След като разгледахме първия навик на Стивън Кови, който казваше да бъдем Проактивни, дойде ред и на втория, който Кови предлага в теорията си с практическа насоченост за достигане до високоефективни висини и той гласи следното:
„В началото имайте предвид края”.
И няма как да е иначе. Когато се впускаме в едно приключение е хубаво да знаем какво целим с него и какъв ще бъде крайния му резултат.
Особено, когато това приключение носи звучното име Живот.
Кови ни препоръчва да си намерим тихо и спокойно местенце, в което да си представим картината на … нашето погребение.
Звучи малко гротескно, но точно в този час ние ще получим реална оценка на това, което сме постигнали по време на живота си.
Как ли ще изглежда това събитие. Кои хора ще го посетят. Какви приказки ще се чуят от гостите по ваш адрес.
Отхвърлете недъзите на съзнанието си и си представете точната картина на това събитие. Резултатът ще бъде зашеметяващ.
Вие творите своето бъдеще и ако искате да получите добри думи от хората около вас след вашата кончина, ще трябва да се потрудите с делата си приживе това да се случи. Вие ще разберете как ще продължите да живеете така, че той да не бъде напразен.
Ето как прозорливо Кови ни налага една дълга перспектива пред нас, която можем сами да начертаем и следваме до края на живота си.
Също така Навик № 2 ни показва каква е нашата ценностна система и как тя влияе на живота ни. Навик 2 се свързва с нашето мислене и представяне на нещата от живота през призмата на нашия опит, ценности и знания.
Той начертава пътната карта на съкровището, което ние ще открием в края на живота си.
Когато знаем къде искаме да стигнем, лесно ще намерим пътя и посоката, които ще ни отведат до мястото, което искаме да посетим.
Идеята за края означава да разберем какво е нашето предназначение на този свят и така да отсеем ценните събития в него. Защото когато сме удържали много победи без реална стойност, то тогава сме живели някак си напразно. А когато си живял напразно как ще докажеш, че си бил не само ефективен, но и високоефективен при това.
Ако правилно разчетете упражнението на Кови с погребението си, то тогава вие ще имате достъп до ценна личностна дефиниция за успех.
Тя може да бъде доста различна от това, което сте смятали преди за важно и ценно. Нищо не ви коства направете това упражнение, за да дадете нова перспектива на живота си.
Както се казва в онзи виц – „Какво остави” – попитал един по повод погребението на друг, и получил вещ отговор – „Остави всичко”.
В началото имайте предвид края е принцип, който се сътворява два пъти.
Един път всичко се твори в нашите мисли и втори път, когато мислите ни стават реалност посредством нашите действия. Първо е мисловното сътворение, а после е физическата му проява. Не случайно народа е казал седем пъти мери и един път режи.
Принципът на дуалното проявление на В началото имайте предвид края е валиден за всички аспекти на живота.
Независимо дали говорим за бизнес, за изграждане на дом, за възпитание на деца или справяне с житейски проблеми – винаги първо творим желания резултат в мислите си и след това търсим как да го претворим на практика.
Въпросът е дали този процес да бъде стихиен или планиран.
Няма един релевантен отговор на този въпрос. Понякога е хубаво нещата да се правят на мускули, друг път е видно, че само правилното планиране води до желания резултат.
Навик 1 ни казва, че НИЕ СМЕ СЪЗДАТЕЛИТЕ, докато Навик 2 е нашето първо творение. В Навик 2 Кови ни показва каква е разликата ръководенето и управлението.
Ръководенето е първото сътворение на нещата.
В него ние избираме посоката и целта на действията ни. Управлението е второто сътворение, което се стреми да прегърне посоката и посредством различни средства да достигне до набелязаната цел. Ръководенето е свързано с визията и лидерските ни качества, докато управлението се фокусира върху изпълнението.
Ръководенето означава да правиш правилните неща, докато управлението прави нещата по правилния начин. Ръководенето и управлението влиаят пряко на ефективността.
Кови най-добре обрисува това със следния пример:
Представете си група от дървосекачи, които секат просека в джунглата. Те имат целта, имат и посоката и с наличните си средства режат дърветата.
По едно време обаче ръководителя се замисля и установява, че нещо не е наред. Хладно споделя, че трябва да се спре час по-скоро, тъй като джунглата е сбъркана.
Секачите обаче му казват тържествено – „Млъквай, ние напредваме.”
В навик 2 ни се отдава възможността сами да напишем сценария на живота си. Такъв какъвто ние си го искаме, а не такъв какъвто ни го налага живота.
За целта е хубаво да си изградим изявление за лична мисия, което дълбоко да внедрим в мислите си и да приложим в практиката си.
Ролфе Кер дава чудесен пример за лична мисия:
„Първо постигни успех в дома си, После потърси и заслужи божията благословия,
Не прави компромис с честността си, Изслушай двете страни, преди да отсъдиш,
Допитай се до другите, но бъде откровен със себе си…”
Напишите вашата лична мисия искрено. Там вие ще откриете истината за живота си и няма да живеете повече такъв лишен от щастие!
Още по темата за ефективността и Стивън Кови от Димитър Шопов:
