Каква е разликата между удоволствие и щастие?

Мъдър съвет за пълно щастие от Аристотел...

Нека да ви задам един бърз въпрос:

Ако можехте да изживеете 10 години от вашия живот в пълно блаженство – без болка, без притеснения, без тревоги – единствено и само удоволствие, но в края на краищата да не помните нищо от това умопомрачително щастие – бихте ли се навили на това, бихте ли го направили?

Според Аристотел – отговорът вероятно би бил НЕ! Един от най-големите философи, какъвто несъмнено е той казва, че истинското щастие идва преди всичко от израстването на нашето вътрешно АЗ и развитието на най-добрият възможен вариант на самите себе си, а не от мимолетното удовлетворение.

В противен случай всичко, което имаме като незабавно удовлетворение и удоволствие в живота, което е краткотрайно – не ни развива като личност и не води до нищо стойностно напред във времето! В известен смисъл по-горния сценарии е като описание на някой, който е прецакан от живота или обвит в забвение. Някой, който се опитва да избяга от болката, жадно търсейки временно блаженство.

Но в дългосрочен план такива действия, такъв тип поведение няма как да ви донесе  радост от истинския, реалния живот, особено в дългосрочен план.

Неизбежния живот на приливи и отливи, даващи ни необходимите прозрения и вълнуващи преживявания от своя страна ни помагат да израснем и да имаме възможността да знаем повече за това кои сме и да разберем повече за това какво харесваме и кой истински обичаме.

Аристотел има прекрасен цитат свързан с тази тема:

„Живеем в делата, а не в годините, живеем чрез мислите си, а не чрез вдишванията, живеем чрез чувствата, а не чрез цифрите. Ние трябва да разчитаме времето не чрез стелките на часовника, а чрез пулсирането на сърцето си. Живее този, който мисли, чувства и действа по най-добрия начин.“

По интуиция, усещам, че това, което се е опитвал да каже Аристотел е, че животът е изграден именно на приливи и отливи, от върхове и спадове.

Няма такова нещо като безкраен поток от блаженство или пък болка.

За съжаление живота може понякога да се усеща като отлив, отлив, отлив, кратък прилив и още отливи и отливи. Но всеки отлив винаги ни доставя възможността да размишляваме върху нови мисли, богато  ароматизирани с вкуса на нови емоции.

Разбира се това се отнася и за приливите. По-разнообразните аромати на живота, които се налага така или иначе да опитваме, правят вкуса му да се усеща като по-интересен, по напластен, образователен, опитен и по-силен.

Живот, в който ние наистина „ще бъдем“.

В съответствие с тази тема, Аристотел вярва, че най-висшата форма на знание е прозрението, истински дълбокото, продължително вникване в нещата.

Защото това е единственото знание, което води до растеж – и ни развива в най-високия ни потенциал, което от своя страна води към истинското наше щастие.

По тази причина, Аристотел смятал, че причината, поради която толкова много хора са недоволни, отчаяни и нещастни, е че повечето от тях здраво стискат глупавото, объркващо и краткотрайно „удоволствие от усещането за щастие„, което според него е нищо повече от простичко, незабавно и моментно удовлетворение на нашето тяло или его. Според Аристотел, „щастието“ е това, което има значение за търсенето на дългосрочния растеж за себе си, като един проспериращ индивид, а не чисто и просто да се отдадем на еднократното блаженство.

Е, какво ще изберете: 10 години безкрайно удоволствие, без да помните нищо след това  или…..нещо друго, нещо съвсем различно?

Препоръчвам ти и:

Остави коментар

Notify of
avatar
wpDiscuz