Можем да се самозалъгваме с години, приемайки най-желаното за действително, без да подлагаме на съмнение съвсем съмнителни неща.
Това се касае за всички области на живота, започвайки от дребни заблуждения в бита и завършвайки със сериозна лична настройка, която е способна да разруши живота.
Кое е по-важно: търсенето на истината или приятните илюзии?
Ще ви разкажем за 4 от жизнените правила на Карл Сейгън, който е посветил живота си в търсене на истината, изтъкнал множество хипотези за космоса, които и до днес не са опровергани. Помагал е на обикновените хора да разберат повече за това как е устроена Вселената. Ако използваме тези правила в живота си, ще можем да разберем повече за живота си и ще се научим да гледаме на проблемите си от различен ъгъл.
1. Комплект за откриване на невярна информация
Сейгън бил преди всичко учен, което определяло неговия особен мироглед. В своята последна книга „Свят населен с демони. Науката като свещ в мрака” той разказва за това, какво може да бъде наречено „ комплект за откриване на лъжата”. Този комплект помага да бъдат тествани аргументи и да се изясни кои сведения са неверни. Това е отличен инструмент за развитие на критичното мислене. Ето част от него:
- Където е възможно, трябва да има безпристрастно потвърждение на факти.
- Поощрявайте дебатите с използването на доказателства между привържениците на различни гледни точки.
- Аргументите на „авторитетните” специалисти имат тежест не по-голяма от изказванията на останалите участници в дебата. „Авторитетите” са правели грешки в миналото, какво им пречи да направят това и в бъдеще? В науката няма понятие „авторитети”, в краен случай тук има експерти.
- Не използвайте само хипотези и предположения. Ако са останали неясни моменти, постарайте се да намерите обяснения за тях, като подхождате от различни страни. След това решете, как ще потвърдите тези обяснения с помощта на тестове и да опровергаете всичко, освен едно – вярното. Така ще имате много повече шансове да попаднете на правилния отговор, отколкото да се вкопчите в първата свободна теория, която ви се струва удачна. Не си струва да разчитате на идеята, само защото тя е ваша. Вашите хипотези – това е само поредната точка на пътя към знанието. Запитайте се, защо не предпочитате именно тази идея, сравнете я с алтернативните мнения, помислете, какво би ви накарало да се откажете от нея. Ако самите вие не го измислите, другите ще го направят.
Този набор от съвети подхожда не само в сферата на науката.
Той е добър за всеки спор или дебат – от предизборни дебати до спор по време на обяд. Колкото по-добре определяте невярната информация, толкова по-силни ще са вашите аргументи и по-правилни вашите изводи.
2. Внимателно изучавайте собствените си убеждения
Ако човек иска дадено твърдение да бъде истина, той много лесно започва да вярва в това. Особено, ако е невъзможно това да бъде доказано по някакъв начин. Ето откъс от спомените на дъщерята на Карл Сейгън за разговорите с баща й.
Астрофизикът се опитвал да обясни на дъщеря си, какво е неговото мнение за съществуването на задгробния живот. Той й казал следното:
Той много деликатно ми каза, че може да е опасно да вярвам в нещо само защото, искам това нещо да е истина. Ти можеш силно да грешиш, ако не поставиш под съмнение своите убеждения и особено мнението на „авторитетните” хора. Той каза, че всичко, което действително съществува може да бъде проверено чрез изследване.
Това касае не само задгробния живот и вашата религия, но е приложимо към всички ваши убеждения в този живот. Вярвате в това, че харесвате едни неща и не харесвате други, че сте добри в едно, а в друго никога нищо няма да постигнете.
Вие смятате така само защото искате това да е истина, промивате си мозъка и сами издигате стени между себе си и нещо ново. По-често проверявайте убежденията си: всяко от тях, дори и най-„железобетонното” , може да се окаже погрешно.
