Постоянството – безценен урок, който всички трябва да научим!

Постоянството е ключов фактор в процеса на превръщане на стремежа в желаната форма на успех. В основата на постоянството лежи силата на волята. Волята и стремежът, когато се комбинират по подходящ начин, се превръщат в непобедима сила.

– Наполеон Хил

Хората, успели да натрупат големи богатства, са обикновено известни като хладнокръвни, а понякога и безмилостни личности.

Те често остават неразбрани от околните.

Това, което им придава хладнокръвен вид е силата на волята, която, съчетана с техния стремеж, гарантира постигането на целите им.

Повечето от хората са готови да захвърлят целта си зад борда при първите признаци на съпротива или неуспех.

Малцина успяват да продължат напред въпреки несгодите.

В думата „постоянство” няма героичен нюанс…

Но то е необходимо на всеки кандидат успешен човек, както въглеродът е нужен за коравата стомана.

Слабото желание води до незначителни резултати

Липсата на постоянство е една от основните причини за неуспех. Както показва опитът, непостоянството е характерна слабост на повечето хора. Можете да преодолеете този недостатък с усилие. Доколко ще успеете, ще зависи изцяло от силата на вашето желание.

Желанието е отправната точка на всички постижения. Не забравяйте това нито за миг. Слабото желание води до незначителни резултати, така както слабият огън дава малко топлина. Ако установите, че ви липсва постоянство, трябва да накладете по-силен огън под желанията си.

Богатствата гравитират около хора, чиито умове са готови да ги привлекат с неудържимостта, с която реките текат към океана.

Ако констатирате, че сте непостоянен, обградете се с компетентни, мотивирани хора и с тяхна помощ ще успеете да култивирате постоянство у себе си.

Магията на „нагласата за богатство”

Мизерията спохожда хората, чието съзнание я приема благосклонно. По същия начин парите отиват при онзи, чието съзнание ги привлича. Бедността веднага намира онова съзнание, в което мисълта за богатство все още не се е настанила трайно.

„Нагласата за бедност” се развива спонтанно.

„Нагласата за богатство” трябва да се изгражда със съзнателни, постоянни усилия, освен ако не е вродена, в което се съмнявам.

Помислете задълбочено над тези зависимости и ще разберете значението на постоянството за натрупването на богатство.

Без постоянство ще претърпите поражение още преди да започнете. С постоянство ще победите.

Можете да се освободите от мисловната си инертност по същия начин, по който човек преодолява кошмари – стъпка по стъпка. В началото ще се движите по-бавно, после по-бързо, докато накрая придобиете пълен контрол над своята воля. Бъдете упорит, независимо колко бавно напредвате в началото. Постоянството ще ви доведе до успех.

Ако сте подбрали внимателно своя „мозъчен тръст“, поне един от неговите членове ще ви разбира и подкрепя в това усилие.

Много хора, натрупали баснословни състояния, са били просто принудени да го направят. Те са развили у себе си постоянството до степента на безусловен рефлекс не за друго, а защото обстоятелствата са ги принудили да го сторят.

Вие разполагате с невидим водач

Упоритите хора са щастливи, когато могат да се застраховат срещу неуспех. Независимо колко пъти са били поваляни, те в крайна сметка успяват да се доберат до върха. Понякога ни се струва, че има някакъв невидим водач, чието предназначение е да ни подлага на изпитания, като ни сервира неуспехи от всякакъв характер. Онзи, който след поредния провал успее да се вземе в ръце и да се изправи на крака, винаги пристига на финала, а светът възторжено скандира:

„Браво! Аз знаех, че ще успееш!”

Невидимият водач не позволява на никого да достигне заветната си цел, без да издържи теста за постоянство. Онзи, който се провали на този изпит, просто не продължава напред.

Справилият се успешно с това изпитание е богато възнаграден за упорството си. Той получава всичко, към което се е стремил. И това далеч не е всичко! Той получава нещо много по-важно от материалното възнаграждение – знанието, че „във всеки неуспех са заложени семената на равен по стойност успех“.

Поражението е временно явление

Това правило не допуска изключения. От собствен опит мнозина са се убедили в ценността на постоянството. Това са хората, за които всяко поражение е само временно явление и нищо повече. Това са хората, които преследват изпълнението на своите стремежи с такова упорство, че поражението в крайна сметка се превръща в победа.

