Колко безопасно е да се мислиш винаги за победител или истината за несигурността

Несигурен победител или сигурен шампион…?

В тази статия ще отдадем чест на едно от най-често срещаните чувства, които бушуват в нас и определят в голяма степен решенията ни – чувството на несигурност.

То е колкото нормално и полезно понякога, толкова и пагубно в доста ситуации. А може би не чак толкова….Сега ще потърсим скритите му възможности.

Изпитвате несигурност доста често, нали?

Добре, и аз изпитвам, даже повече отколкото трябва….Но да видим какво точно представлява тази стопираща ни човешка емоция!

Да видим дали пък да се чувстваме постоянно като победители няма да ни изиграе доста по-лоша шега от това да се чувстваме несигурни?

Или пък двете неща са неразривно свързани? Е, нека проверим…

Защо дяволът е черен и толкова ли е черен всъщност

Усещането за несигурност е основано върху чувството или убедеността за нашата вътрешна непригодност. Само си помислете как не отговаряте на определени изисквания и това усещане се настанява удобно в живота ви.

Много често несигурността се дължи НЕ на факта, че нашите вътрешни ресурси са неадекватни по принцип, а на това, че използваме погрешни критерии.

Сравняваме реалните си способности с едно въображаемо „идеално“, перфектно или абсолютно АЗ. Започнете ли да мислите за себе си в абсолютни категории, неизбежно се изпълвате с несигурност. Тя нахлува без предупреждение.

Несигурният човек живее с чувството, че би трябвало да бъде „добър“ и край! Би трябвало „да има успех“ и това е! Би трябвало да е „щастлив“, компетентен, самоуверен и точка. Досещате ли се къде щраква капанът?

Да, това са СТОЙНОСТНИ цели…

Но за тях трябва да мислим – поне в техния абсолютен смисъл – като за цели, които да искаме да постигнем, като нещо, към което да се стремим, а не като за императиви.

Понеже човек е целеустремен механизъм, АЗ-ът се осъзнава напълно само когато се стремим към нещо, особено ако то наистина идва отвътре.

Да вземем за пример карането на велосипед…

Това действие показва, че човек запазва равновесие, самоувереност и чувство за сигурност единствено, когато се движи напред или когато е устремен нанякъде.

Започнете ли да мислите за себе си като за човек, който вече е постигнал целта, човек, който вече е победил, вие спирате на едно място и губите сигурността и равновесието, което сте имали, докато сте се стремили към нещо.

Човек, който вярва, че е „добър“ в абсолютния смисъл на думата, не само е лишен от стимул да върши нещата по-добре, но и се чувства несигурен, защото с поведението си може да опровергае своята поза и претенция.

Когато споделя концепцията си за служителите си президент на голяма компания казва:

Онзи, който мисли, че е „пристигнал“, е изчерпан и безполезен за нас.

Когато някой нарече Христос „добър“, той го оскърбява.

„Защо ме наричаш добър? Никой не е добър, освен единия Бог.“ За апостол Павел се знае, че е бил добър човек и въпреки това ето какво казва той:

Аз не мисля за себе си, че съм го постигнал… а само силно се стремя към това, що е пред мене.

Правилото да стъпваме на здрава почва

Рисковано е да се опитваме да се закрепим на върха на топлийка. Опитайте се мислено да слезете от коня и ще видите как мигновено ще се почувствате по-сигурни.

Този съвет има широко практическо приложение.

Той обяснява психологията на „битото куче“ в спорта. Започне ли побеждаващият отбор да се възприема като „шампион“, той вече няма за какво да се бори, а по-скоро трябва да защитава статуквото си с всички сили.

Шампионите защитават нещо, опитват се да докажат нещо, докато „битите кучета“ се стремят към определена цел и често успяват да обърнат резултата.

Сигурно си чувал за Синдрома на боксьора победител…..

Ето една поучителна история:

Боксьор се бие добре докато не спечелва шампионата. В следващия мач позорно губи титлата си. После пак се бие добре и си връща шампионското звание. Защо?

Имал късмета да работи с умен мениджър, който му казал:

„Можеш да се биеш като шампион И когато си кандидат, ако запомниш едно нещо:

Стъпиш ли на ринга ти не защитаваш шампионската си титла, ти се бориш за нея! Тя не ти принадлежи! Прекрачиш ли въжетата се превръщаш в играч капо всеки друг.“

Съзнанието, което поражда несигурност, е „начин“. Начин да заменим претенцията и позата с реалност. Начин да докажем на себе си и на другите своето превъзходство.

Ето това е самоунищожително поражение:

Ако сте безпогрешни и съвършени сега без значение по какви стандарти, значи няма защо да се борите, да се стремите и да правите опити.

Всъщност ако установите, че полагате изключителни усилия, това може да се приеме като знак, че не сте съвършени – затова и „не се опитвайте“.

Може би да се чувстваме несигурни не е чак толкова вредно, а напротив…И губите битката – губите така ценната воля за победа…

Сподели статията:
  • 2
    Shares

2
Остави коментар

avatar
1 Comment threads
1 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
2 Comment authors
lifehackerbg.comМилена Иванова Recent comment authors
нови стари харесвани
Милена Иванова
Гост
Милена Иванова

Само да вметна, че Ап.Павел въобще не е бил добър човек.Зад гърба си е имал доста убийства на християни и заплахи,преди самият той да стане такъв.За справка- Деяния на Апостолите 9 глава „А Савел ( това е било името му преди да стане Християнин) като дишаше още заплашване и убийство против Господните ученици отиде при първосвещеника и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, че ако намери някой от този Път(което ще рече Христовото учение), мъже или жени да ги докара вързани в Ерусалим. И на отиване като приближаваше Дамаск внезапно блесна около него светлина от небето.И като падна… Read more »

lifehackerbg.com
Гост

Здравейте Милена,

Благодаря Ви за пояснението, не бях запознат с този текст! Важното е, че се е покаял накрая 🙂

Благодаря Ви и за добрите думи, признателен съм Ви безкрайно

Поздрави
Христо

LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие. Ежедневно публикуваме полезно съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.