Сблъсъкът на A-Zбуките

Официалният език е българският, но коя е официалната азбука?

Филмови заглавия като „Сблъсъкът на Титаните“ определено носят свой драматизъм.

Още повече, ако сценарият е базиран върху гръцката митология. Митът за Персей, пресъздаден по холивудски, е интересна, но за жалост не много добра комбинация.

Характерна черта на зад атлантическите продуценти е да взимат готови, изградени образи, разкази, митове и легенди, запазени и до днес. Не искам да сравнявам древногръцката култура със западната, защото по времето, когато в Древна Гърция се формират митовете и легендите в Западна Европа няма писменост, култура или поне до момента не са открити никакви артефакти с цивилизационна стойност.

От онова време до телевизора с висока резолюция е изтекла доста вода, но древногръцките митове и поеми си остават неповторими и до днес. В следващите редове искам да обърна внимание на една тенденция, която се случва с много бързи темпове у нас и тенденция, която надявам се не съм единственият, който я забелязва.

В „Сблъсъкът на A-Zбуките“ става дума за подмяната на кирилицата с латинската азбука на едно доста интересно равнище – имената/фирмените знаци на компаниите в България. Тенденция, която повече пречи на голяма част от фирмите, отколкото да им помага за тяхното популяризиране. Надявам се, че не е нужно да дойде 24 май, за да се присетим всички, че българската азбука е една от трите официални в ЕС, че е едно от малкото неща, с които днес можем да се гордеем. И то не да се гордеем пред другите, а пред самите нас.

Ако очакваме някой друг, отвън да ни вдъхне гордост, разум и сърце за самоопределяне и самосъхранение, то това никога няма да се случи.

Но не искам да поставям гордостта пред уникалността, само за да почешем своето его.

Историята, езикът, азбуката са важни за самоопределянето на една нация. А единствено, когато ясно дефинираме кои сме можем да разберем какво искаме от себе си. Начинът, по който хората общуват на един език помежду си, буквите, които използват, културата до огромна степен предопределят и начина им на мислене, поведение и т.н.

В различните езици има различни нравствени и емоционални послания.

За това немският хумор за нас може да бъде абсолютно непонятен и обратно. Изрази като „Трай бабо за хубост“, „Не съм вчерашен“ и пр., изписани на други езици, нямат тази смислова сентенция, която влагаме ние с помощта на езика ни. Факт е, че разполагаме с богата културна идентичност, част от която е и нашата азбука.

Но какво от това?

„Аз обожавам кирилската азбука, а ти?“

Сблъсъкът на A-Zбуките

За мнозина темата може би е анархична, но на мен някои букви ми липсват по витрините и красивите светещи табели. И не го казвам, само защото имам особена симпатия към българското, а защото българските букви, като част от нас, излъчват приемственост.

За жалост българските фирми не осъзнават това.

Те считат, че ако марката е с латински букви или още по-добре е на английски език, то това носи попътен вятър със западен полъх на техния бизнес. Под български фирми имам предвид всички, които действат на територията на страната – малки, средни и големи, без значение дали са с изцяло чужди капитали, част от международни корпорации, компании създадени в България преди 1989 година и всички нови след това.

Всички, но все пак с някои изключения.

Фирми с международна дейност, при които и клиенти и доставчици са чужди фирми, е до някъде разбираемо да се обърнат към чужди култури и азбуки за името на своята марка.

С две ръце съм „ЗА“ глобализацията и обогатяването на хората е неминуем процес от нея. Нека компаниите у нас са чужди, нека мениджмънтът да е в Хамбург, нека склада за части да е в Будапеща, но когато се развива бизнес на локално ниво, той да бъде съобразен с конкретната среда. Една от функциите на международния маркетинг е това – изграждане на бранда според местните социални фактори.

