? + Аудио версия за абонати
Изборите ти в живота предопределят не това какво искаш да правиш, а това кой искаш да бъдеш.
Много хора не гледат на решенията по този начин и затова често се оказват в задънена улица и в ситуацията да понасят неприятни последствия в дългосрочен план.
Само си представи някой, който е приел да учи право заради дългогодишната семейна традиция. Минават години и решава да започне нещо съвсем различно – отваря школа по чужди езици например. За близките му това може да е шок, но не и за него. Всеки е имал поне един погрешен избор, който го е завличал в нежелана посока.
Затова в този материал се постарахме да покажем:
- Кои въпроси трябва да си задаваш, преди да вземеш важни решения
- Как правилните избори идват, когато разпознаеш нещата, които са ценни за теб
- Как да правиш разлика между амбиция и стремеж и защо единствено второто ще те отведе до твоето мечтано бъдещо Аз
Но преди това…
Нека да започнем с един епизод от живота на Чарлз Дарвин.
Юли 1838 година Дарвин е на 29 години и все още без свое семейство.
Две години преди това се е върнал от 5 годишно пътешествие с кораба на британския кралски флот „Бийгъл“ и събраните впечатления, наблюдения в крайна сметка ще му послужат по-късно за основа на известния му труд „Произход на видовете“. Междувременно обаче той се бори с един проблем. Обмисля да предложи брак на братовчедка си Ема Уеджууд, но в същото време много се притеснява, че жената и децата може би ще пречат на така важната за него научна кариера.
За да може да вземе решение разделя лист хартия на две:
В лявата част записва:
- Загуба на време
- Възможни спорове, караници
- Няма да мога да чета вечер
- Страхове и отговорности
- Жена ми сигурно няма да хареса Лондон.
- Накрая може да ме изгони и ще свърша като безполезен глупак.
В дясната част записва:
- Деца (ако е рекъл Бог)
- Постоянен спътник в живота (и приятел, когато остарея)
- Дом и някой, който да се грижи за него
Пише си и друга бележка:
„Безумно е да реша да прекарам целия си живот като пчеличка – само да работя и да работя. А колко е мила картинката – аз с хубава жена в скута до камината, книги и музика…“
И накрая под двата списъка Дарвин написва:
