🎧 + Аудио вариант за абонати
В Икономика на одобрението говорихме за концепцията хората да не купуват просто продукти, а по-добра версия на себе си.
Сигурно се чудиш откъде и кога е тръгнало всичко?
Време е да ти разкажем историята…
Годината е 1957 и компанията “Пепси” преживява дълбока криза на идентичността. Както много млади хора по това време.
Независимо от упоритите усилия на маркетолозите “Пепси” е прегазена от най-големия си конкурент “Кока Кола”, независимо, че цената на едно „Пепси” е наполовина на тази на бутилка “Кока Кола”!
Причината не е в самия продукт като такъв, а по-скоро в характера на марката (brand ethos) – неопределен, без посока, без завършеност, която да позволи на компанията да догони конкурента.
Какво става при “Кока Кола”….
По това време компанията е на върха, никой не може да й съперничи.
Успяла е да убеди американците, че в познатата на всички стъклена бутилка е събрала всичко хубаво и полезно от американския живот. Затова и хората тогава, прегърнали идеята за изключителност на американците, чувството за общност, типичното американско настроение на Дядо Коледа, считат почти за ерес ако някой свърне в друга пътека, разбирай не пие Кока Кола. Като се замислим картинката много прилича на тази на Apple и фанатичните фенове на марката, които интуитивно реагират на зеленото балонче на съобщението, с което едва ли не са се сраснали и за тях не съществува нищо друго.
Но нека продължим с историята…
