Бесните железни кончета – в света на военните мотоциклети

Историческа хроника на военните мотоциклети!

От далечни времна, още когато човекът опитомил конете, до изобретяването на гумите, ние сме използвали всички възможни средства за маневриране във военни условия.

Колесници, каруци, автомобили. Тази съдба не подминала и машините на 2 колела, които се превърнали във верен помощник на армиите по света.

Може би ще си кажете, че тук не е място на подобна статия. Та какво общо имат моторите с личностното развитие на човека…

Нима да чувстваш не само с главата си, но и с тялото си свободата точно под краката си, нима да усещаш огромната мощ, която си яхнал – не е източник на вдъхновение и мотивация? Нима контролът над една толкова бърза и същевременно така опасна машина не те кара да се изпълваш с живот, искайки още и още…?

Всеки, който се е качвал на мотор или дори само си е фантазирал, че кара, добре разбира и усеща какво точно имам предвид. Малко са нещата, които ни карат да се чувстваме толкова свободни, както язденето на тези бесни железни кончета.

www.lifehack.bg

Точно заради тази енергия, която носят мотоциклетите реших да помоля нашия верен помощник Петя Кутлева да ни удари едно рамо в подготовката на един изключително интересен материал – не само от гледна точка на моторите, но и от гледна точка на историята. Ще разгледаме еволюцията на военните мотоциклети от първите модели появили се в началото на 20 век та чак до наши дни. Гарантирам Ви, че следва едно вълнуващо пътешествие във времето, което вярвам ще ви заплени…

Смята се че първият военен мотоциклет е представен през 1898 г. от Фредерик Симсън – Motor Scout. Моделът на Симс имал 4 колела, но по другите показатели той бил мотоциклет.

scoutНаградата за това да е първи в случая била присъдена на британеца малко спорно, тъй като изобретението на Симс не било на 2 гуми, но ако оставим това настрана – Motor Scout си бил абсолютен мотоциклет.

Имайки в основата си велосипедна рамка и седалка, той бил оборудван с двигател на френската фирма De Dion – Buton, картечница Максима и брониран щит, който защитавал гърдите и главата на стрелеца.

Освен това, шасито на Motor Scout можело да носи 450 килограмова екипировка и гориво, което му било напълно достатъчно, за да измине 120 мили.

За съжаление, поради завършването на Англо – Бурската война изобретението на Фредерик Сим не получило широко разпространение в армията.

P.S. За по-голям кеф, кликвайте върху снимките, за да ги видите в пълен размер!

Първата световна война

мотоциклетите през Първата световна война

В началото на първата световна война идеята да се въведат мотоциклетите в армията окончателно се вкоренила в умовете на военачалниците на всички прогресивни страни.

Основна причина за това станала рационалната идея конете да се заменят от моторизирана техника. Благодарение на това, първи в армията получили машини на 2 гуми куриерите и вестоносците, макар много армии да не се ограничавали само с това им приложение.

Първите мотоциклети, усилени с картечници се появили в немската армия.

За разлика от изобретението на Симс, това били модернизирани граждански мотоциклети, които обаче не се отличавали с хубава броня.

R75

Трябва да се отбележи, че опитите да се създаде брониран мотоциклет продължавали до края на 50-те години на 20 век, но така и не довели до нищо особено като резултат.

Въпреки този недостатък, немските „подвижни картечни точки” били успешно използвани в някои операции на фронта на първата световна война.

Следваща стъпка в развитието на военната мото техника било напълно логичното появяване на подвижната противовъздушна отбрана.

Авияцията спряла да се използва само в качеството си на разузнаване и започнала да се експлоатира наравно с останалата техника във военните действия.

Във връзка с това се появила потребност от отблъсване на атаките от въздуха, поради което на мотоциклетите инсталирали на високо картечници с голям калибър.

За жалост, по времето на първата световна война мотоциклет рядко излизал на бойното поле. Основна негова функция била превозването на ранени, куриерска служба и оперативна доставка на различни товари, както и на гориво за останалата техника.

Следвоенна треска – раждането на нови, по-добри модели

Следвоенна треска - раждането на нови модели

След края на първата световна война всички страни участнички оценили достойнствата на мото техниката на бойното поле и започнали да разработват нови видове мотоциклети.

Много от тях били прекалено футуристични за своето време.

