Разсеян си? Липсва ти фокус? Как да се излекуваш от дефицита на вниманието?

  • Как да се концентрирам по дяволите?
  • Как да не се занимавам с толкова излишна информация?
  • Как в браузъра ми да има само 2-3 отворени таба вместо 30?
  • Какво да направя, че да се фокусирам отново?
  • Защо съм толкова разсеян?

И ти си ги мислиш, нали? Не си сам…

Нуждата да поемем контрол над нашите системи за внима­ние и памет никога не е била по-голяма. Мозъците ни са по-заети от когато и да било преди.

Обстрелвани сме от факти, псевдо факти, дрънканици и слухове, всички маскирани като информа­ция. Опитите да установите кое ви е нужно да знаете и кое да иг­норирате са изтощителни. В същото време всички ние имаме все повече и повече задачи. Вследствие на това старанието да се на­мери време да се подредят по график всичките ни разнообразни дейности е станало огромно, натоварващо предизвикателство.

Преди 30 години пътнически агенции правеха резервациите ни за пътува­ния със самолет и с влак, продавачи ни помагаха да открием оно­ва, което търсим в магазините, професионални машинописци и секретари съдействаха на заетите хора с тяхната кореспонден­ция. Сега повечето от тези неща вършим сами.

Информационната епоха прехвърли много от работата, изпълнявана преди от хора, които бихме могли да наречем информационни специали­сти, върху нас, останалите.

Вършим работата на десет различни човека – и в същото време се опитваме да сме в крачка с живота си, с децата и родителите си, с нашите приятели, кариера, хобита и любимите си телевизионни предавания.

Да, това сега е нашето ежедневие!

Ежедневие, в което всеки ден сме изправени пред десетки решения, повечето от които са незначителни или маловаж­ни – дали да вземем автобуса или метрото до службата, какво да ядем, къде и кога да пазаруваме, какво да облечем и т.н.

Повечето от нас са възприели стратегия за справяне, наречена „сатисфайсинг“ (ком­бинация от „задоволително“ и „приемливо“) – термин, изкован от носителя на Нобелова награда Хърбърт Саймън, един от пи­онерите в областите на организационната теория и обработка­та на информация.

За неща, които не са от критично значение, правим избор, който ни задоволява и се смята за приемлив. Не можете да знаете дали ателието за химическо чистене, което ползвате, е най-доброто – знаете само, че е достатъчно добро.

Точно това ви помага да се справяте.

„Сатисфайсинг“ е една от основите на продуктивното човешко поведение.

Тя е преобладаваща, когато не губим време за вземане на решения, които не са от голямо значение, или по-точно, когато не губим време в опити да открием подобрения, които няма да донесат коренна разлика в нашето щастие или удовлетвореност.

Скорошни проучвания в социалната психология показват, че щастливите хора са не онези, които имат повече; по-скоро те са хора, щастливи от онова, което вече имат. Щастливите хора не­престанно практикуват „сатисфайсинг“, дори да не го съзнават.

Уорън Бъфет е пример за човек, прегърнал идеята за „сатис­файсинг“ в екстремната й форма. Той е един от най-богатите хора в света, живее в Омаха на една пресечка разстояние от магистра­ла в същия скромен дом, който е обитава от 50 години.

Веднъж споделя на интервюиращ го по радиото, че по време на дългите си посещения в Ню Йорк си купува за закуска галон мляко и ку­тия бисквити „Орео“. Ала Бъфет не прилага „сатисфайсинг“ при инвестиционните си стратегии; „сатисфайсинг“ е инструмент да не си губите времето за неща, които не са ви приоритет.

Днес сме изправени пред безпрецедентно количество ин­формация и всеки от нас генерира такава повече от всяко­га досега в човешката история. Както отбелязва Денис Овърбай, бивш учен от „Боинг“ и автор в „Ню Йорк Таймс“, този информа­ционен поток съдържа „все повече информация за бита ни – къде пазаруваме, какво купуваме, че дори и къде сме в момента, – за икономиката, за геноми на безбройни организми, които дори още не можем да наименуваме, за галактики, пълни със звезди, които не сме преброили, за пътните задръствания в Сингапур и за вре­мето на Марс“.

