Преди 10 години професорът от Станфорд Робърт Сътън написва книга наречена „Странни идеи, които работят“ за това как да управляваме хората и себе си, за да постигнем максимална креативност. След като проучил някои от най-иновативните хора и компании, Сътън заключил, че това което е добре за рутинната работа, е абсолютно погрешно и безполезно за творческата такава.
Най-добрия начин за управление на творчеството и креативността, който той открива, е просто да вземем някой изпитан подход в работата или бизнес процес и да направим точно обратното на него. Това прилича точно на ситуацията, когато едно малко дете ни прави напук, веднага щом започнем да му забраняваме нещо.
Тъй като нашето съзнание работи така, че да търси обяснение и логика на всичко, което правим и постоянно се опитва да намери доказателства за правилността на нещата ние не смеем да вършим задачите си по различен начин – по начин вън от логиката.
И заради този страх, заради тези написани правила не ни се получава никак творческо това, което вършим. През последното десетилетие, тези “Странни правила за креативност” написани от Сътън са станали стандартна практика и характерна особеност на типичните иновативни компании и това им помага да се задържат на върха.
За пример може да се даде Google, където както знаем 20% от времето си инженерите прекарват за своя собствена креативна работа, за нещо, което на тях им харесва.
Това е версия на предложението от книгата на Сътън “да се насърчат хората да игнорират шефовете и колегите си и да не се поддават на мнението им“, поне за някакъв период от време. Google дава на своя персонал време и пространство освободено изцяло от критичните погледи на когото и да било и оставя хората си да творят без някой друг да им казва какво е правилно или не.
Така те имат възможността за някакъв интервал от време да създадат наистина нещо уникално, или поне да се опитат! Не случайно и тази компания е една от най-успешните в света. Та в този ред на мисли в останалата част от статията искам да ви изброя 4 от добрите “Странни правила” на Сътън. Ето ги и тях:
“Най-креативен начин на мислене е да направим нещата безотговорно, бързо и неразумно.”
#1. Намерете няколко щастливи хора във фирмата си и ги накарайте да се “сбият”
Като мениджър, една от тактиките ви би могла да бъде да позволите на служителите си да отстояват своята кауза или идея за настоящ проект или иновация. Поканете членовете на екипа, за да й направите дисекция и да анализирате въпросните хрумвания, където те ще имат възможност да се изпокарат и да спорят на воля!
“Не възпирайте инерцията, която са набрали най-умните хора в стаята, мощно дебатиращи своите идеи”, съветва Сътън. Казва също и, че това е един от най-бързите методи за разкриване на технически пропуски и проправяне пътя на иновациите!
Така че не ги закачайте, оставете ги да се избият с аргументи…., защото в това се крие нещо креативно….После резултатите сами ще дойдат.
#2. Награждавайте успеха, също и провала! Наказвайте бездействието
Както Сътън се изразява “Творчеството е функция на количеството произведена работа. Повтарям, не на качеството, а на количеството” Тази идея е версия на философията на Сет Годин наречена “just ship” (или идеята за съпротивата).
“Съпротивлението кара хората да правят предположения, които ви забавят, предположения, които водят вашата идея надолу, предположения, които водят до компромиси. Оставете предположенията и действайте” Сет Годин
Сътън предполага, че измерването на нивото на активност може да бъде добър показател за изпълнение – дали някой прави нещо или не прави нищо, както и поставяне на правилна оценка на хората съобразно това!
#3. Игнорирайте хората, които са решавали същия проблем и преди
Тенденцията в мениджмънта е да се дават познати задачи на тези, които вече са били успешни в решаването на същите подобни проблеми в миналото (навсякъде се прави така).
Въздържайте се от това. Просто ще получите същия резултат.
Ако приемем, че имате способен и талантлив отбор от работници, настоящата работа или проблем може би е по добре да се възложи на необичаен за нейното решаване член на екипа, а резултатът да бъде един нов начин на възприемане и решаване на проблема.
Опитайте…
#4. Наемайте хора, които не желаят да следват посоката като всички останали…
[sws_divider_line]
…хора които няма много бързо да научат организационния стил на фирмата ви.
Обичайната практика навсякъде е да се наемат социално умели работници, които бързо да се научават да правят нещата по правилния начин и да са удобното звено във всеки работен отбор, който не излиза от зоната си на комфорт, а изпълнява всичко рутинно.
Помислете за наемането на уверени хора, които не се чувстват длъжни да отговарят на натиска да следват на всяка цена стадото. Няма да ви е лесно с тях, но може би ще си струва… По този начин ще увеличите спектъра на различните идеи, култивирайки и използвайки нестандартния ум на така наречените несретници и аутсайдери във фирмата си или както си ги знаем тук – черните овце!
Какво пък би станало ако имате хора в екипа си, които ще са на принципа на Грейс Хопър-“По добре поискай прошка, отколкото разрешение”?
За тази задача се изисква и известна доза смелост от ваша страна като лидер и мениджър, но за креативността трябва да се плати определена цена.
Разумният човек се приспособява към условията, които го заобикалят. Неразумния адаптира условията на заобикалящата го среда към себе си. Точно затова целия прогрес зависи от неразумните хора! Джордж Бърнард Шоу
В заключение
В крайна сметка тези няколко малки, но съществени правила на Сътън ни напомнят, че една от най добрите стратегии за стимулиране на креативността е да пречупим статуквото, да направим нещо противно на очакванията. Вече сигурно сте се сетили, че да бъдеш креативен не е само въпрос на интелект, но и на голяма доза смелост.
Затова и съм сигурен, че голяма част от нас, които четем този текст няма да приложим нищо от написаното по горе, за съжаление, точно заради липсата на кураж да бъдем различни. Нека да се преборим с това, пожелавам ви го.
И накрая ако все пак решите да опитате, задайте си въпроса коя стандартна процедура или бизнес практика във вашата фирма или каквато и да е дейност, може да обърнете с главата надолу и да направите всичко на обратно?
Какво би се случило?
Вариантите са два: катастрофа или един нов, по-продуктивен и креативен начин да си свършите работата. И да изпитате страхотно удовлетворение от второто!