Повечето хора много лесно се отегчават.

Това означава, че не могат продължително време да се занимават с едно и също нещо, за да успеят да се усъвършенстват в него. И после се чудят защо са нещастни! – 50 Cent

Ние, които наблюдаваме отстрани, виждаме колко много хора падат повалени и вече никога не успяват да се вдигнат на крака. Но някои приемат поражението като стимул за още по-големи усилия. Те, слава Богу, никога не се научават да карат на „заден ход”.

Това, което не виждаме обаче и за което много от нас дори и не подозират, е мълчаливата, но неустоима сила, която идва на помощ на сражаващите се въпреки обезсърчението. Ако все пак някога заговорим за тази сила, я наричаме постоянство.

Едно нещо трябва да стане ясно за всички—този, който не притежава постоянство, не може да постигне нищо значимо в живота си.

Понякога, докато пиша, виждам през прозореца си тайнствения Бродуей – „гробището на разбитите надежди” и „парадната врата на славата”. Тук идват хора от целия свят, за да търсят слава, богатство, власт, любов и всичко останало, което човешките същества наричат „успех”. Много рядко някой от тях успява да се отдели от тълпата и тогава светът научава, че на Бродуей се е родила следващата звезда. Но Бродуей не може да се завладее нито бързо, нито лесно. Той признава таланта, отдава дължимото на гения и плаща щедро в брой само на онзи, който дори не е помислил да се откаже. Така разбираме, че новата знаменитост е усвоила тайната на Бродуей. А тя е много проста и се нарича постоянство.

– Наполеон Хил

Историята на Фани Хърст

Да си спомним как Фани Хърст завладя “Големия бял път” – Бродуей. Тя пристигнала в Ню Йорк през 1915 г. с намерението да превърне писането в доходоносна професия. Тази трансформация не станала веднага, но в крайна сметка се осъществила.

През първите четири години госпожица Хърст трябвало да опознае и другото лице на бляскавия град. Дните ѝ минавали в тежък труд, а нощите – в красиви мечти. Когато надеждите ѝ се разбивали обаче, тя не си казвала: „Добре, Бродуей, ти победи!“ Напротив, помислила си точно обратното: „Много добре, Бродуей! Ти наистина поваляш много хора, но мен няма да победиш! Аз ще те принудя да се предадеш!”

Някакъв издател („Сатърдей ивнинг поуст“) ѝ изпратил 36 отказа за публикация. Тя обаче продължавала да праща ръкописи и в крайна сметка успяла да разчупи ледовете. Един ден вестникът публикувал неин разказ.

Средният писател, както всеки средностатистически човек, би се отказал не след тридесети и шестия, а още след първия отказ. Фани Хърст обаче била решена да победи.

Платили ѝ хонорар. Преградите били преодолени, невидимият водач подложил на изпитание госпожица Хърст и тя успешно взела изпита. От този момент нататък издателите направили пътека до вратата ѝ.

Парите потекли в такова количество, че Фани нямала време да ги преброи. А когато я забелязали и киносценаристите, парите се превърнали в пълноводна река.

Накратко казано, сами виждате какво може да се постигне с постоянство. Фани Хърст не е изключение, а историята и е съвсем истинска.

Можете да бъдете сигурни, че всички мъже и жени, успели да натрупат голямо състояние, са издържали успешно изпита по постоянство.

Бродуей, както и всички останали наши смели мечти дават на всеки просяк сандвич и чаша кафе, но се изискват упорство и постоянство от онзи, който не се задоволява с милостиня, а иска много повече.

Всеки може да се научи на постоянство!

Постоянството е състояние на ума и следователно може да се култивира. Както всеки друг мисловен навик, то се изгражда върху няколко принципа, най-важните от които са:

Конкретност на целта. Трябва да знаете точно какво искате. Това е първата и може би най-важната стъпка в култивиране на постоянството. Силният мотив помага на човек да преодолее привидно непреодолими трудности.
Стремеж. Изграждането на постоянство е сравнително лесно, когато човек преследва обекта на своя горещ стремеж.
Самоувереност. Вярата в собствените сили помага на човек да следва плановете си с постоянство
Конкретност на плановете. Организацията на планирането, дори когато плановете имат слабости и са повече или по-малко непрактични, насърчава постоянството.
Точни знания. Съзнанието, че планът ти е стабилен и се гради на наблюдения и опит, насърчава постоянството. Когато заместим точното познание с догадки и чужди мнения, подкопаваме своето постоянство.
Сътрудничество. Съчувствието, разбирането и хармоничното сътрудничество с другите развива постоянството.
Сила на волята. Навикът да концентрираш мислите си върху разработването на планове за постигане на определена цел води до култивиране на постоянство.
Навик. Постоянството е пряко следствие от навиците. Умът поглъща всекидневния опит и се превръща в част от него. Страхът, най-лошият ни враг, може да се излекува успешно чрез умишлено повторение на смели постъпки.

Преди да завършите разсъжденията върху постоянството, анализирайте собствената си личност, за да разберете в каква степен това качество ви липсва. Направете го смело, точка по точка, за да разберете кои от осемте характеристики на постоянството ви липсват.

Този анализ може да доведе до открития, които ще ви дадат възможност още по-добре да управлявате собственото си Аз.

Инвентаризация на постоянството

Тук ще намерите своите истински врагове, които застават между вас и големите постижения.

Ще намерите не само „симптомите”, показващи слабо постоянство, но и дълбоко заложените подсъзнателни причини за него.

Прочетете внимателно списъка и се обърнете смело с лице към собственото си Аз, ако искрено желаете да разберете кой сте всъщност и какво сте способен да постигнете. Всеки, който желае да постигне някакъв успех, трябва непременно да преодолее следните слабости:

Неспособност да осъзнае и дефинира ясно и точно какво иска да постигне в живота.
Отлагане със или без причина (обикновено придружавано от дълъг списък извинения и оправдания).
Липса на интерес към специализирани знания.
Нерешителност – навикът да прехвърляме отговорността на други, вместо смело да погледнем истината в очите
Навикът да разчитаме на оправдания, вместо да създадем план за решаване на проблемите.
Самодоволство. За тази болест няма ефикасни лекарства и болният не бива да храни надежди.
Безразличие, обикновено изразяващо се в готовност да се правят компромиси във всички случаи, вместо да се преодолее съпротивлението на средата.
Навикът да обвиняваме другите за нашите грешки и да приемаме неблагоприятните обстоятелства като неизбежни.
Слабо желание, дължащо се на немарливо подбиране на мотивите, които стимулират действия.
Желание, дори нетърпение да се откажем при първите симптоми на поражението
Липса на ясен план, подробно описан на хартия, така че да може да се анализира.
Навикът да пренебрегваме идеите, които могат да ни тласнат напред, или да пропускаме шанса, когато го съзрем.
Слаба воля.
Навика да правим компромиси с бедността, вместо да се стремим към богатство, липса на амбиция да бъдеш, да правиш, да имаш
Търсене на кратки пътища към богатството и успеха, стремеж да получиш, без да дадеш (обикновено придружено от хазартни навици, опити да се сключат едностранно изгодни сделки, „финансови удари”).
Страх от критика, неспособност да правим планове и да ги прилагаме, защото се страхуваме какво ще кажат, ще си помислят или ще направят другите. Този „враг” обикновено обитава подсъзнанието, където присъствието му не се усеща.

За успелите, за постоянството и за пророка Мохамед

Да вземем за пример историята на пророка Мохамед.

Ако анализирате живота му, сравните го с наши съвременници, достигнали необикновени върхове в бизнеса, ще видите, че между тях има едно-единствено общо качество — постоянството.

Ако искрено се интересувате от природата на силите, които превръщат постоянството в действен фактор, прочетете кратката рецензия за биографията на Мохамед публикувана в „Хералд Трибюн”, която ви предлагам по-долу.

Като я прочетете, ще разберете, че онзи, който проявява постоянство въпреки несгодите, непременно бива богато възнаграден.

„Последният велик пророк”, представена от Томас Сагрю

Мохамед е пророк, който не е направил нито едно чудо. Той не е бил мистик, нямал високо образование и започнал своята мисия едва след като навършил четиридесет години.

Когато обявил, че той е Пророкът на Бога, който носи на хората истинската религия, всички започнали да му се подиграват.

Смятали го за ненормален.

Когато вървял по улиците, жените изливали помия върху главата му, а децата тичали след него и го замеряли с камъни.

В крайна сметка Мохамед бил изгонен от своя роден град Мека, а последователите му били лишени от имотите си и прогонени в пустинята. Мохамед проповядвал десет години и не можел да се похвали с нищо друго освен с гонения, бедност и оскърбления.

След още десет години обаче той вече управлявал Арабия и Мека, станал глава на новата световна религия, на която било съдено да обхване огромни територии, стигащи на север до Дунав, а на запад до Пиренеите, преди да изчерпи устрема, който Мохамед ѝ вдъхнал. Кариерата на този човек е безсмислена от начало до край. Мохамед се родил в обедняло семейство, принадлежащо към един от най-видните родове в Мека.

А Мека, кръстопът на световните пътища, дом на свещения камък Каабе и един от най-големите търговски центрове на своето време, бил всъщност мръсен град, чиито жители изпращали децата си в пустинята, за да бъдат отгледани от бедуините.

Сред тях израснал и Мохамед, откърмен с млякото на номадските майки. Бил овчарче. Когато поотраснал, една богата вдовица го наела за водач на нейния керван.

Така пропътувал надлъж и шир целия Изток, срещал много хора с различни вери и обичаи, наблюдавал упадъка на християнството, предизвикан от враждуващи помежду си секти. Когато навършил двадесет и осем години, Хадидже – вдовицата, започнала да го заглежда и в крайна сметка Мохамед се оженил за нея. Преди това обаче ѝ се наложило да си послужи с малка хитрост. Тъй като баща ѝ бил против този брак, тя го напила и така получила благословията му.

Следващите дванадесет години от живота си Мохамед прекарал като заможен, уважаван и хитър търговец. Един ден обаче напуснал дома си и тръгнал да броди из пустинята.

Когато се върнал, носел със себе си първия стих на Корана.

Обяснил на Хадидже, че в пустинята срещнал архангел Гавраил, който му казал, че той ще стане Божи пророк.

Коранът е единственото дело на Мохамед, което би могло да се оприличи на чудо. Той не бил поет, напротив, изобщо не владеел изкуството на думите. И въпреки това стиховете на Корана, които той получил свише и рецитирал пред правоверните, били по-красиви от стиховете на най-изтъкнатите поети от онова време.

За арабите това само по себе си било равносилно на чудо. Хората от онази епоха изпитвали благоговение пред поетическата дарба, а придворните поети имали голямо влияние.

Коранът учел, че всички хора са равни пред Бога, а светът трябва да стане единна, демократична държава – „ ислям “.

Тази политическа ерес и желанието на Мохамед да разруши всички – триста и шестдесет на брой идоли в двора на Каабе, довели до неговото изгнание. Идолите привличали всяка година многобройните бедуински племена, което за управителите на Мека означавало оживена търговия!

Без тях печалбите щели сериозно да пострадат. Чудно ли е, че градските търговци, към които се числял и самият Мохамед, предприели кампания срещу него? Тогава той се оттеглил в пустинята и оттам предявил претенции да властва над целия свят.

Така започнал възходът на исляма. Оттам, от пустинята, тръгнал неугасим пламък. Там било поставено началото на армия, готова да се бие като един и да умре за вярата.

Мохамед поканил християните и юдеите да се присъединят към него. Той нямал чувството, че създава нова религия, и затова призовавал всички, които вярват в единния Бог, да се обединят в единна религия.

Ако юдеите и християните бяха приели поканата му, ислямът щеше да завладее целия свят. Но те отказали.

Нещо повече, не приели дори философията на Мохамед за водене на война. Когато армиите на пророка влезли в Ерусалим, благодарение на новата вяра не загинал нито един от неговите жители. Когато векове по-късно в града влезли кръстоносците, не останал жив нито един мюсюлманин, все едно дали ставало дума за мъж, жена или дете.

Финални думи

С помощта на постоянството вие ще развиете у себе си магнетичните свойства на нагласата за богатство и успех, ще накарате подсъзнанието си да работи непрекъснато, така че в крайна сметка да спечелите парите, които ви трябват и да постигнете целите към които сте се устремили.

Опитът на хора като Фани Хърст показва безценната стойност на постоянството. Животът на Мохамед ни учи, че постоянството на един човек може да промени хода на историята.