От обикновени хора в морски пехотинци?
Или защо интелигентните (и военноморските тюлени) прилагат правилото за малкия свят, за да постигат огромните си цели…?
Всъщност, „правилото за малкия свят“ е умен начин да запазите курса, когато се чувствате претоварени и напълно изтощени.
Не съм командос, но го практикувам от години.
Като върна лентата назад, осъзнавам, че това е един от основните принципи, който ми помогна да издържа над 6 години усилена работа по налагането на този сайт като авторитет и бранд, без един лев отплата.
Някои от близките ми ме мислеха за мазохист, но не знаеха, че имам тайно оръжие (взето назаем от военните), което ми помагаше.
В моментите на натиск, на претоварване и отчаяние, почти винаги си го припомнях и използвах. И то ми даваше сили.
Всъщност…
Случвало ли ви се е да подхванете нещо с огромен ентусиазъм…
И накрая всичко да се провали с гръм и трясък?
Това, което някога е звучало перспективно и забавно, днес се е превърнало в смазваща тежест за вас.
Разстоянието между мястото, където се намирате и мястото, където трябваше да бъдете, е станало:
- Твърде голямо
- Твърде обезкуражаващо.
- Твърде непосилно.
Просто ви се иска да се откажете.
Звучи ли ви познато?
Точно така се чувствах и аз в началото.
Понякога отхапваме повече, отколкото можем да сдъвчем.
Влиза Анди Стъмпф…
Пенсионираният военноморски тюлен и инструктор на такива, спечелил 5 бронзови звезди, сподели пред Джо Роугън за чувството на претоварване и желанието да се откажеш. Тогава той издаде и рецептата…
Нарече я правилото на „малкия свят“.
Принцип, който:
- Връща фокуса,
- Дава отново яснота,
- И рестартира целта
А сега следва нещо по-важно:
Да видим как и вие да се възползвате от него…
