Несигурен победител или сигурен шампион…?
В тази статия ще отдадем чест на едно от най-често срещаните чувства, които бушуват в нас и определят в голяма степен решенията ни:
Чувството на несигурност.
То е колкото нормално и полезно понякога, толкова и пагубно в доста ситуации. А може би не чак толкова….
Сега ще потърсим скритите му възможности.
Изпитвате несигурност доста често, нали?
Добре, и аз изпитвам, даже повече отколкото трябва….Но да видим какво точно представлява тази стопираща ни човешка емоция!
Да видим дали пък да се чувстваме постоянно като победители няма да ни изиграе доста по-лоша шега от това да се чувстваме несигурни?
Или пък двете неща са неразривно свързани?
Е, нека проверим…
Защо дяволът е черен и толкова ли е черен всъщност
Усещането за несигурност е основано върху чувството или убедеността за нашата вътрешна непригодност. Само си помислете как не отговаряте на определени изисквания и това усещане се настанява удобно в живота ви.
Сравняваме реалните си способности с едно въображаемо „идеално”, перфектно или абсолютно АЗ. Започнете ли да мислите за себе си в абсолютни категории, неизбежно се изпълвате с несигурност.
Тя нахлува без предупреждение…
Несигурният човек живее с чувството, че би трябвало да бъде „добър” и край!
Би трябвало „да има успех” и това е!
Би трябвало да е „щастлив”, компетентен, самоуверен и точка.
Досещате ли се къде щраква капанът?
Да, това са СТОЙНОСТНИ цели. Но за тях трябва да мислим – поне в техния абсолютен смисъл – като за цели, които да искаме да постигнем, като нещо, към което да се стремим, а не като за императиви.
Понеже човек е целеустремен механизъм, АЗ-ът се осъзнава напълно само когато се стремим към нещо, особено ако то наистина идва отвътре.
Да вземем за пример карането на велосипед: Това действие показва, че човек запазва равновесие, самоувереност и чувство за сигурност единствено, когато се движи напред или когато е устремен нанякъде.
Човек, който вярва, че е „добър” в абсолютния смисъл на думата, не само е лишен от стимул да върши нещата по-добре, но и се чувства несигурен, защото с поведението си може да опровергае своята поза и претенция.
Президент на голяма компания споделя концепцията си за служители:
Онзи, който мисли, че вече е „пристигнал”, е изчерпан и безполезен за нас.
Когато някой нарече Христос „добър”, той го оскърбява.
„Защо ме наричаш добър? Никой не е добър, освен единия Бог.” За апостол Павел се знае, че е бил добър човек и въпреки това ето какво казва той:
Аз не мисля за себе си, че съм го постигнал… а само силно се стремя към това, що е пред мене.
? Правило: да стъпваме на здрава почва
Рисковано е да се опитваме да се закрепим на върха на топлийка.
Опитайте се мислено да слезете от коня и ще видите как мигновено ще се почувствате по-сигурни.
Този съвет има широко практическо приложение.
Той обяснява психологията на „битото куче” в спорта. Започне ли побеждаващият да се възприема като „шампион”, той вече няма за какво да се бори, а по-скоро трябва да защитава статуквото си с всички сили.
Сигурно си чувал за Синдрома на боксьора победител…
Ето една поучителна история:
Боксьор се бие добре докато не спечелва шампионата.
В следващия мач позорно губи титлата си.
После пак се бие добре и си връща шампионското звание.
Защо?
Имал късмета да работи с умен мениджър, той му казал:
Можеш да се биеш като шампион, и когато си кандидат, ако запомниш едно: Стъпиш ли на ринга ти не защитаваш шампионската си титла, ти се бориш за нея! Тя не ти принадлежи! Прекрачиш ли въжетата се превръщаш в играч като всеки друг.
Съзнанието, което поражда несигурност, е „начин”.
Начин да заменим претенцията и позата с реалност.
Начин да докажем на себе си и на другите своето превъзходство.
Ако сте безпогрешни и съвършени сега, без значение по какви стандарти, значи няма защо да се борите, да се стремите и да правите опити.
Всъщност, ако установите, че полагате изключителни усилия, това може да се приеме като знак, че не сте съвършени – затова и „не се опитвайте”.
Може би да се чувстваме несигурни не е чак толкова вредно, а напротив.
