Как да използвате функцията на мозъка контролираща живота ни, за да влияете на хората

През 1992 г. един италиански учен, Джакомо Ризолати и екипът му в Парма, Италия, изследват мозъците на вид маймуна – наречен Макак.

Правят го с надеждата да открият как мозъкът организира моторното поведение.

По-конкретно те са съсредоточили усилията си върху една мозъчна област на мака­ка, известна на невро учените като F5 или премоторна зона, която регистрира активност, когато маймуните извършват определени действия като например да вдигнат фъстък.

Интересното е, че те забелязват как премоторните неврони на май­муната показват активност не само когато самата маймуна се пресегне за фъстъка, а и когато види друга маймуна да прави същото – което за еки­па на Ризолати е изненада, тъй като невроните в премоторните мозъчни области не реагират на визуални стимули.

Един особено горещ следобед Ризола­ти и екипът му наблюдават нещо странно, когато един от студентите се връ­ща от обедна почивка, стискайки в ръка кофичка със сладолед и забелязва, че макакът го гледа на­стойчиво и почти умолително. И когато студен­тът поднася сладоледа към устата си и го облизва, за да види какво ще стане, мониторът, свързан с премоторната зона на макака се активира – бии­ип, бииип, бииип.

Маймуната не е направила нищо.

Нито е по­мръднала ръка, нито е близнала от сладоледа; тя дори въобще не държи нищо. Но самата гледка на студента, поднасящ сладолед към устата си, кара мозъка на маймуната да имитира в ума си съвсем същото действие.

Впоследствие Ризолати ще нарече този не­вероятен феномен „огледални неврони“ в дейс­твие – неврони, които се активират, когато едно действие се извършва, но и когато същото дейс­твие се наблюдава. „Трябваха ни няколко години, за да повярваме в това, което виждахме“ – споде­ля по-късно Ризолати.

Но огледалните неврони на маймуните не се активират при вида на което и да е движение би­ло на студенти, било на други маймуни. Екипът на Ризолати успява да демонстрира, че огледалните неврони на макаците реагират на т.нар. „насочени движения – онези дейности, включващи предмет, като например вдигането на фъстък или поднася­нето на сладолед към устата, а не на всяко произ­волно движение, като да речем да прекосиш стая­та или просто да стоиш прав със скръстени ръце.

Дали обаче човешкият мозък работи така?

Дали ние също имитираме действията на хората, кои­то правят нещо с някакъв предмет?

Е, по съвсем очевидни етични причини учените не могат да тръгнат да поставят електроди в работещия чо­вешки мозък.

Но мозъчните изображения, полу­чени чрез магнитен резонанс и електро енцефалография ни дават утвърдителен отговор, защото на тях се вижда, че тези области се активират и когато някой извършва дадено действие, и когато той наблюдава как друг човек извършва действие.

Доказателствата за съществуването на огледални неврони са толкова категорични, че според едно светило на невро науката в Калифорнийския университет:

Огле­далните неврони са за психологията това, което е ДНК за биологията.“

Чудил ли си се някога защо когато любимият ти баскетболист пропусне да вкара кош, стомахът ти се свива – или обратното, когато любимият ти отбор отбележи гол, ти вдигаш радостно юмрук във въздуха? Или защо когато героинята във фил­ма се разплаче, твоите очи също се напълват със сълзи? А този прилив на бодрост, когато Арнолд Шварценегер или Силвестър Сталоун се справят със злодея – и нахаканата ти походка и усещането за мъжестве­ност, което вече цял час след филма продължаваш да изпитваш?

Всичко това се дъл­жи на огледалните неврони.

Точно като майму­ните на Ризолати, когато гледаме действията на друг човек, било то да изпълнява дузпа или пък перфектно арпеджио на роял „Стайнуей“, нашите мозъци реагират така, като че ли ние самите из­вършваме тези действия.

С две думи, като че ли гледането и правенето са едно и също нещо.

Огледалните неврони са също и причината ние често и несъзнателно да имитираме поведе­нието на другите. Тази тенденция е толкова инс­тинктивна, че се наблюдава дори у бебетата – са­мо се изплези на някой бебчо и веднага ще ти отвърне със същото.


Вижте още и → 4 ситуации, в които мозъкът ви здраво си играе с вас!


Доказателство чрез примери от ежедневието!

Когато някой започне да шепти, ние също веднага снижаваме глас.

Ако сме около възрастен човек, изведнъж започваме да вървим по-бавно.

Ако в самолета се случим до човек с особен акцент, повечето от нас несъзнателно започваме да му подражаваме.

Таня Сингър е сканирала мозъците на изследваните субекти, докато те гледат човек, изпитващ физическа болка и открива, че се ак­тивират „свързаните с болката“ области – вклю­чително предната инсула и предния цингуларен кортекс.

Наблюдаването на чуждата болка кара доброволците да я изпитват като собствена.

Интересното е, че огледалните неврони се включват в действие и в обратния вариант – в случаите, когато ние изпитваме удоволствие от нещастието на другите или добре познатото ни злорадство. С две думи всичко, което виждаме (или че­тем), че някой прави, ние също го правим – в ума си. Ако ме видиш да се спъна и да политна надолу с главата по стълбите, твоите огледални неврони ще се активират и ти ще знаеш точно какво ми е на мен.

По този начин огледалните неврони не само ни помагат да ими­тираме другите, но те са отговорни за човешкото съчувствие.

Те изпращат сигнали към лимбичната система или областта на емоциите в нашия мо­зък – зоната, която ни помага да се настройваме към чувствата и реакциите на другите – така че да можем сами да изпитаме какво е да ходиш в чужди обувки.

За да видим процеса в действие, нека да се отбием в близкия мол

шопинг

Представи си, че си жена, минаваща покрай витрината на Gap. Мане­кенка с изящни форми, облечена в проста лятна бяла блузка, абсолютно износени джинси, впити в бедрата и червена триъгълна кърпа, вързана на главата те кара да се заковеш на място.

Тя из­глежда страхотно – стройна, сексапилна, уверена, спокойна и привлекателна.

Подсъзнателно, макар и да си трупнала няколко излишни килца, ти си мислиш:

„И аз мога да изглеждам така, стига само да си купя същите дрехи. Това може да съм аз. В тези дрехи и аз ще имам нейната свежест и мла­дежка безгрижност“.

Или поне, дали го съзнаваш или не, точно това ти казва мозъка ти.

Преди да си се усетила ти вече си в магазина, вадиш кредитната си карта и 15 минути по-късно излизаш с блузката, джинсите и червената кърпа под мишница.

Ти току-що си си купила имидж или душевна нагласа, или и двете.

усмивката

Двама учени напоследък проведоха, както те го наричат, „усмихнато изследване“ – поглед върху това как радостта или щастието влияят на купувачите.

Петдесет и петимата доброволци в тяхното изследване трябва да си представят, че току-що са влезли във въображаема пътническа агенция.

Вътре вече вариантите са три:

Едната група доброволци си представят, че говорят с ус­михната жена, другата група – с умърлушена жена а третата – с жена, на която направо й е писнал живота.

Познайте кои доброволци докладват за по-приятно и позитивно (въображаемо) изживява­не? Познахте естествено – тези, които са разговаря­ли с усмихнатата агентка.

Изследването показва, че усмихнатото лице „предизвиква повече радост в отсрещния човек, отколкото не-усмихнатото“ и това води също и до по-позитивно цялостно от­ношение към въпросния бизнес. Не само това, но доброволците, които са си представяли, че взаи­модействат с усмихнатата агентка докладват, че е много по-вероятно и в бъдеще да продължат да ползват услугите на същата компания.

Според изследователи от университета „Дюк“ ние не само предпочитаме усмихнатите хора, но сме и много по-склонни да запомним имената им.

