Да пресъздадеш любовта, да уловиш емоцията, да запечаташ душевността и настроението, да онагледиш красотата на мига, който ще се цени и след 30-40 години (независимо от техниката на снимане) – това е предизвикателството, с което повече от успешно, ежедневно се справя Влади Балевски!
- Всички знаем кой е Влади Балевски в света на фотографията, но кой е Влади Балевски в живота?
Роден съм в София миналия век на първия ден на зимата. Детството ми преминава прекрасно – израснал съм при баба ми и при дядо ми в Троян, където завърших и средното си образование. Дядо ми, художник по образование и любител фотограф, насочва майка ми към фотографията, която професия и до ден днешен тя упражнява в София. Покрай дядо ми и майка ми е любовта ми и на мен към фотографията.
От малък съм с фотоапарат – първо снимах на лента, а през последните години години изцяло снимам с цифрови камери. Покрай фотографията се запознах с жена ми – тя си правеше рекламни снимки при майка ми, а аз съвсем “случайно” ги засякох заедно. Колкото и да не вярвах за себе си в любовта от пръв поглед (нито съм някой красавец, нито съм богат или известен бил), но и двамата с Гери се влюбихме един в друг от пръв поглед.
Повече от 18г сме семейни, имаме две момичета, които учат в музикалното училище. Малката дъщеря Дани също “гори” да снима покрай мен сватби и съвсем скоро усещам, че ще ми бъде пълноценен помощник 🙂
- Как изглежда работното ти място? Местоположение?
През годините съм снимал в различни жанрове – от студийни портрети през репортерски снимки на политически събития и концерти, но още след първото заснемане на сватба преди 16г някъде се влюбих в сватбената фотография. Тогава тя не бе развита в България – хората “вземаха фото и видео”, защото така се правеше, но нито се снимаше подготовка на булка, нито се отделяше време за фотосесия, рядкост бяха и църковните бракове.. като цяло сватбите бяха дневни (приключваха в ресторанта към 17:30-18ч).
През първите години нищо креативно не се случваше, нямаше и интернет, където да се споделят идеите и да се провокират младоженците. От 2009г започнах да вкусвам от мечтите си и да постигам част от тях, да ги разширявам. Попаднах на една двойка от Добрич, които ме провокираха с поведението си и се роди мотото “сватбена фотография за хора с отношение”. С тях започнах фотосесиите си в отделен ден – те имаха и годежна (два месеца преди сватбата), и следсватбена (месец след сватбата им).
Година-две по-рано в мен се зароди идеята за екипна работа с двама фотографи, която пълноценно упражнявам и до ден днешен и само на много малки сватби (само младоженци и няколко роднини) правя изключения да снимам сам. Както е показано на сайта, снимам из цяла България, имам сватби и фотосесии извън страната (вкл. в Тайланд и САЩ). Там са представени също и над 12 хил снимки и видео материали (зад кадър) от работата ми за последните 6 години в страната и чужбина.
- Какви мобилни устройства използваш в работата си и извън нея?
Работя на няколко устройства (стационарни и мобилни), на 2 основни програми; колегите ми също. Разпределям работата си в екипа така, че всеки да се включва и в снимане, и в обработване. За мен акцента към момента е срещата с клиенти, поддържането на сайта и страницата, рекламата и някои други дейности.
- Използваш ли мениджър за задачи на компютъра си?
Задачите записвам на текстова програма, синхронизирана с различните ми устройства. Така, на което и от тях да направя някаква промяна тя се отразява автоматично и на другите – интернет е голяма работа, но е “нож с две остриета”. Задачите съгласувам с календара на всяко устройство, независимо от операционната система.
- Как организира времето си зает човек като теб?
Когато съумея да си разпределя задачите правилно между колегите, нещата се получават много по-лесно. За това често обичам да цитирам един от любимите си библейски стихове:
“По-добре са двама, отколкото един, защото те имат добра награда за труда си.”
