Има нещо трансцендентално в Chick-Fil-A.
Разбира се, пилето им е пълно с натриев глутамат, напомпано е с натрий и е изпържено до златисто с обилна мазнина, която запушва артериите.
Но в момента, в който впиете зъбите си в сандвич с пиле от Chick-Fil-A, се пристрастявате за цял живот.
На всичкото отгоре печелят повече от KFC…
Когато имаш лукса да продаваш такъв продукт, единствената задача на маркетинговия ти отдел е да накара хората да го опитат поне веднъж – след като постигнат това, продуктът се продава сам.
Но нека върнем лентата назад до 1994 г.
1994 г. беше важна година по 2 причини:
- Това беше годината, в която светът загуби Чарлз Буковски.
- Това беше годината, в която Chick-Fil-A напусна големите молове.
Макар днес Chick-Fil-A да има над 2300 обекта в САЩ, през 90-те години на миналия век тази компания за хрупкаво пиле била известна предимно като верига за бързо хранене в моловете.
Дали поради късмет или заради нещо друго, империята за пържено пиле се отказва от големите търговски центрове и започва да изгражда свои самостоятелни обекти из щатите.
Но защо го правят?
Къде е уловката?
Свързано е с конкуренцията
В търговския център Chick-Fil-A били голяма риба в малко езерце, пълно с недотам убедителни конкуренти… От конкуренция с еднодневни пицарии, имитации на Subways и китайски ресторанти, те изведнъж се изправили и срещу гиганти като McDonald’s, Wendy’s и Burger King…
Заради тях американците били свикнали да ядат сандвичи с телешко (а не с пилешко). Така че Chick-Fil-A се изправя пред много трудна задача: да накара любителите на бургери да опитат сандвичи с пилешко месо.
Как успяват да преборят гигантите и то почти без пари?
Нека видим…
