Правилото за малкия свят на военноморските тюлени

От обикновени хора в морски пехотинци?

Или защо интелигентните (и военноморските тюлени) прилагат правилото за малкия свят, за да постигат огромните си цели...?

Всъщност, "правилото за малкия свят" е умен начин да запазите курса, когато се чувствате претоварени и напълно изтощени.

Не съм командос, но го практикувам от години.

Като върна лентата назад, осъзнавам, че това е един от основните принципи, който ми помогна да издържа над 6 години усилена работа по налагането на този сайт като авторитет и бранд, без един лев отплата.

Някои от близките ми ме мислеха за мазохист, но не знаеха, че имам тайно оръжие (взето назаем от военните), което ми помагаше.

В моментите на натиск, на претоварване и отчаяние, почти винаги си го припомнях и използвах. И то ми даваше сили.

Преди 6 години, точно преди да създам клуб Мастърхак

Всъщност...

Случвало ли ви се е да подхванете нещо с огромен ентусиазъм...

И накрая всичко да се провали с гръм и трясък?

Това, което някога е звучало перспективно и забавно, днес се е превърнало в смазваща тежест за вас.

Разстоянието между мястото, където се намирате и мястото, където трябваше да бъдете, е станало:

Твърде голямо
Твърде обезкуражаващо.
Твърде непосилно.

Просто ви се иска да се откажете.

Звучи ли ви познато?

Точно така се чувствах и аз в началото.

Понякога отхапваме повече, отколкото можем да сдъвчем.

Влиза Анди Стъмпф...

Пенсионираният военноморски тюлен и инструктор на такива, спечелил 5 бронзови звезди, сподели пред Джо Роугън за чувството на претоварване и желанието да се откажеш. Тогава той издаде и рецептата...

Нарече я правилото на "малкия свят".

Принцип, който: