НАСА харчи милиони за създаване на космическа писалка! Не можеше ли с моливи…?

По време на космическата надпревара през 60-те години между САЩ и СССР,  учените от НАСА осъзнават, че писалките не могат да функционират в Космоса. Обикновената химикалка не може да се използва, защото за нормалното изтичане на мастилото е необходимо да има гравитация и затова с нея се пише надолу. Учените трябвало да измислят друг начин, чрез който астронавтите да водят записки.

Легенда гласи:

НАСА похарчила милиони долари на данъкоплатците за разработване на химикалка, чието мастило може да тече в нулева гравитация.

Какво правили руските космонавти?

Прагматичните руснаци използвали моливи!

Сложният проблем не означава непременно сложно решение.

Не бързайте да се надсмивате на американците. Тази история всъщност е мит, а земният графитен молив всъщност е бил лоша идея. Но защо?

Истината, била доста по-различна.

Според историците на НАСА, американските им колеги първоначално също използвали моливи. Тогава НАСА платили $4,382.50 за 34 молива през 1965 година.

Когато този разход бил обявен публично, предизвикал бурното недоволството на обществеността, според което това е разхищение.

НАСА били принудени да потърсят по-евтин вариант.

Но защо и моливите не стават да се ползват в космоса?

Те не са най-добрият избор, поради факта, че са запалими. Графитните накрайници могат да се откъснат и да произведат опасен прах. Спрямо изискванията за контрол на НАСА, подобни предмети не трябва да се качват, особено след пожара на Аполо 1.

Решението:

Вероятно вдъхновен от всички тези събития, изобретателят и собственик на Fisher Space Pen, Пол К. Фишер се заема да проектира химикалка, която можела да пише в космоса.

Компанията инвестирала $1 млн, за да създаде това, което днес е известно като космическа писалка. Проектът бил поет изцяло от Фишер.

Патентованата през 1965 г. т.нар. антигравитационна писалка,  можела да се използва по време на безтегловност, под вода, в други течности и при температури от -45°C до 205°C.

При твърде висока температура, обаче мастилото ставало зелено на цвят, а не синьо. Същата година Фишер я предлага за изпитания на НАСА.

В началото те я подлагат на съмнение, но след двегодишни изпитания НАСА я поръчва и използва първо в Apollo 7.

Каква е разликата между космическата и обикновената писалка?

За разлика от обикновените химикалки, космическата не разчита на гравитацията, за да накара мастилото да тече. Пълнителят съдържа газов патрон с азот, който е под определено налягане. Това налягане натиска херметически затвореното специално мастило към топката от волфрамов карбид на върха на писалката.

Мастилото също е съвсем различно от това на обикновените химикалки.

То остава твърдо, докато движението на топката не го превърне в течно.

Азотът под налягане предотвратява смесването на въздуха с мастилото, така че да не се изпарява или окислява.

НАСА поръчва 400 химикалки за Apollo.

След една година и Съветският съюз поръчва 100 писалки и 1000 касети с мастило, които да се използват в космическите мисии на “Съюза”.

И двете организации се възползват от една и съща отстъпка (40%) при закупуването им и плащат по $2,39 за брой.  Всъщност Фишър създава цяла линия космически химикалки.

Новият вариант е наречен Shuttle Pen и бил използван на космическите совалки на НАСА и на руската космическа станция “Мир”.

Макар Фишер да не е извлякъл кой знае каква печалба от този продукт, той спечелил доста позитиви и популярност.

Възстанови паролата:

Логни се в
Мастърхак