Изкуството на инерцията или защо идеите ни се нуждаят от скорост?

Инерцията, този задвижващ импулс, ви дава причина да превъзмогнете нещата, от които се плашите и възможност да създавате своето собствено изкуство на живота си, тъй като има външни сили, които да ви движат напред, сили, които ви дават скорост.

Без тях ще сме мудни, безидейни и безуспешни.

Без тях може би ще се препънем и ще паднем. В книгата си „Музикофилия“ неврологът Оливър Сакс описва личността на Клайв Уеарнинг, музикант и музиколог, чиято памет се изтрива почти изцяло след тежка мозъчна инфекция. Сакс пише:

Той не си спомня почти нищо, докато фактически не прави нещото, което прави в момента, тогава той се сеща за него.

И все пак Клайв продължава да свири страхотно. Необходимо е просто да се активира, за да започне. Когато чуе музика или сложи пръстите си на музикалния инструмент, той се задейства и започва да свири все така виртуозно, както и преди инцидента.

Докато пръстите и ума му са в движение, в точно този момент той може да свири красиво и виртуозно, но когато моментът изчезне и инерцията го напусне, всичко се връща към статуквото, причинено от мозъчната инфекция.

Предполагам усещате накъде бия с тази история! Жената на Клайв казва: „Когато той свиреше, моментът на музиката теглеше Клайв от клавиш на клавиш, той знаеше точно къде е в този момент, беше вдъхновен, беше обзет от момента, воден от инерцията, НО когато музиката спреше, Клайв се чувстваше отново празен и изгубен в собствения си мозък, вълшебният момент беше приключил… движението беше спряло!

Но в тези кратки откъси от време той свиреше и изглеждаше нормален, вдъхновен и жив. Ние може би не сме толкова по-различни от Клайв, когато става дума за нашите творчески мигове, моментите ни на вдъхновение.

Когато загубим набраната инерция на идеята, която ни е обзела за миг, ние губим и нишката. Станали сме изключително уязвими от възможността за отвличане на вниманието, което ни побеждава в крайна сметка. 

Събуждаме нашия вътрешен критик и поставяме под съмнение възможността за успех. Лично на мен това ми се е случвало изключително често, предполагам и на вас!

Други хора и събития започват да изискват нашето внимание и фокус и така вълшебният момент на вдъхновение и решителност изчезва. Започваме да генерираме бляскави, нови идеи, които изглеждат още по-достойни за изпълнение и изкусителни за нас, за да преминем към следващото „голямо нещо“, без никога да довършваме започнатото.

В минутата, в която губим набраната инерция, ние изгубваме и нишката!

Това е като първия закон на Нютон за движението: Тенденцията на тяло в движение е да продължи да се движи, тенденцията на тяло в покой е да продължи да стои!

С други думи много е по-лесно да осъществиш идеята си, докато още се движиш, докато си в „момента“, вместо да започваш да се движиш тепърва от неподвижно положение!

Ако можем да продължим да се движим по нашите проекти всеки ден, да подклаждаме творческия огън редовно, ще запазим високите блестящи пламъци на нашите идеи.

Това ще ни помогне да ни е безкрайно лесно да останем фокусирани, да полагаме още по-големи усилия без да се пресилваме и да преминаваме през препятствията, които несъмнено ще излязат насреща ни!

Ето и няколко съвета как да се изгради и поддържа скоростта на „инерцията“

1. За набирането на инерция е нужно време, за да се образува и изгради

Като предприемач Анди Суан е написал, че една от най-често срещаните грешки е да „се определят високите цели от състояние на неподвижен старт“. Със снимки на слава и успех в главата си, ние вдигаме летвата твърде високо и не успяваме да постигнем целта си както си я представяме и напускаме бойното поле, защото сме обезкуражени.

Просто както бихте започнали тренировки за маратон като се пуснете в началото само няколко километра и надграждате от там, така и ако искате да напишете най-великия роман може да започнете като вземете молив в ръката си и напишете кратък разказ.

Важно е да си определите малки, реалистични цели на първо време.

Предизвикайте себе си, но не прекалявайте.

Създаването на постижими цели и изпитването на единични успехи ще ви помогне да изградите инерция, да усвоявате „момента“ и да придобиете увереност.

2. Обособете последователен блок от време, за да работите по проекта си

Особено ако жонглирате творческата си дейност с други ангажименти, намирането на редовно време да се посветите на своя проект в ежедневието може да бъде изключително предизвикателство. Но няма нищо по-важно! Последователното изпълнение е от първостепенно значение: то държи мисълта ясна и целенасочена, възнаграждава ви с постоянно чувство на напредък и най-важното е, че ви придвижва напред!