Отсъствието на доказателства, за какъвто и да е факт не се явява доказателство за отсъствието на този факт – Карл Сейгън
https://youtu.be/HxZtVOZIc6o
Вижте още по темата и:
3. Помнете мястото си във Вселената
Толкова е лесно да се изгубите в собствените си проблеми и да забравите за света, който ви заобикаля. Във встъпителната реч, посветена на знаменитата снимка Pale Blue Dot („Бледо-синя точка” , снимка на планетата Земя ), Карл Сейгън напомни за това, какво голямо значение придаваме на своите проблеми и колко малко те всъщност означават в мащаба на Вселената. Ето откъс от речта:
„Нашето позьорство , нашата въображаема значимост, илюзията за нашия привилегирован статус във Вселената – всички те са пас пред тази точка на бледия свят. Нашата планета – самотна прашинка в обкръжаващата ни околна среда. В тази грандиозна пустота няма дори намек, че някой ще ни се притече на помощ, за да ни спаси от нашето собствено невежество.„
В книгите и в мини-сериала „ Космос”, Карл Сейгън продължава да говори на тази тема. Подобни идеи той повтарял и на своята дъщеря:
„Точно в тази секунда живееш. Това е удивително. Ако вярваш в това, че милиони различни вариации водят до раждането на една конкретна личност, ти трябва да си благодарна за това, че ти – това си ти в тази секунда. Помисли за невероятното количество потенциални алтернативни Вселени, където твоите прародители никога не са се срещнали и ти никога няма да съществуваш. Освен това, ти имаш удоволствието да живееш на планета, където можеш да дишаш въздух, да пиеш вода и да обичаш топлината на най-близката до нас звезда. Ние сме свързани чрез ДНК с поколения предци и даже повече – с цялата Вселена, защото материалът за всяка клетка от нашето тяло е бил приготвен в сърцата на звездите. Ние се състоим от звезден материал.”
Осъзнаването на такива мащаби и мястото ни в този свят носи удоволствие и необикновени чувства, но какво друго можем да получим, освен тях?
Както виждаме, може да погледнем на всеки проблем от различен ъгъл: в мащабите на нашия живот нашите проблеми означават много , но в мащабите на една планета те не означават нищо, да не говорим за мащабите на Вселената.
Когато решаваме проблеми или се сблъскваме с негативизма и болезнените спомени, просто трябва да опитаме да погледнем на това от друга страна и ще видим, че не всичко е толкова зле, колкото ни се струва.
4. Разнообразете своите знания
Толкова е лесно да заседнеш в една област от знания и да губиш всичкото време за изучаването й. Известно е обаче, че страничните проекти и необикновената за теб дейност ти помага да развиеш способностите си.
Стремежа да разнообразиш своите знания ще ти помогне да разбереш, че винаги ще има над какво да работиш. Карл Сейгън знаел за това и независимо от това, че голяма част от неговото време отивала за изучаване на космоса, той намирал време и за други неща.
Ето списъка с книги за четене от библиотеката на Конгреса, който показва, колко разнообразни са били интересите на Сейгън.
- Повестта „ Моралист” Андре Жид
- Трагедията „Юлий Цезар”, Уилям Шекспир
- „Държавата”, Платон
- „История на западната философия: Кант и деветнадесети век”, том IV, Джонс
- „Образованието – път към свободата” , Робърт Мейнард Хътчинс
Това са само част от темите, към които проявявал интерес Сейгън.
В списъка му с прочетена литература имало огромно количество произведения, включващи разкази на съвременни автори като Хъксли и Бредбъри.
Карл Сейгън разбирал, колко важно е да разнообразява своите знания в сферата на науката с различни сведения за реалния свят – от политика, философия и изкуство до художествена литература. Новите знания в различните области осигуряват свеж поглед на нещата и развиват креативното мислене. Може би затова Карл бил не само учен, но и отличен разказвач и интересен събеседник.
Ако сте професионалист в своето дело или дори в няколко области, винаги ще се намерят сфери, в които няма да знаете нищо. Пред вас има огромен океан от информация. Не спирайте да изучавате този свят. Така ще се превърнете в ерудиран човек и страхотен разказвач, а убежденията и мисленето ви никога няма да закостенеят.