За да поставя по-ясно проблема, бих го разделил на три:

  • имена на фирми, изписани с латински букви на англ. език – салон за красота „Beauty Style“
  • имена на фирми, изписани с латински букви на български език – новинарски сайт „Portata“
  • имена на фирми, изписани с български букви на английски език – фаст фууд „Хапката“

Как се приемат всички тези фирми, чиито имена приличат повече на транскрипция от англо-български речник? Нетуърк Комунюкейшънс, Вип Секюрити, Аутопартс, Саундвижън, Лайтенинг Солюшънс, Принтхаус и т.н. Чувствам се много неприятно, когато се налага да чета в документи имената на подобни фирми, изписани на кирилица – нещо в мен се обръща от тази каша. Единственият закон, който в момента налага тази бъркотия е този за регистрацията на фирми, в който се казва, че имената трябва да бъдат изписани на нашата азбука. Няма закон обаче, който да задължава фирмите да използват други азбуки в своите обекти, рекламни площи и т.н. И така е правилно.

Както казах живеем в свят, където изборът е основно човешко право.

Лошото е, че все по-често изборът ни е неоснователно предопределен. Езикът ни започва да изчезва все повече около нас. Не става дума за нормални явления като дифузията на езиците, например, а за процес на изместване на българската азбука, а от там и на езика ни. Макар и богат, езикът ни няма думи на български за някои неща. Това е дифузията – привнасяне на чужди думи в българския речник.

От рекламния бранш такава дума е billboard [билборд]. На български най-близко по значение би било рекламен щит, което в началото звучи странно, но кое ново не е странно.

Тук нещата нямат ясно изразено позиция – кое е по-правилно и защо. Кой както намери за добре може да използва всички думи, за които на български нямаме аналогия.

Когато става дума обаче за имена на фирми и визуализацията им във фирмени знаци, нещата могат да бъдат коренно различни.

Опитайте се да се сетите за голяма компания, чието име е изписано на кирилица и е на български език. Едва ли ще се сетите за повече две. Към днешна дата голяма част от компаниите у нас използват латинската азбука, както за имена на своите компании, така и за имената на своите продукти. Процесът на изместването се е задълбочил доста. Не е нужно да имаш голям житейски опит, за да видиш това.

Не искам да изпадам в конкретика, за да не нараня самочувствието на редица големи компании и техните бранд мениджъри, но определено може да обърнат внимание на това, как се приема техния бранд ако е на български, изписан на кирилица и ако не е.

Банки, застрахователни дружества, медии, производствени предприятия и други използват латиницата в своите имена. Липсата на въображение и познание на нашия собствен език е до голяма степен основната причина за текущото състояние на търговския регистър у нас.

През последните години се случи и директна трансформация. Компании с имена на кирилица, след частична промяна на своята пазарна концепция за фирмен знак и име (rebranding) преминаха към латиницата. На някой направили му впечатление? Лошо ли е?

Според мен да, защото смяната на един фирмен знак, означава много повече от чисто визуална промяна. Името, знакът е нещото, което комуникира най-често с клиентите. Той създава образа на компанията в очите на хората. Той доизгражда бранда.

За да се види за какво става дума ето само списък на 50-те най-големи компании у нас за 2013г. според списание Капитал:

A image

И това са най-големите, а в живота по-големите дават пример на по-малките, нали?

Така че всички магазини по улиците и особено в Mall-овете, чисто и просто следват лидерите. Оказва се, че те нямат избор, защото искат да бъдат максимално като големите. Искат го и се опитват. Започват от името, знака и някои стигат само до там, други продължават с продуктовата си гама и т.н.

Още по-странно е, когато изцяло български стоки ни се предлагат с имена Bulgarian dot dot dot dot от фирми Bulgarian еди какво си?

В един момент човек се пита къде живее?

Имената на компаниите на латински език се приемат различно от различните хора. Най-елементарната сегментация, която може да се направи, е по признака възраст.

На по-младите, първо, не им прави впечатление и, второ, не изпитват голяма трудност да приемат имена, както и да са написани. Те умеят да попиват всичко около тях като гъби. Смесването на езиците, повлияно от социалните мрежи, интернет и технологиите, неизбежно влияе на бизнеса, на компаниите, които се стремят да бъдат по-близо до своите клиенти.

Смея да твърдя, че се получава обратен ефект.

При възрастните тези неща водят до объркване. Много от тях не знаят на какъв език да четат, ако предварително не познават вече марката. Това води до доста комични ситуации и може би това е единственото забавно в случая. Става дума за шампоани OПЕКС, които всъщност са ОРЕХ. Или пък кренвирши КАРИ, а зад тях стоят Сачи.

Хората се объркват и им е трудно да дефинират езика си в елементарното ежедневие. Знаейки, че фирменият знак символизира в себе си толкова много в един бранд, се чувствам гузно от това, което виждам навсякъде около мен.

Честно казано, разбирам всички бранд мениджъри.

Те не могат да определят, както себе си, така и хората около тях, а именно техните решения променят облика и бранда на компаниите. Тяхната цел е да изградят бранд, а брандът далече не е само знака, но е част от него. Те искат да придадат на компанията си визия за иновативност, напредък и растеж в по-добра посока. За тях естественият извод е да използват латинската азбука.

Може би ще кажете, че правя от мухата слон с всичко казано дотук, но моля ви не правете от слона свиня. За много от хората това едва ли е проблем.

За мен също не е проблем, а следствие от това, че не знаем кои сме ние. Разбира се, живеем в 21 век – Векът на избора. Всеки има право на избор – формално или не. Официалният език е българският, но коя е официалната азбука?

Estestveno che ne e mnogo trudno da pishesh i s drugi azbuki и отново да се чете на български. Сигурен съм, че и на урду може да се пише с латински букви.

letterКогато бях в училище предметът, който ми беше най-безинтересен и безсмислен беше историята. Защо и кому е нужно да знае какво, кога и къде е станало. Но въпросът за историята е друг. Тя помага, тя изгражда.

Преди не го осъзнавах и ако някой ми го кажеше едва ли щях да го разбера. Историята помага да разберем кои сме ние, кои сме сега, и най-важното какви можем да бъдем. В рекламните послания на Johnny Walker това е тезата, която са сграбчили и върху която се фокусират през последните 20 години. Keep walking. Това е водещата тема – самоопределяме се, за да разберем какви можем да станем и да продължим напред, без да спираме.

Първо, нека дефинираме себе си като нация.

Да се самоопределим е първият етап от решаването на кой да е казус.

Само когато разберем кои сме, само тогава може да разберем какво искаме от себе си, на какво сме способни и след това да погледнем в бъдещето.

Способността на човек да гледа на себе си едновременно като обект и субект е основната черта, която го отличава от животните.

За жалост тази черта ни става все по-чужда.

Наблюденията и разговорите, които съм водил с графични дизайнери и хора, занимаващи се с оформянето на визуалната част на една фирма, ме карат да мисля, че кирилизирани, красиви и нови шрифтове е трудно да се намерят. Особено безплатни.

Шрифтът, който се използва най-често в реклами у нас – Arial. Той побеждава всички, но какъв избор от кирилизирани шрифтове има?

Колко хора в България създават шрифтове на кирилица – малцина. За щастие съществуват доста руски сайтове с кирилизирани шрифтове. За това в линковете по-долу съм решил да споделя няколко такива, но знайте че в руските сайтове има доста богат избор.

Огромен набор от безплатни кирилизирани шрифтове:

За да не оставям края така воднист ще завърша с един силен финал. А едва ли аз ще го кажа по-добре от някой, който вече го е казал и бих искал да цитирам именно този някой, който вече със сигурност го е казал по-добре от мен:

edgar-hoover-smKогато моралът запада и добрите хора не правят нищо, злото процъфтява. Общество, което не се интересува и не желае да се поучи от миналото е обречено. Не бива да забравяме историята си. Трябва да бъдем нащрек.“ – J. Edgar Hoover


kirilКирил Юнаков – Работя в сферата на рекламата, но имам особено влечение към целия обхват на маркетинга. Обичам ежедневно да преоткривам всичко добре забравено старо. Интересувам се от повечето форми на изкуството, но най-запален съм по електронните ритми.

  •  
  •  
  •  
  • Благодаря на Кирил за тази статия. Проблемът не е само при нас и не е само филологически. Кирилицата винаги е била трън в очите на мнозина. Някои може и да си спомнят карикатурите на Бешков за изгонването на буквите. В днешно време не е по-различно. Езикът, писмеността е идентичност. Бях изумена , когато ми подариха екземпляр от 12-томно издание на Руската академия на науките “ Руски ведически алфавит“. Струва си да се замислим колко е важно да опазим азбуката си, защото всяка една буква е не само писмен знак, тя носи в себе си определени вибрации, които са ни съхранявали във времето. Самобитността ни няма как да се изрази толкова образно и ярко на друг език. Прекланям се пред Хайтов, чиято неповторима колоритност на изказа мотивира една жена от Япония да научи български, за да преведе неговите „Диви разкази“ и да ги направи достояние на сънародниците си. Невъзможно е да съхраним Българщината си по друг начин!

  • Не стига само патриотизъм, трябва и малко филология. (А и още малко маркетинг няма да навреди.)
    Как звучи това? „Отивам до „На Сина на Владисвет¹“ да си купя едно кюфте между две питки, че много огладнях. После ще сипя бензин на БМП¹-то в „Мидената черупка“ и се връщам…“
    Това беше лесно. Я някой да повтори упражнението, ама за Sony или Ubuntu. 🙂
    Отделно пък, когато човек е клиент на световно представена верига хотели, той очаква в която и държава да бъде хотелът, стаите да са обзаведени по същия начин, обслужването да е на същото ниво, даже униформите на персонала да са същите. А не в една държава хотелът да се нарича „При Габровеца/Търновеца/Ловчанлията“, а в друга „Hilton“.
    Да не скачаме чак толкова в крайностите, ми е мисълта.
    И като стана въпрос за история (в статията),… изключително много съм благодарен на този някой, някога в България, който/които е/са преценил(и), че е по-добре наименованията на някои предмети и явления да навлязат в българския, по начина по който носителят на съответния език ги произнася. Благодарение на това, сега не ми се налага да се чудя как да накарам Гугъл да намери Нови Йорк например. 🙂
    __________
    ¹ http://www.behindthename.com/name/donald
    ² Баварските Моторни Произведения

    • Не измествай фокуса на нещата. Ясно е, че когато отиваш да зареждаш в Шела/Мидата едва ли трябва да ти го преведат. Не говорим за езиците, а за азбуките. След като заредиш, все пак трябва да хапнеш във „ФАСТ ФУУД ХАПКАТА“. 🙂

      • Не че измествам, само се опитах да покажа каква би била следващата крачка, ако следваме тази посока. 😉
        А иначе, от посочените в ТОП50 в текста, фаворит ми е „Челопеч Майнинг“. (Май само нещо като „Злокучене Секюрити Сълюшънс“ ЕООД може да го бие.)
        Не че не можеш да се изложиш изцяло на български и на кирилица, де. (http://mayaiv.com/biseri-ot-darzaven-vestnik-stranni-imena-na-firmi/ с „Катилска мечта“ ООД личен фаворит. И, о да, това: http://log.bg/users_images/56/56335.jpg )
        И за да не ограничаваме брандирането само до името на фирмата, а и да привнесем малко сериозност и професионализъм – една връзка към (част от) блога на адв. Емил Георгиев, посветена на забавни търговски марки, регистрирани в Патентното Ведомство: http://reguligence.com/intellectual-property/trade-marks/%d0%bf%d0%be%d0%bd%d0%b5%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%88%d0%ba%d0%b8-%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%ba%d0%b8-36/
        Вече съвсем сериозно, не зная как е в момента, но как може марката да бъде представена хем на кирилица, хем без да загуби и частица от идентичността си, най-добрия пример за мен винаги е било: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/3c/Cocacola_cyrilic.JPG
        И вече съвсем сериозно. Не може, от една страна, да ратуваме за българската Кирилица, и в същото време да предлагаме… руски шрифтове. Ето защо: http://cyrillic.bg/manifest/

