вид памет се проявява, без да е била „повикана“. Неслучайно този вид памет се описва от науката като едновременно несъзнателна и неволна, но пък е изключително необходима.
Ако при експлицитната памет имаме съзнателно запомняне с идеята информацията да се използва по-късно, то имплицитната памет е фокусирана върху проявлението на определени процеси, които трайно са били запаметени без това да е било необходимо.
Използвани източници:
- [1] Saul McLeod, Multi Store Model of Memorу, Memory org, 2017
- [2] Kendra Cherry, reviewed by Daniel B. Block, MD, What Is Memory?, verywellmind, 2020
- [3] „Types of memory“, human-memory.net,November 24, 2020
- [4] Kendra Cherry, reviewed by Amy Morin, LCSW, Differences Between Implicit and Explicit Long-Term Memory, verywellmind, 2019
