В Бутан, усмивката на лицето ти е по-ценна от монетата в джоба ти!
Къде е ключът към щастието?
Журналистът от BBC Ерик Вайнер бил на посещение в Тхимпху, столицата на Бутан. Той се озовал с човек на име Карма Ура.
Може би защото имало нещо кармично в името на този човек, след няколко минути разговор Ерик решил да му сподели нещо лично.
Не много отдавна, разказва Ерик, почувствах задух, световъртеж, изтръпване на ръцете и краката. Първо се уплаших че може да съм получил сърдечен удар или че просто полудявам. А може би и двете. Отидох на доктор, който ми предписа серия от изследвания и откри…. “нищо, нали?”, прекъсна ме Ура. Преди да довърша мисълта си той вече знаеше, че страховете ми са били неоснователни. Да, определено не умирах или поне не толкова бързо, колкото се опасявах. Просто имах паник атака…
Това, което Ерик иска да разбере било:
Как животът ни може да е неприлично добър и какво можем да направим по въпроса? Историята не свършва до тук!
След прекъсването Ура продължава:
Трябва да мислиш за смъртта по 5 минути всеки ден. Това ще те излекува!
Но как?, втрещено пита Ерик…
Това е онзи вид страх от смъртта, който се появява, преди да сме постигнали онова, което силно желаем, или преди да сме видели децата си да порастват. Това определено може да те разтревожи! – казва Ура
Но защо трябва да мисля за нещо толкова депресиращо? – пита Ерик.
Богатите хора на Запад не са се докосвали до мъртви тела, пресни рани, загнило живо месо. Това е проблем. Трябва да сме готови за момента, в който ще престанем да съществуваме.
След този разказ нека ви разходя из Хималайското царство – място, където хората не са изпълнени с предубеждения и страхове. Това царство е изключително популярно с със своята Иновативна Политика за Национално щастие.
Това е земя, където цари удоволствие, а скръбта е забранена.
Бутан, или още наричан страната на Гръмотевичния Дракон, Царство в облаците или последния Шангри Ла, е специално място, а Ура – директорът на Центъра за изследвания в Бутан е един много специален човек.
Да, хората в Бутан мислят за смъртта по 5 минути на ден.
Това би било забележително за всяка една нация, но е малко парадоксално за страна, толкова тясно отъждествявана с щастието като Бутан.
Това не е ли потайна земя обгърната в мрак и отчаяние?
Не е задължително. Изследвания проведени наскоро показват, че когато мисли за смъртта толкова често, един човек от Бутан, то той може би има причина.
В едно проучване от 2007 г., проведено в Университета Кентъки психолозите Натан Деуол и Рой Баумайситър разделят няколко десетки ученици на две групи.
Едната група трябва да мисли за болезнено посещение при зъболекаря, а другата група да съзерцава собствената си смърт. Втората група – тези, които са мислили за смъртта по-често споменавали положителни думи, като радост и щастие.
Това е довело учените до заключението, че:
Смъртта е психологически заплашителен факт, но когато си я представяме, автоматично започваме да мислим за неща, които ни правят щастливи.
Нищо от това, няма да изненада Ура, или който и да е жител на Бутан.
Те знаят, че смъртта е част от живота, независимо дали ни харесва или не, и игнорирането на тази абсолютна истина води до заплащането на тежка психологическа цена.
Линда Лиминг, автор на прекрасната книга “Ръководство за Щастие: това, което научих в Бутан за живота, обичта и събуждането” също знае това.
Осъзнах, че мисълта за смъртта не ме депресира. Това те кара да се възползваш от момента и да видиш неща, които може би обикновено не забелязваш. Отидете там. Помислете за немислимото, за онова, което ви плаши, мислейки си за него по няколко пъти на ден. – съветва Линда
За разлика от много от нас на Запад, хората в Бутан не изолират смъртта.
Те не се правят, че тя не съществува, не си мислят, че са безсмъртни.
Смъртта и изображенията свързани с нея са навсякъде, особено в будистката иконография, където ще намерите цветни страховити илюстрации. Нито дори децата, не са защитени от тези образи, или от ритуалните танци изобразяващи смъртта. Ритуала осигурява кутия за скръб, а в Бутан, кутията е голяма и обществена. След като някой умре, има период от 49 дни на траур, който включва сложни и внимателно оркестрирани ритуали.
Това е по-добре, от който и да е антидепресант. – казва актьорът Т. Денъп
Бутанците може и да изглеждат откъснати от реалността през това време, но уверявам ви – не са. Те скърбят чрез ритуала. Това е техния начин!
Виж още: 10-те магически завета на Буда, в които вярват и в Бутан
Защо тук отношението към смъртта е толкова различно?
Една от причините, поради която Бутанците мислят за смъртта толкова често е, че тя е навсякъде около тях. Една малка нация предлага много начини човек да умре.
Може да срещне кончината си по коварните пътища. Може да бъде изяден от мечка, да се наяде с отровни гъби или да умре по друг начин.
Друго обяснение са и дълбоките вярвания на страната в прераждането.
Когато сте информирани за това какво се случва след смъртта, е малко по-вероятно да не се страхувате от края. Както казват будистите:
Не трябва да се страхуваме от смъртта повече, отколкото когато изхвърляме старите си дрехи.
Разбира се, и хората от Бутан изпитват страх и тъга.
Със сигурност изпитват емоции и те определено не бягат от тях:
Ние, хората на Запад искаме да се отървем на всяка цена от чувството на тъга, когато не се чувстваме добре. Страхуваме се от тъгата, казват ни, че тя предизвиква депресия. Това е нещо, което искаме да лекуваме – често дори с хапчета. В Бутан това е нещо, което приемат. То е част от живота.
И може би затова са едни от най-щастливите хора на планетата….
P.S. Тема за размисъл: веднъж един бутанец казал: “В нашите най-красиви места ние строим храмове и манастири и всички редовно отиваме там. Във вашите най-красиви места вие строите 5 звездни хотели и само най-богатите отивате там.”
Виж още: Исландия и живота в тази магическа страна
По идея на bbc.com