Не очаквайте това необходимо свободно време, за което говорим, да дойде с магическа пръчка. По-скоро активното планиране и обособяване на блок от време в дневния ви график, придружено с добра дисциплина ще ви свърши повечко работа!

Това важи с пълна сила за хора като мен, които работят някаква работа, а след това се прехвърлят в другия си живот и започват да правят нещата и проектите, които обичат, както е и случаят с този сайт! И както Джина Трапани съветва в една от статиите си във Fast Company, „ще трябва да изпълните този ангажимент, да се отдадете на него по същия начин все едно имате среща или ангажимент с някой друг човек /не бихте искали да закъснеете нали?/. Мислете за това като за място за срещи с вашата муза!

3. Работете по проекта си всеки ден. Сериозно – всеки ден!

В своята колекция от интервюта с художници като Чък Клоуз, Дана Шутц, Фред Томасели и Джули Мехрету, авторът Джо Фиг отбелязва: „Те са успешни, тъй като работят непрекъснато върху няколко проекта, седем дни в седмицата! Когато става дума за скорост, честотата на изпълнение е може би по-важна от срока на изпълнение.

Дори и да работим по проекта си само по един час на ден, това е достатъчно да държим целите и настоящата си активност живи в ума си.

След това, когато седнете да работите отново, вие ще можете да се върнете много бързо към потока си от моменти на вдъхновение и действие! 

От време на време разбира се няма да ви стига времето или просто няма да ви се занимава с вашия личен проект и няма да можете или искате да работите по него в този ден. Но ако просто се стремите да го бутате напред всеки ден, когато е възможно и когато искате, ще останете на пистата на успеха независимо от това временно препятствие!

4. След като наистина сте влезли в „момента“ и сте набрали инерция не се страхувайте

Всеки, който някога е участвал в ски спускане по някоя писта знае за страха от набирането на все по-голяма скорост. И въпреки това ние копнеем за тази скорост, но и се страхуваме от нея, когато започнем да се движим твърде бързо. Това е както при страха от провал и страха от успех. Първият в никакъв случай не е по-силен от втория и може и да не ви се вярва, но доста хора изпитват колкото единия, толкова и другия.

Какво става, ако започнем да се движим прекалено бързо? Ами ако нещата излязат извън контрол? Ами ако паднем? Сет Годин пише:

„Много от нас се страхуват от прекалено голямата инерция, от високата скорост. Ние разглеждаме един проект, който сме започнали, една нова работа или нов ангажимент като нещо, което може да излезе извън контрол, като нещо, което може да се провали. Ако сте певец или певица пеещи пред сто души на вечер в малък бар, какво би станало ако инерцията ви хване, наберете скорост и станете звезда? Ами ако станете Рок звезда? Какво би станало, ако нещата ви изглеждат по-добре от това, което сте си представяли? Дълбоко в себе си този потенциал за възможността за изключително представяне се спира от малкия гущер, който щъка в мозъка ни и ни казва, че ще стане точно обратното, че ще се провалим!“

Не се задържайте на едно място! Не обръщайте гръб!

Когато става въпрос за творческо изпълнение, най-важното е да се движим и да продължаваме да се движим, да не спираме нито за миг!

Връщане към миналото – начин за убиване на инерцията:

Изпълняването на целта да се освободите от миналото, може до голяма степен да ви се струва като криза: то засяга всеки аспект от настоящия ви живот.

Колкото и да е странно, то може да предизвика резки промени на настроението, докато се борите с емоциите и резултатите от поемането на отговорността за собствените си действия и реакции.  Може да ви се стори зашеметяващо, докато ефектът на вълнообразното разпространяване на положителната енергия преминава като поток през живота ви. Може да ви се стори неудобно както носенето на бащиния ви костюм или високите токчета на майка ви, когато сте били малки. Но пък това чувство е породено от историята, която създавате в ума си и точно тази история може или да увеличи скоростта ви на движение през живота или рязко да я намали.

Вие решавате какво ще направят старите ви спомени и какво говорят те за вас като човек. Вашите чувства могат да варират от объркване, съмнение и въодушевление до гняв или дори облекчение.  Случващото се във вътрешния ви свят се отразява като в огледало от вашия външен свят, където имате чувството, че животът ви такъв, какъвто го познавате, е преобърнат надолу с главата.

Зоната ни на комфорт – нашата най-голяма спирачка!