„Ние сме чувствителни към позитивните социални сигнали. Искаме да запомним хората, които са били мили с нас в случай, че ни се наложи да контактуваме с тях в бъдеще“. – професор Роберто Кабеза


Вижте още и → Стъпка №1 от плана ви за супер привлекателност!


Да бъдеш като всички останали…

зомбита

Има страшно много хора, които страстно желаят да имат нещо, което засега все още не могат да си позволят да купят. Те търсят начин да задоволят апетита си“.

Или може би това са просто огледал­ните неврони в действие.

Концепцията на имитирането е огромен фак­тор в причините да купуваме каквото купуваме.

Случвало ли ти се е някакъв продукт изобщо да не те интересува, дори направо да ти е противен, но след време да промениш мнението си? Може би нов стил обувки, които са ти се виждали чудо­вищно грозни, докато изведнъж не започнеш да ги виждаш по краката на всеки трети човек. И изведнъж минаваш от „По-тъпи обувки не съм виждал в живота си“ на:

„Трябва да ги имам – веднага!“

Виждаме моделите в модните списания и искаме да се обличаме или гримираме като тях. Виждаме богатите и извест­ните да карат скъпите си коли и да се забавляват в разточително обзаведените си имения и си мис­лим: „И аз искам да живея така“.

Виждаме плазме­ния телевизор на приятеля си или новия му теле­фон и веднага изплува в съзнанието ни мисълта: „ама как така, тези неща и аз трябва да ги имам.“


Вижте още и → Приликите карат хората да работят във ваша полза!


Огледалните неврони не работят сами.

Те често работят в тандем с допамина, един от мо­зъчните химикали на удоволствието.

Допаминът е една от най-пристрастяващите субстанции, по­знати на човека – и решенията за покупките ни в голяма степен се движат от съблазняващия му ефект.

Когато видиш лъскавата дигитална ка­мера или тези блещукащи диамантени обеци на­пример, допаминът потайничко наводнява мозъ­ка ти с удоволствие и после – хоп!

Преди да си се усетил, вече си напъхал кредитната си карта в апарата и си подписал касовата бележка (по все­общо съгласие на изследователите решението за покупка се взима само за 2,5 секунди). Няколко минутки по-късно, напускайки магазина с покуп­ка в ръка, еуфорията, причинена от допамина за­тихва и ти изведнъж започваш да се чудиш дали изобщо някога ще използваш проклетата камера и къде въобще ще ги носиш тия обеци.

Звучи ли Ви познато?

Дали всъщност пазаруването ни прави по-щастливи?

Всички научни доказателства говорят в полза на утвърдителния отговор – или поне много за кратко пазаруването наистина ни прави щастливи. И тази доза щастие може да се припише на допамина, струенето на чувство за награда, удоволствие и благополучие, което изпитваме веднага щом изпразним портмонето. Когато решим да купим нещо, мозъчните клет­ки, секретиращи допамин, ни карат изведнъж да се почувстваме страшно добре и притока на до­памин подклажда инстинкта ни да продължава­ме да купуваме, дори и когато рационалният ни ум ни казва, че вече имаме предостатъчно.

източник: Мартин Линдстрьом


Вижте още и → Удивителни факти за човешкото поведение от д-р Чалдини


2
Остави коментар

avatar
2 Comment threads
0 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
2 Comment authors
ХалойоханРъсел Recent comment authors
нови стари харесвани
Халойохан
Гост
Халойохан

Биоробот съм аз, биоробот си ти, имали биоробот тука ми кажи… :))))

Ръсел
Гост
Ръсел

Едно от доказателствата, че сме биологични роботи,без свободна воля!

🔘 За Нас

🔘 За Реклама


🔘 Общи условия

🔘 Права за ползване

🔘 Privacy Policy

🔘 Cookies

🔘 Решаване на спорове


LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие, в която се публикува качествено съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.


Facebook

📩 office@lifehack.bg