Изкуството да вземаш най-добрите решения. Или как да се превърнеш в този, който искаш да бъдеш

Изборите ти в живота предопределят не това какво искаш да правиш, а това кой искаш да бъдеш.

Много хора не гледат на решенията по този начин и затова често се оказват в задънена улица и в ситуацията да понасят неприятни последствия в дългосрочен план.

Само си представи някой, който е приел да учи право заради дългогодишната семейна традиция. Минават години и решава да започне нещо съвсем различно - отваря школа по чужди езици например. За близките му това може да е шок, но не и за него.

Всеки е имал поне един погрешен избор, който го е завлачвал в нежелана посока.

Затова в този материал се постарахме да покажем:

  • Кои въпроси трябва да си задаваш, преди да вземеш важни решения
  • Как правилните избори идват, когато разпознаеш нещата, които са ценни за теб
  • Как да правиш разлика между амбиция и стремеж и защо единствено второто ще те отведе до твоето мечтано бъдещо Аз

Но преди това...

Нека да започнем с един епизод от живота на Чарлз Дарвин.

Юли 1838 година Дарвин е на 29 години и все още без свое семейство.

Две години преди това се е върнал от 5 годишно пътешествие с кораба на британския кралски флот „Бийгъл“ и събраните впечатления, наблюдения в крайна сметка ще му послужат по-късно за основа на известния му труд „Произход на видовете“.

Междувременно обаче той се бори с един проблем. Обмисля да предложи брак на братовчедка си Ема Уеджууд, но в същото време много се притеснява, че жената и децата може би ще пречат на така важната за него научна кариера.

За да може да вземе решение разделя лист хартия на две:

В лявата част записва:

  • Загуба на време
  • Възможни спорове, караници
  • Няма да мога да чета вечер
  • Страхове и отговорности
  • Жена ми сигурно няма да хареса Лондон.
  • Накрая може да ме изгони и ще свърша като безполезен глупак.

В дясната част записва:

  • Деца (ако е рекъл Бог)
  • Постоянен спътник в живота (и приятел, когато остарея)
  • Дом и някой, който да се грижи за него

Пише си и друга бележка:

„Безумно е да реша да прекарам целия си живот като пчеличка – само да работя и да работя. А колко е мила картинката – аз с хубава жена в скута до камината, книги и музика...“

И накрая под двата списъка Дарвин написва:

„Ожени се, ожени се, ожени се! QED“

Бележка: QED e съкращение от латинското Quod Erat Demonstrandum, което означава „това, което трябваше да бъде показано“. Обикновено се използва в края на математическо доказателство като индикация, че доказателството е завършено.

Не е известно как Дарвин е „премерил“ едните аргументи срещу другите. По-късно ще установи, че такъв процес на вземане на решение е малко посредствен.


Бенджамин Франклин е използвал по-усъвършенствана техника тип „За и против“ като включил числата към всеки аргумент и по този начин му придавал тежест.

Ако в списъка „За“ имало аргумент, който е подобен на два аргумента в списъка „Против“ той задрасквал и трите и продължавал нататък докато намери баланса.

Но дори и този подход е твърде лековат и зависи много от интуицията на човек.

Стивън Джонсън, автор на книги в областта на популярната наука, казва:

Изкуството да правиш мъдри избори с голяма степен на предвидливост (да вземаш решения, изискващи дълъг период на обмисляне, такива с дългогодишни последствия) е умение, което неоснователно се подценява.

Хората казват, че са „решили“ да се оженят, да имат деца, да се преместят в друг град, да градят кариера в определена професия и това на пръв поглед звучи смислено.

Нека обаче си зададем честно въпроса:

Как всъщност правим тези избори?

Ако всеки от нас върне лентата назад в живота си ще открие един парадокс – отделил е по-малко време за „калкулация“ на големите решения отколкото за малките.

Купуването на нов лаптоп ни отнема седмици проучване в интернет, а решенията, които обръщат живота ни стават факт често след няколко чаши алкохол например.

Така са постъпвали персите в древността както ги описва Херодот – вземали са големите решения като ги обсъждали два пъти – един път на чаша вино и втори път трезвени.

С други думи – хората не са напреднали особено много от тогава.

🔥 Разгадай седемте игри на ума >>  Как да спреш да вземаш глупави решения

Стивън Джонсън обаче не губи надежда, че това ще се промени.

Той е изследвал няколко случая на сложни решения с дългосрочни последствия като това на президента Обама и съветниците му да дадат зелена светлина за нападението над Аботабад, Пакистан, където се предполага, че се намира Осама бин Ладен.

Джонсън разказва как хората отговорни за това решение са направили своите прозрения, извлекли са поука от науката за решенията – изследователска област, която е пресечна точка на поведенческата икономика, психологията и мениджмънта.

Според него точно такива техники хората трябва да прилагат в живота си.

В следващите редове ще ни разкажа точно как...

  • 252
  •  
  •  

🔘 За Нас

🔘 За Реклама


🔘 Общи условия

🔘 Права за ползване

🔘 Privacy Policy

🔘 Cookies

🔘 Решаване на спорове


LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие, в която се публикува качествено съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.


Facebook

📩 office@lifehack.bg

>
 

Най-голямото намаление за годината! Вземи 50% отстъпка за най-желания абонамент научи повече