Сблъсъкът на A-Zбуките

Официалният език е българският, но коя е официалната азбука?

Филмови заглавия като “Сблъсъкът на Титаните” определено носят свой драматизъм. Още повече, ако сценарият е базиран върху гръцката митология. Митът за Персей, пресъздаден по холивудски, е интересна, но за жалост не много добра комбинация. Характерна черта на зад атлантическите продуценти е да взимат готови, изградени образи, разкази, митове и легенди, запазени и до днес. Не искам да сравнявам древногръцката култура със западната, защото по времето, когато в Древна Гърция се формират митовете и легендите в Западна Европа няма писменост, култура или поне до момента не са открити никакви артефакти с цивилизационна стойност.

От онова време до телевизора с висока резолюция е изтекла доста вода, но древногръцките митове и поеми си остават неповторими и до днес.

В следващите редове искам да обърна внимание на една тенденция, която се случва с много бързи темпове у нас и тенденция, която надявам се не съм единственият, който я забелязва.

В “Сблъсъкът на A-Zбуките” става дума за подмяната на кирилицата с латинската азбука на едно доста интересно равнище – имената/фирмените знаци на компаниите в България.

Тенденция, която повече пречи на голяма част от фирмите, отколкото да им помага за тяхното популяризиране. Надявам се, че не е нужно да дойде 24 май, за да се присетим всички, че българската азбука е една от трите официални в ЕС, че е едно от малкото неща, с които днес можем да се гордеем. И то не да се гордеем пред другите, а пред самите нас.

Ако очакваме някой друг, отвън да ни вдъхне гордост, разум и сърце за самоопределяне и самосъхранение, то това никога няма да се случи.

Но не искам да поставям гордостта пред уникалността, само за да почешем своето его. Историята, езикът, азбуката са важни за самоопределянето на една нация. А единствено, когато ясно дефинираме кои сме можем да разберем какво искаме от себе си. Начинът, по който хората общуват на един език помежду си, буквите, които използват, културата до огромна степен предопределят и начина им на мислене, поведение и т.н.

В различните езици има различни нравствени и емоционални послания.

За това немският хумор за нас може да бъде абсолютно непонятен и обратно. Изрази като “Трай бабо за хубост”, “Не съм вчерашен” и пр., изписани на други езици, нямат тази смислова сентенция, която влагаме ние с помощта на езика ни. Факт е, че разполагаме с богата културна идентичност, част от която е и нашата азбука. Но какво от това?

“Аз обожавам кирилската азбука, а ти?”

За мнозина темата може би е анархична, но на мен някои букви ми липсват по витрините и красивите светещи табели.

И не го казвам, само защото имам особена симпатия към българското, а защото българските букви, като част от нас, излъчват приемственост.

За жалост българските фирми не осъзнават това.

Те считат, че ако марката е с латински букви или още по-добре е на английски език, то това носи попътен вятър със западен полъх на техния бизнес.

Под български фирми имам предвид всички, които действат на територията на страната – малки, средни и големи, без значение дали са с изцяло чужди капитали, част от международни корпорации, компании създадени в България преди 1989 година и всички нови след това.

Всички, но все пак с някои изключения.

Фирми с международна дейност, при които и клиенти и доставчици са чужди фирми, е до някъде разбираемо да се обърнат към чужди култури и азбуки за името на своята марка.

С две ръце съм „ЗА“ глобализацията и обогатяването на хората е неминуем процес от нея. Нека компаниите у нас са чужди, нека мениджмънтът да е в Хамбург, нека склада за части да е в Будапеща, но когато се развива бизнес на локално ниво, той да бъде съобразен с конкретната среда.

Една от функциите на международния маркетинг е това – изграждане на бранда според местните социални фактори.