Тази информация „ни залива все по-бързо чрез все по-мощни компютри и идва до пръстите ни, които държат устройства с по-голям капацитет на обработване от контролните механизми на мисията „Аполо“.


infobesity-infographic

Учените са направили количествена сметка на всичко това.

Всеки ден през свободното си време, като не бро­им работата, всеки от нас обработва 34 гигабайта, или 100 000 думи. 21 274 телевизионни станции в света произвеждат 85 000 часа оригинални програми дневно, като ние гледаме средно 5 часа телевизия на ден и поемаме еквивалента на 20 гигабайта аудио-визуални образи. Това е, без да слагаме в сметката „Ютюб“, които ъплоудват 6000 часа видеоклипове всеки час.

Ами ком­пютърните игри?

Те консумират повече байтове от всички дру­ги медии, взети заедно, включително телевизия, книги, списания и интернет. Само усилията да организираме медийните си и елек­тронните файлове може да са претоварващи.

Всеки от нас има ек­вивалента на над половин милион книги, складиран в компютъра си, да не говорим за информацията, съхранявана в мобилните ни телефони или в магнитната лента на гърба на кредитните ни карти. Изградили сме свят с 300 ексабайта (300 000 000 000 000 000 000 части) създадена от човека информация.

Да, мозъците ни притежават способността да обработват информацията, която приемаме, но това си има своята цена.

Имаме проблем да разграничаваме тривиалното от важното и обработването на цялата тази информация ни изморява. Невро­ните са живи клетки с метаболизъм; нужни са им кислород и глюкоза, за да оцелеят, и когато работят усилено, изпитваме умора. Всеки статус, който четете във „Фейсбук“, всяко туитване или есемес се състезават за ресурсите в мозъка ви с важни неща като къде да вложите спестяванията си, къде сте си оставили паспорта, как да се сдобрите с близък приятел, с когото сте се скарали.

facebook

Обработващият капацитет на съзнателния ум е оценен на 120 бита в секунда. Това е лимитът на скорост за трафика от ин­формация, на който можем да обърнем съзнателно внимание във всеки един момент.

Много се случва и под прага на нашата съзнателност и има отражение върху това как се чувстваме и какъв ще е животът ни, но за да бъде нещо закодирано като част от опита ни, трябва да сте му обърнали съзнателно внимание.

Какво означава този лимит за скоростта при взаимодействи­ето ни с околните?

За да разберем човек, който ни говори, трябва да обработваме по 60 бита информация в секунда. При върхова скорост на обработване 120 бита в секунда това означава, че едва ще разберете двама души, които ви говорят едно­временно. При повечето обстоятелства няма да разберете трима души, говорещи едновременно.

На тази планета сме заобиколени от милиарди други човешки същества, но можем да разбираме най-много по две наведнъж.

Нищо чудно, че светът е пълен с тол­кова много недоразумения.

При такива ограничения за вниманието ясно е защо мнозина от нас се чувстват претоварени от управляването на основни ас­пекти от живота.

Вниманието е най-същественият умствен ресурс на всеки организъм.

То определя с кои аспекти на средата се занимава­ме и през повечето време различни автоматични подсъзнателни процеси правят правилния избор кое да бъде прекарано през ра­ботещото ни съзнание.

За да се случи това, милиони неврони постоянно контролират средата, та да подберат най-важните неща, върху които да се съсредоточим.

Тези неврони колективно пред­ставляват филтъра на внимание.

Те работят основно задкулисно, извън активното ни съзнание. Ето защо повечето от перцептивните натрупвания от ежедневието ни не са регистрирани.

Това е причината, след като сте шофирали в продължение на няколко часа, да не си спомняте много от околния пейзаж, който просто е останал в периферията. Системата ви за внимание ви „брани“ от регистрирането му, защото не е приет като нещо важно.

Филтърът на внимание е едно от най-големите постижения на еволюцията. При нечовеците той гарантира, че няма да бъдат разсеяни от несъществени неща.

Катериците се интересуват от ядки и хищници и почти от нищо друго.