Пак прословутата зона на комфорт? Вашата зона на комфорт е умствената нагласа, към която сте привикнали.

Това е мястото, където се чувствате сигурно и удобно.  То включва вярванията по отношение на себе си и историите, които сте си създали в подкрепа на тези идеи. Всеки, който е учил физика, знае, че за да се задвижи един предмет, е нужна много повече енергия отколкото за поддържането му в движение /както споменахме и по-горе /.

Щом попаднем в нашата лична зона на комфорт, ние преставаме да се движим и инерцията, която евентуално сме набрали изчезва.

Привикваме към обкръжението си и активно избираме да НЕ го напускаме. Изтъкваме основанието, че е по-добре да „играем на сигурно“, отколкото да пристъпим навън в голямата неизвестност. Щом разберем, че рискът е нещо естествено и че да рискуваме интелигентно е именно онова, което се очаква от нас, за да имаме удовлетворителен живот, можем по-ясно да осъзнаем какви са външните сили, които ще ни попречат.

Нужна е промяна в мисловния ни процес, за да създадем достатъчно желание да прекрачим отвъд безопасността на познатото и така да засилим скоростта на успеха си.

Следващата бариера към успеха и неговото забавяне е проблемът на „знанието срещу вършенето“

Мнозина от нас знаят какво да правят.

Ние искаме да разполагаме с времето си и да живеем свободно. Знаем, че трябва да търсим възможности, да вземем най-обещаващите и да продължим напред.

Знаем, че ако искаме да постигнем различни резултати в живота си, трябва да се съсредоточим върху промяната /пример са честите критики, които отнасям за постоянните промени в този сайт, но аз обичам промяната, тя ме движи напред/.

Проблемът е, че ние не променяме умствената си нагласа, нито оставяме миналото да си отиде. Съсредоточаваме се върху негативното, като се поддаваме на страха, че ще се провалим и чрез този страх сами предизвикваме провала си.

Решението да приемем нагласата за нов и удовлетворяващ живот е съзнателно и изисква усилия. Ако беше лесно, всички щяха да го направят незабавно.

Властта да промените всеки един аспект от живота си е напълно във ваш контрол, но само ако промените мислите си /което е изключително трудно, но си струва да се опита/. Това може да означава също и промяна на асоциациите ви, но е необходимо, ако наистина искате да водите различно и по-добро съществувание. За да преобразите живота си и да разкриете истинското си „аз“ , първо трябва да преобразите ума.

Друга бариера, с която хората често се сблъскват, е постоянството на действията.

Това е пряко свързано със степента на успех, който ще постигнете по отношение на собственото си положение. Старите навици и мисли често трябва да бъдат многократно „разчиствани“ и е лесно да се откажете. Обаче, успеете ли веднъж, изведнъж се появяват чудесата, които преживявате в живота си.

За успеха в която и да е област на промяната е нужна работа, а количеството работа, което сте готови да вложите в постигането на мечтата си, е правопропорционално на размера на наградата, която в крайна сметка ще получите.

Един от най-големите проблеми, пред които се изправяме с тази бариера, е делът на постоянството. Можем да започнем силно, но след това животът ни попречва и ние отлагаме изпълнението, и отлагаме отново и отново, загубваме инерцията.

Отлагането и протакането не работят във ваша полза, когато преследвате мечтите си.

Просто казано, вечното отлагане и протакане е пасивното състояние на безсилие, когато някой може ясно да си представи дадена възможност, може би идея за бизнес, успешен ход в кариерата или може би промяна в дадена връзка, но единственото, което може да прави, е да говори за нея, да мисли за нея или дори да извърши известно проучване, но след това да не направи нищо конкретно, за да я осъществи.

Така че продължавайте да се движите, поддържайте висока скоростта си и не позволявайте нищо да убие инерцията, която сте набрали по пътя към вашия по-добър живот!

Сподели статията:
  • 12
    Shares

4
Остави коментар

avatar
3 Comment threads
1 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
4 Comment authors
МарготоДаянаХристо СтояновMr. 3Hours Recent comment authors
нови стари харесвани
Маргото
Гост
Маргото

Браво.

Даяна
Гост
Даяна

Точно от това се нуждаех да прочета в момента!
Продължавай с дългите статии, Христо 🙂 Тези, на които не им се чете и други неща не успяват да свършат докрай.
Даваш ни изключително голяма стойност.
Благодаря 🙂

Mr. 3Hours
Гост
Mr. 3Hours

Много яка статия. Ама много!
Мотиватор си от висша класа!!!

LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие. Ежедневно публикуваме полезно съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.