За да поставя по-ясно проблема, бих го разделил на три:

имена на фирми, изписани с латински букви на англ. език – салон за красота “Beauty Style”
имена на фирми, изписани с латински букви на български език – новинарски сайт “Portata”
имена на фирми, изписани с български букви на английски език – фаст фууд “Хапката”

Как се приемат всички тези фирми, чиито имена приличат повече на транскрипция от англо-български речник? Нетуърк Комунюкейшънс, Вип Секюрити, Аутопартс, Саундвижън, Лайтенинг Солюшънс, Принтхаус и т.н. Чувствам се много неприятно, когато се налага да чета в документи имената на подобни фирми, изписани на кирилица – нещо в мен се обръща от тази каша. Единственият закон, който в момента налага тази бъркотия е този за регистрацията на фирми, в който се казва, че имената трябва да бъдат изписани на нашата азбука. Няма закон обаче, който да задължава фирмите да използват други азбуки в своите обекти, рекламни площи и т.н.

И така е правилно.

Както казах живеем в свят, където изборът е основно човешко право.

Лошото е, че все по-често изборът ни е неоснователно предопределен. Езикът ни започва да изчезва все повече около нас. Не става дума за нормални явления като дифузията на езиците, например, а за процес на изместване на българската азбука, а от там и на езика ни.

Макар и богат, езикът ни няма думи на български за някои неща. Това е дифузията – привнасяне на чужди думи в българския речник.

От рекламния бранш такава дума е billboard [билборд].

На български най-близко по значение би било рекламен щит, което в началото звучи странно, но кое ново не е странно.

Тук нещата нямат ясно изразено позиция – кое е по-правилно и защо.

Кой както намери за добре може да използва всички думи, за които на български нямаме аналогия.

Когато става дума обаче за имена на фирми и визуализацията им във фирмени знаци, нещата могат да бъдат коренно различни.

Опитайте се да се сетите за голяма компания, чието име е изписано на кирилица и е на български език. Едва ли ще се сетите за повече две. Към днешна дата голяма част от компаниите у нас използват латинската азбука, както за имена на своите компании, така и за имената на своите продукти. Процесът на изместването се е задълбочил доста.

Не е нужно да имаш голям житейски опит, за да видиш това.

Не искам да изпадам в конкретика, за да не нараня самочувствието на редица големи компании и техните бранд мениджъри, но определено може да обърнат внимание на това, как се приема техния бранд ако е на български, изписан на кирилица и ако не е.

Банки, застрахователни дружества, медии, производствени предприятия и други използват латиницата в своите имена. Липсата на въображение и познание на нашия собствен език е до голяма степен основната причина за текущото състояние на търговския регистър у нас.

През последните години се случи и директна трансформация. Компании с имена на кирилица, след частична промяна на своята пазарна концепция за фирмен знак и име (rebranding) преминаха към латиницата. На някой направили му впечатление? Лошо ли е?

Според мен да, защото смяната на един фирмен знак, означава много повече от чисто визуална промяна. Името, знакът е нещото, което комуникира най-често с клиентите. Той създава образа на компанията в очите на хората.

Той доизгражда бранда.

В живота по-големите дават пример на по-малките, нали?

Така че всички магазини по улиците и особено в Mall-овете, чисто и просто следват лидерите. Оказва се, че те нямат избор, защото искат да бъдат максимално като големите. Искат го и се опитват. Започват от името, знака и някои стигат само до там, други продължават с продуктовата си гама и т.н.

Още по-странно е, когато изцяло български стоки ни се предлагат с имена Bulgarian dot dot dot dot от фирми Bulgarian еди какво си?

В един момент човек се пита къде живее?

Имената на компаниите на латински език се приемат различно от различните хора. Най-елементарната сегментация, която може да се направи, е по признака възраст. На по-младите, първо, не им прави впечатление и, второ, не изпитват голяма трудност да приемат имена, както и да са написани. Те умеят да попиват всичко около тях като гъби. Смесването на езиците, повлияно от социалните мрежи, интернет и технологиите, неизбежно влияе на бизнеса, на компаниите, които се стремят да бъдат по-близо до своите клиенти.

