НАСА харчи милиони за създаване на космическа писалка! Не можеше ли с моливи…?

По време на космическата надпревара през 60-те години между САЩ и СССР,  учените от НАСА осъзнават, че писалките не могат да функционират в Космоса.

Обикновената химикалка не може да се използва, защото за нормалното изтичане на мастилото е необходимо да има гравитация и затова с нея се пише надолу.

Учените трябвало да измислят друг начин, чрез който астронавтите да водят записки.

Легенда гласи, че НАСА похарчила милиони долари на данъкоплатците за разработване на химикалка, чието мастило може да тече в нулева гравитация.

Какво правили руските космонавти?

Прагматичните руснаци използвали моливи!

Сложният проблем не означава непременно сложно решение.

Не бързайте да се надсмивате на американците. Тази история всъщност е мит, а земният графитен молив всъщност е бил лоша идея. Но защо?

Истината, била доста по-различна.

Според историците на НАСА, американските им колеги първоначално също използвали моливи. Тогава НАСА платили $4,382.50 за 34 молива през 1965 година.

Когато този разход бил обявен публично, предизвикал бурното недоволството на обществеността, според което това е разхищение.

НАСА били принудени да потърсят по-евтин вариант.

Но защо и моливите не стават да се ползват в космоса?

Те не са най-добрият избор, поради факта, че са запалими. Графитните накрайници могат да се откъснат и да произведат опасен прах. Спрямо изискванията за контрол на НАСА, подобни предмети не трябва да се качват, особено след пожара на Аполо 1.

Решението:

Вероятно вдъхновен от всички тези събития, изобретателят и собственик на Fisher Pen Co., Пол К. Фишер се заема да проектира химикалка, която можела да пише в космоса.

Компанията инвестирала $1 млн, за да създаде това, което днес е известно като космическа писалка. Проектът бил поет изцяло от Фишер.

Патентованата през 1965 г. т.нар. антигравитационна писалка,  можела да се използва по време на безтегловност, под вода, в други течности и при температури от -45°C до 205°C.

При твърде висока температура, обаче мастилото ставало зелено на цвят, а не синьо. Същата година Фишер я предлага за изпитания на НАСА.

В началото те я подлагат на съмнение, но след двегодишни изпитания НАСА я поръчва и използва първо в Apollo 7.

Каква е разликата между космическата и обикновената писалка?

За разлика от обикновените химикалки, космическата не разчита на гравитацията, за да накара мастилото да тече. Пълнителят съдържа газов патрон с азот, който е под определено налягане. Това налягане натиска херметически затвореното специално мастило към топката от волфрамов карбид на върха на писалката.

Мастилото също е съвсем различно от това на обикновените химикалки.

То остава твърдо, докато движението на топката не го превърне в течно.

Азотът под налягане предотвратява смесването на въздуха с мастилото, така че да не се изпарява или окислява.

НАСА поръчва 400 химикалки за Apollo.

След една година и Съветският съюз поръчва 100 писалки и 1000 касети с мастило, които да се използват в космическите мисии на “Съюза”.

И двете организации се възползват от една и съща отстъпка (40%) при закупуването им и плащат по $2,39 за брой.  Всъщност Фишър създава цяла линия космически химикалки.

Новият вариант е наречен Shuttle Pen и бил използван на космическите совалки на НАСА и на руската космическа станция “Мир”.

Макар Фишер да не е извлякъл кой знае каква печалба от този продукт, той спечелил доста позитиви и популярност.

Можете да си поръчате от тук и вие, за не-космическата сума от $50.