Това е нещо като мото, още от началото на работата ми с първия колега в екип
- Последният проект/задача върху, който работи е?
Когато съм в активен сватбен сезон (а това е половината време от годината, топлите месеци) нямам много време за странични проекти. Ангажимента на сватбения фотограф не е само със снимането на сватба събота и неделя – отделят се часове за предварителни срещи, а много дни след прикюлчването на сватбата отсяването на кадрите и обработката им отнема доста време и сили. Зимата е време за релакс и повече лично време, макар че през декември са коледните парита и доста клиенти от години ме ангажират за тях.
- Върху какво работиш сега?
Работя върху себе си и върху семейството си! Понеже работата е сезонна и доста натоварено ми е лятото, предишните години не ми оставаше лично време за море с децата – сами ходеха по лагери или с майка си. От миналата година взех мерки, тази година всеки месец имам по един свободен уикенд за семейството и гледаме да пътуваме някъде – било за рожденния ден на жена ми (която преди все съвпадаше с ангажименти; добре поне че на децата рожденните дни са зимата), било да пътуваме четиримата заедно на почивка някъде.
- Кой е любимият ти трик за пестене на време, за по-висока продуктивност?
Не ползвам трикове, но работата ни е като счетоводната – винаги може да я отложиш, лошото е, че няма кой да ти я свърши.
- Има ли нещо, което правиш всеки ден, за да станеш по-добър от всеки друг?
Да стана по-добър от всеки друг?
Това е въпрос, който ми е много странен, колкото и учудващо да звучи. Понякога, когато отида на семинар с колеги или някъде другаде и ме представят като “един от най-добрите”, винаги уточнявам, че не се възприемам така. Ако ме сравняват с българските колеги – нивото на сватбената фотография у нас не е на нужното ниво, а моите критерии са доста по-високи (много взискателен съм, особено към себе си – рядко дори си харесвам мои неща, въпреки че всеки сезон преди правех изложби и ми бе много трудно да избера само 100-ина снимки да представя). За времето, което работя тук, ако бях в САЩ или друга държава, където условията за работа са различни и отношението на клиентите – несравнимо, то определено може би бих постигнал повече. Но… аз съм щастлив с това, което правя тук и, най-важното, не се задоволявам с постигнатото.
- Кога ставаш сутрин? Кое е първото нещо, което правиш за деня?
Нямам фиксирано работно време. Умишлено не поддържам офис, в който да “накажа” колегите си да са на пълен работен ден “под око”. Предпочитам всеки да си работи вкъщи, при близките си хора и да си свърши работата в срок, пък дали ще става рано или ще ляга късно – всеки сам си преценява.
Преди ми беше трудно да ставам късно, сега гледам да не ставам рано 🙂 Дълги години ми се налагаше да ставам в 6-7ч и да работя в някой офис по цял ден (съчетавах сватбената фотогафия с работа по други специалности, защото с фотогафия трудно се изкарваха пари – особено за мен, семеен човек с жена и две деца, към които нося отговорност), а като се прибера да седна пред компютъра и да обработвам снимки до късно през нощта. Това време отмина – инвестирах в екип, отдадох се само на фотография и не съжалявам за поетите рискове и стъпки.
- Какъв тип човек си – повече интроверт или повече екстроверт?
Аз съм контактна личност и много обичам общуването с хора. Това е един от ключовете ми за успех с младоженците. Обичам да се раздавам за тях, особено за тези, които наистина ценят това, което правим заедно.
- Кой е най-добрият съвет, който някога си получавал?
Имам приятели, които открито споделят мнението си за мен като личност и ми помагат в развитието ми; същото важи и за някои колеги, например един от най-талантливите сватбени фотографи у нас Митко Яков (чудесен приятел и колега, истинско богатство за мен и бранша), с който заедно можем да си кажем нещата директно, да си помогнем в трудни моменти и да се подкрепим в работата си. Тогава обменяме много съвети и идеи, дискутираме възможности и търсим начини за постигането на това, което искаме.