Смея да твърдя, че се получава обратен ефект.

При възрастните тези неща водят до объркване. Много от тях не знаят на какъв език да четат, ако предварително не познават вече марката. Това води до доста комични ситуации и може би това е единственото забавно в случая. Става дума за шампоани OПЕКС, които всъщност са ОРЕХ. Или пък кренвирши КАРИ, а зад тях стоят Сачи.

Хората се объркват и им е трудно да дефинират езика си в елементарното ежедневие. Знаейки, че фирменият знак символизира в себе си толкова много в един бранд, се чувствам гузно от това, което виждам навсякъде около мен.

Честно казано, разбирам всички бранд мениджъри.

Те не могат да определят, както себе си, така и хората около тях, а именно техните решения променят облика и бранда на компаниите.

Тяхната цел е да изградят бранд, а брандът далече не е само знака, но е част от него. Те искат да придадат на компанията си визия за иновативност, напредък и растеж в по-добра посока. За тях естественият извод е да използват латинската азбука.

Може би ще кажете, че правя от мухата слон с всичко казано дотук, но моля ви не правете от слона свиня. За много от хората това едва ли е проблем.

За мен също не е проблем, а следствие от това, че не знаем кои сме ние. Разбира се, живеем в 21 век – Векът на избора.

Всеки има право на избор – формално или не. Официалният език е българският, но коя е официалната азбука?

Estestveno che ne e mnogo trudno da pishesh i s drugi azbuki и отново да се чете на български. Сигурен съм, че и на урду може да се пише с латински букви.

letter Когато бях в училище предметът, който ми беше най-безинтересен и безсмислен беше историята. Защо и кому е нужно да знае какво, кога и къде е станало. Но въпросът за историята е друг. Тя помага, тя изгражда.

Преди не го осъзнавах и ако някой ми го кажеше едва ли щях да го разбера. Историята помага да разберем кои сме ние, кои сме сега, и най-важното какви можем да бъдем. В рекламните послания на Johnny Walker това е тезата, която са сграбчили и върху която се фокусират през последните 20 години. Keep walking.

Това е водещата тема – самоопределяме се, за да разберем какви можем да станем и да продължим напред, без да спираме.

Първо, нека дефинираме себе си като нация.

Да се самоопределим е първият етап от решаването на кой да е казус.

Само когато разберем кои сме, само тогава може да разберем какво искаме от себе си, на какво сме способни и след това да погледнем в бъдещето.

Способността на човек да гледа на себе си едновременно като обект и субект е основната черта, която го отличава от животните.

За жалост тази черта ни става все по-чужда.

Наблюденията и разговорите, които съм водил с графични дизайнери и хора, занимаващи се с оформянето на визуалната част на една фирма, ме карат да мисля, че кирилизирани, красиви и нови шрифтове е трудно да се намерят.

Особено безплатни.

Шрифтът, който се използва най-често в реклами у нас – Arial. Той побеждава всички, но какъв избор от кирилизирани шрифтове има?

Колко хора в България създават шрифтове на кирилица – малцина. За щастие съществуват доста руски сайтове с кирилизирани шрифтове. За това в линковете по-долу съм решил да споделя няколко такива, но знайте че в руските сайтове има доста богат избор.

Огромен набор от безплатни кирилизирани шрифтове:

За да не оставям края така воднист ще завърша с един силен финал. А едва ли аз ще го кажа по-добре от някой, който вече го е казал по-добре от мен:

“Kогато моралът запада и добрите хора не правят нищо, злото процъфтява. Общество, което не се интересува и не желае да се поучи от миналото е обречено. Не бива да забравяме историята си. Трябва да бъдем нащрек.” – J. Edgar Hoover

Кирил Юнаков – Обичам ежедневно да преоткривам всичко добре забравено старо. Интересувам се от повечето форми на изкуството, но най-запален съм по електронните ритми.