Кучетата, чието обоня­ние е един милион пъти по-остро от нашето, използват миризми­те да събират информация за света повече, отколкото използват звуците и филтърът им на внимание е еволюирал в тази посока. Ако сте се опитвали някога да повикате кучето си, докато души нещо интересно, знаете, че е трудно да привлечете вниманието му със звук – миризмата го е изместила от мозъка на кучето.

Ами хората…?


63642b34646071.56d84ff31335a

Според повечето биологични стандарти хората са най-успешният вид на планетата ни. Успели сме да оце­леем в почти всякакъв климат, предлаган от Земята (досега) и степента на разрастване на популацията ни надхвърля тази на всеки друг организъм. Преди 10 000 години хората плюс техните домашни животни са съставяли около 0,1% от гръбначната биомаса, населяваща Земята; днес сме 98%.

Успехът ни до голяма степен се дължи на нашия когнитивен капацитет, на способността на мозъка ни гъв­каво да се справя с информацията. Само че мозъкът ни е еволю­ирал в един много по-прост свят с далеч по-малко връхлитаща ни информация. Днес филтърът ни за внимание често бива за­труднен.

Успелите хора – или хората, които могат да си го позво­лят – назначават слоеве от служители, чиято задача е да стеснят филтъра на внимание.

С други думи, корпоративни шефове, по­литически лидери, разглезени кинозвезди и други, чието време и внимание са особено ценни, имат персонал от хора около себе си, които по същество представляват продължение на собстве­ния им мозък, като репликират и усъвършенстват функциите на филтъра за внимание в префронталния кортекс. Тези успели хора са се уре­дили други да поемат ежедневните житейски разсейвания, което им дава възможност да посветят вниманието си на оно­ва, което е непосредствено пред тях. Те  живеят изцяло в момента. Персоналът им е поел кореспонденцията, срещите, прекъсването на тези срещи, когато чака някоя по-важна, помага им да планират дните си за максимална ефективност.

Сметките им са плащани навреме, колата им минава на сервиз на нужната дата, припомня им се за предстоящи проекти, асистентите им изпращат подходящи по­даръци на близките им по повод рождени дни и годишнини.

Каква е върховната им награда, ако всичко работи добре ли?

Фо­кусиране от порядъка на дзен…

А вие? Как се борите със зависимостта си от информация? Споделете:

15 Коментара

  1. Христо от Лясковец Христов каза

    И понеже „все някой“ е взел на някого „сиренцето“ и на мен ми „го взеха“, но не съзнават каква услуга ми направиха. Мислех си, че като „си влизам“ с паролата си ‘е мое’, но уви не е. Явно по приятен и тънък шарш измъкват „вълшебното килимче’ от което все повече хора вече се наситиха и започнаха да препродават или да се отказват от него. А на мен така се случи, че явно злоупотребих и ме „бам-бам-наха“ в тоя фейс. Админите ме освободиха от псевдо желанието ми да си губя времето, като се разкривам и споделям… май се увлякох. НО от една година от как нямам социалка и не се ‘кутирам’ в развъдника за интелигентност прочетох отново много книги, срещнах много нови и живи хора, а не профили и статуси, медитирам от 17г, изкарах няколко специализации свързани с професията ми + два семинара по Медота Силва…та относно Времето ни си е цяло Дзен изкуство да се само открием и запазим самородността си на диаманти, преди да ни кутират на касовия апарат за картофи на борсата…

    1. Hristo Stoyanov каза

      Звучи страхотно Адаш, въпреки, че в началото сигурно ти е било кофти, сега като чета коментара ти съм сигурен, че си благодарен ;)

  2. Лазар Лазаров каза

    Супер статия. Поздравления!

    Аз лично отделям 15 минути дневно за релаксиращи техники (дълбоко дишане или медитация). Също така съм инсталирал приложение, което блокира потока от информация в news feed-a на Facebook. Телевизията съм я ограничил единствено до 4-5 часа седмично – предимно спорт. Инсталирал съм и приложение, което следи колко време прекарвам на смартфона дневно. Гледам да се задържам под 90 минути.