- А кой е най-ефективният съвет, който би дал?
В България всеки дава “съвет” (акъл), искан или не. Ефективен е този, който всеки може да приложи според ситуацията си така, че да постигне набелязаната цел. Няма унифицирани “10 ключа за успех” или “тайната е в…”, но има принципи, към които е добре да се придържаме (един от тях е коректност, а друг, който спазвам е “клишето”, че “парите са резултат от добре свършена работа”).
- Какво те движи напред и те мотивира най-силно?
Че нося отговорност да развивам таланта, който Бог ми е дал и всичко останало, което ми подарил – съпруга и деца; колеги, с които работим и нося отговорност и за тях; приятели.
- Коя е най-голямата ти сила и най-голямата ти слабост?
Изтъкан съм от слабости – може би тези неща ще ги посочат по-добре съпругата и колегите ми. Най-голямата ми сила? – че не се задоволявам с малко и винаги се стремя да се боря със слабостите си и искам да се развивам, в стремежа към съвърженство 🙂
- Как се справяш със стреса и напрежението?
Наблягам на секса 😉 шегувам се… (не само на него, разбира се). Гледам филми, карам колело, разговарям с приятели; споделям с жена ми за нещата, които ме вълнуват и през които преминавам.
- Кой е най-големият риск, който някога си поемал?
Най-голям? – трудно е да се посочи един, но голям риск бе да предлагам (особено първите години) оферта с двама фотографи и да не ходя сам на сватба – това бе голямо изключение в бранша през 2009-2010г, че и сега дори. Хората не бяха свикнали на по-високи цени, а работата в екип предполагаше това, освен ежегодното актуализиране според икономиченските условия в страната и инвестираната техника.
С настъпване на дадена криза, колеги свалят или не вдигат цените и си обезценяват труда, докато аз се стремя да съм много коректен към тези, на които гласувам доверие и работя вече години с тях. Уверен съм, че Бог се грижи за нас и го виждам това благословение в живота си: от година на година се справяме все по-добре, слава Богу.
- Вярно ли е твърдението, че днес „младите не се женят“ и сватбите не са олицетворението на любовта и семейството? Каква за теб е символиката на това събитие?
Не мога да кажа дали се женят повече или по-малко – и да искам, повече от 50-60 сватби на година е невъзможно, ненужно да се поемат (и това е голяма бройка за активен сезон). По-важното е друго: аз съм християнин (както и още двама души от екипа ми) и вярвам в брака за цял живот. За това подхождам много отговорно към това събитие – първо, че нямам право да се провалям, нещата не се повтарят и, второ, искам това, което направим заедно да има стойност напред във времето (дори и младоженците да нямат нужното отношение към сватбената фотография сега, след време това може да се промени или пък техните деца да са мои колеги).
- Кой е най-важният момент в един сватбен ден? (за младоженците/за фотографа)
Всеки момент е важен – от началото на подготовката до последния кадър в ресторанта, който снимам. Ето защо през цялото време работя и изповядвам своето мото: “това, което другите не видяха, фотографът го запечата”.
- Някои от най-комичните неща, които си преживявал по време на заснемането на сватба?
Много са, ще трябва да направим отделно интервю за тази тема. Снимал съм стотици сватби (средно по 50-ина годишно, по-скоро на сезон, защото при нас активния сезон е 6 месеца – след Великден, когато свършват постите и преди Рождествените пости, когато също няма църковни бракове)
- От тук накъде, Влади?
Както се пее в един химн “…напред и все напред върви…” 😉 Завладяваме България, после и света 🙂
[youtube]1Q3xTQYm128[/youtube]
Интервюто с Влади Балевски достигна до вас благодарение на Паулина Узунова – специалист по графичен дизайн в областта на рекламата, магистър от “Национална Художествена Академия”, част от екипа на lifehack.bg