        • хехех 🙂 Колко богата графична и литературна култура имаме ! 🙂 Безценни неща показа.

        • ([Лека] ирония ли усещам?) ((:
          „Трябва да сме професионалисти.“ – Розовият („Глутница кучета“ или „Кучета в резерв“, а всъщност „Reservoir Dogs“):
          http://youtu.be/z0s6zZJdsZo
          (И кино. И кино култура!) ((:

  • Добра статия. Напълно съм съгласен с объркването при по-възрастните, но ако една фирма таргетира по-младите сякаш няма значение лично за мен дори не ми прави впечатление дали бранда е на Български или Английски например, освен ако не става въпрос за Българска дума с латински буква това е отвратително и ме обърква всеки път дори често просто подминавам ако е възможно.
    Колкото до уважението към азбуката.. относително е дали това трябва да е фактор, нека кажа така аз смятам, че ние сме народ с голяма история и малко бъдеще..

    • Благодаря за включването и за коментара. Последното изречение е доста красноречиво и май ще се окаже вярно 🙂

    • Както казах, когато фокусът е насочен към по-младите не е проблем.
      За тях нищо не е проблем, дори напротив. Това би привлякло интереса им ако името на фирмата/продукта е взето от някой екзотичен език.

      Колкото до нашето бъдеще – всичко зависи от нас. Просто трябва да натиснем копчето.

  • Здраве и почитания Кирил Юнаков !

    Нормално е………… човек да започне с похвали и поздравления за добрата работа по тази статия – правя го и аз, без капка съмнение.

    Интересен въпрос засягате……… който, според мен обаче, не е толкова маркетингов проблем ( моля внимателно да проследите мисълта ми до края на коментара ), колкото е проблем във формата на идеология и индефикация.

    Или………ако направим две графи и впишем в първата „маркетингова идиотщина“ а във втората “ проблем от тип – национализъм“ то аз бих попълнил двете графи така:

    1 – в първата графа бих написал, че многобройните пишльовци и пикли с претенции, и останалата ( надявам се, по-голяма ) част от хората които се занимават осъзнато и будно в сферата на маркетинга често подценяват ясното и точно езиково/демографско позициониране на фирмени имена/продукти/услуги поради…………….вероятно множество причини, но две от тях – водещи.

    Първата причина е в ниското ниво на фирмено управление. В страната ни малкия и среден бизнес са като пясъка в по плажа. В общия случай кой мислите взема решението за фирмена индефикация/име на продукт или услуга ?

    отг. А – Управителя/собственик уж съгласуващ нещата с „маркетинговия“ отдел от няколко човека които невъзможно, но се опитват да покрият със знания всички звена, категории, дейности и аспекти на маркетинговия процес 🙂

    отг. Б – Самия маркетингов отдел на база опит и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО тест и проучвания.

    Аз залагам на отг. А , а Вие и аудиторията си имате пълно правно за ругатни и псувни по мой адрес за ниската оценка/мнение.

    Втората причина която влиза в първата графа от идеята е, че родните маркетолози, специалисти, маркетьори и пишман гурута, имат огромно информационно затъмнение за много аспекти от маркетинга ( като цяло ). Очевидно би следвал и въпрос, как аджеба ти хрумна това бе schmo ?