    Това са основните тактики, които ми помагат. Мисля, че хората скоро ще полудеем, ако не се говори по-открито за тези проблеми. Буквално сме зомбясали. :)

  3. Ели каза

    Добър въпрос, ето честен отговор от мен.
    Нулева телевизия, никакво радио, никакви вестници. Разговори на тези теми с хората, които срещам през деня са ми достатъчни да се информирам за всичко важно. Посветих цяла година на експерименти във фейса, няколко сайта и тубата, онлайн магазини и платформи и т.н. Изучавах от гледната точка на потребител действието на тези най-популарни места за онлайн живот. Първото и най-важно нещо е, че над един час пред компа със сигурност ви изнервя, дори и да не го забелязвате :) Същото ви се случва и когато сте дълго време в много шумна среда. Също важно откритие, което направих още през март – масово хората не желаят да четат или четат по диагонал за по-бързо. Не говоря за всички, а за почти всички българи :)
    Балансирам с дзен, мои си начини да медитирам, както и общувам повече с деца!

    1. Христо Стоянов каза

      Благодаря ти за споделение опит Ели, какво ще ни препоръчаш от Дзен философията по въпроса?

      1. Ели каза

        За мен дзен означава чистота в личния живот, в отношенията с другите, както и вкъщи. Когато човек постигне едно дзен състояние вътре в себе си вече имаме един душевен комфорт, който ни помага на всяко едно друго ниво на общуване, работа и въобще ежедневието ни. Това е личностно изсветляване и определяне, преборване на вътрешните конфликти. Всеки човек попада в несвойствени или конфликтни ситуации, но е много особен, личен начина на всеки един от нас, по който ние се справяме с всяко конкретно положение. Когато обаче отново сме в точката си на равновесие, със сигурност ще установим, че не само сме една крачка напред в израстването си, но и сме определили отново своето следващо ниво на душевно състояние. Постигайки вътрешния дзен, който е ежедневна, дори ежеминутна работа работа при някои хора, ние неминуемо се придвижваме и в съответната посока и за всичко останало, за което споменах по-горе.
        На кратко – Постигнеш ли вътрешна хармония, си хармония и с всичко около теб. Твоето вътрешно рабновесие е като камъче в тихо езеро. Движейки се през деня, съществувайки и общувайки, ти създаваш вълнички и си съдействаш по съответния начин и с другите хора, събития.
        Добявам и популярното: Подобното се привлича с подобното.
        Не бих искала да пиша дълъг коментар, спирам до тук, а и доста от тези неща ги намирам из статиите на lifehack :) Много е обширна темата и аз със сигурност бих искала да пиша за нея, дано намеря време скоро, защото е интересно и мисля важно!
        Поздрави :)

        1. Христо Стоянов каза

          Страхотно! Благодаря ти! Май трябва и ние да помислим за материал по въпроса :)

  4. Добромир каза

    Споделям метода на Гьорги, а именно 0 за телевизия и ФБ на минимум. Добавям, пиша си в note постоянно какво трябва да направя или важна информация която да проуча в удобно време, вместо търсейки 1 да почвам второ и трето, съгласете се че и на вас ви се случва .

    1. Христо Стоянов каза

      Благодаря ти за споделения опит. А дали успяваш да го правиш това постоянно? за самодисциплината ми е въпроса :) Това като че ли е най-трудното…

  5. Георги каза

    Аз се боря по следния начин : телевизията съм я изключил на 100 % , фейсбук скролването съм го намалил значително , както и медитирам често .

    1. Мирослав каза

      Мога ли да помоля за конценриран материал за медитация, ако е наличен.

      1. Христо Стоянов каза

        Здравейте,

        За съжаление нямаме специално обособен материал за медитация.

        Ще помислим по въпроса

        Поздрави,

  6. Moni каза

    Винаги съм се възхищавал на хубаво написаните статии в Lifehack, но защо все пропускате да цитирате книгата, от която сте преписали информацията? Толкова ли е трудно да добавите отдолу: По материали от книгата на Даниъл Дж. Левитин „Организираният ум“? Как бихте се почувствали, ако някой вземе ваш текст, без да ви спомене?

    1. Христо Стоянов каза

      Здравейте Мони, благодаря Ви за коментара. Ще си вземем бележка за следващите материали. Поздрави,

Остави коментар

Your email address will not be published.

Благодаря ти!