    Хрумна ми поради факта, че ако същите знаеха какво правят, то нямаше да има толкова много внедрени маркетингови идиотизми, копи-пейст трикове използвани от чужди компании ( пригодени да работят за тях ), както и използването на „партизански“ техники, инструменти и стратегии защото НИЩО НЕ СТРУВАЛИ 🙂 🙂

    Последното много ме забавлява…………..и в тази връзка веднага се сещам за почти всички цени които завършват на ХХ.99 по родните ни търговски обекти. Преписвачите дали правят точен анализ на продажбите си спрямо тази “ зависимост“ 🙂 🙂

    И така…………..стигнахме до национализъм и производните му влияния.
    Ето тук е основния проблем ( според мен разбира се ). Не в горе описаните аспекти от маркетинговата система.
    Защото те са по-бърз процес, ще минат и ще отминат, хората ще се научат. В много много страни е имало и има точно същия проблем Кирил Юнаков. Това е част от ефекта на пазарна ситуация. Нормално и обяснимо.

    Но проблема с идентификация, езикова култура импринтване/копиране и изобщо националност и територия, е казус който ще се върти в системата доста дълго време.
    Проблема за неправилното, или неоптимизирано позициониране от маркетингова гледна точка Е ПРОИЗВОДЕН на проблема – националност ( и предразсъдъци бих добавил ). За протокола само да включа – НЕ харесвам Английския език, има прекалено много недостатъци и изключения в мястото си като претендент за световно покритие.

    Но…………“пазарния му дял“ има огромна завоювана преднина. В задачата се пита:

    Кое е по-мъдро – да хабиш енергия в процеса „по-големия изяжда по-малкия“ винаги ( само въпрос на време е ), или да си стоиш в стадото и тенденцията, с 1-но на ум и да трупаш точки тихо-тихо ?

    Отговори на горния въпрос много – и всички биха били правилни заради свободната воля. Аз лично избирам аналогията на един механизъм който е просъществувал над 60 000 000 години – в Хамелеона.

    Поздрави, благодарности за темата, и успехи в сферата на рекламата !

    • Убеди ме, че поне един човек (освен мен) е прочел целия материал. Благодаря ти за изчерпателния коментар, който е като красноречив портрет на статията.

      Както си забелязал статията засяга повече от един проблем и е доста трудно да се разграничи причината от следствието, защото дори за липсата на самоопределяне си има причина.

      Целта на статията е за хората, които искат да правят бизнес, особено на локално ниво, да се замислят над всеки момент от своята дейност. Като най-много се акцентира в началната идея и план. Нагледал съм се купища магазини, кафенета и прочие, които отварят и след 1 година изчезват.

      И това става именно, защото правят всичко набързо без да обмислят всяка крачка предварително. А има много камъни по пътя.

      Въпросите Какво? Как? и За кого? не са случайни и колкото по-точно успеем да отговорим и вярваме в идеята, толкова по-голям е шанса да направим нещо, което да остане.

      Идея, която да ни надживее.

        • В LAFKA са наляти милиони, но въпросът около самата марка е – Неграмотни ли са щом пишат лаФка?

        • Вероятно е заигравка с точно тези млади, за които твърдиш, че е лесно да се оправят с латиницата. „Лавка“ по принцип е твърде непозната дума за тях, затова им викат „павилиончета“ (по-скоро „павилЬОнчета“). И понеже най-близкото до лавка звучи като нещо, където си лафиш, та затова ЛаФка. Също чудна българска дума от рутски произход – лаф….Да не задълбаваме.

        • И така да е. Още по-зле. Изписването е с латински букви. Нещо като KAPANA, което беше безумие за мен – конкурс за лого на шльокавица.

  • 🔘 За Нас

    🔘 За Реклама


    🔘 Общи условия

    🔘 Права за ползване

    🔘 Privacy Policy

    🔘 Cookies

    🔘 Решаване на спорове


    LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие, в която се публикува качествено съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.


    Facebook

    📩 office@lifehack.bg

    >