Така например през 1928 година французите представили новия мотоциклет Mercier. Основното различие от другите му колеги се явявало предното верижно колело, което за онова време било доста свежа идея.

По-късно през 1938 година, френският инженер Летър представил своя мотоциклет под името Tractorcycle. Както се вижда от името, той модернизирал модела от 1928 година, правейки своя мотоциклет изцяло с вериги.

Леката броня и високата проходимост трябвало да направят този модел идеална военна машина, но съществували редица недостатъци: голямо тегло на шасито (400 кг), ниска скорост (при мотор с мощност 500 кубически сантиметра той развивал скорост от само 30 км/ч)  и лоша управляемост. Обръщането на мотоциклета се осъществявало посредством огъването на веригата, а при завой мотоциклета бил изключително неустойчив.

По-късно Летър добавил в своята конструкция странични колела, но армията така и не се поинтересувала повече от неговата разработка.

Нестандартен модел на военен мотоциклет създали и в Италия.

Конструкторите на компанията Guzzi представили мотоциклет оборудван с картечница и бронезащита, но отличителната му черта била това, че оръжието е насочено назад и няма никаква възможност да бъде обърнато.

motoВ Белгия също се опитвали да създадат нещо оригинално и през 1935 г. се получило.

Белгийските конструктори представили по-прост модел на брониран мотоциклет М86.

В сравнение с останалите европейски „колеги” М86 бил удачен:

Мотоциклетът бил оборудван с ускорен двигател от 600 кубически сантиметра, бронелистове, които закривали мотоциклета и водача отстрани и отпред.

Също М86 можел да носи със себе си цяла закована в броня количка, на която била прикрепена картечница от системата Браунинг.

За цялото време на производство са създадени около 100 подобни мотоциклета, които били на разположение на  страни като Румъния, Боливия, Китай, Венецуела и Бразилия.

За съжаление нито един екземпляр не се е съхранил.

Особено ярко се забелязвало развитието на мото индустрията в Германия.

След края на първата световна война по условията на мирния договор, на Германия й било забранено да произвежда всички видове оръжия, но за мото техника нямало и дума.

Във връзка с това в Германия започнал истински разцвет на мото производството.

Основен фактор за развитието на тази сфера било това, че мотоциклет можел да има всеки среден жител на разорена страна, така както автомобилът бил за богатите държави.

Именно това и подтикнало компанията BMW да започне да произвежда от резервни части за влакове, части за мотоциклети и да започне да се състезава с втория по-голям производител на мотоциклети в Германия, фирмата Zundapp.

По начало BMW не представяли нищо ново, като слагали на своите мотоциклети боксер двигатели M2 B15, които фактически копирали английския мотор Douglas. Но към 1924 година инженери представят създадения от нулата първи сериен мотоциклет BMW R32.

Но времето неусетно минавало и в началото на 1930 година баварският концерн осъзнал необходимостта от създаването на специализиран военен мотоциклет.

немски мотоциклети

Именно такъв станал BMW R35, който, за разлика от своите предшественици имал телескопична предна вилка и по-мощен двигател, с обем 400 кубика.

Важен момент за армията се явява монтирането на карданно предаване, което се отличавала с по-висока устойчивост, отколкото тази на веригата /при съвременните мотоциклети все още има страхотни модели, задвижвани чрез кардан, а не с помощта на верига/. Разбира се R35 имал и „стари болки” – например твърда задна завръзка. Често при голямо натоварване рамката се пукала, но това не попречило на R35 да влезе в строя.

Този мотоциклет се славил с успеха си, както в пехотата, моторизираните части и медицински санитарен батальон, така и в полицията.

Производството на BMWR35 продължило до 1940 година, след това той отстъпил мястото си на тясно специализирания военен мотоциклет.

Производството на BMWR35

Едновременно с модел R35 BMW се произвеждал и модел R12.

Фактически това бил по-добър вариант на R32 – мотоциклетът имал двигател с обем 745 кубически сантиметра и телескопична вилка с хидравлични амортисьори, което го вдигало един клас по-високо от R35.

Създавайки военната версия на R12 от конструкцията бил премахнат един от двата карбуратора, което понижило мощността от 20 конски сили на 18.

Благодарение на ниската цена и добрите показатели  модел R12 станал най-масовия мотоциклет в немската армия – от 1924 година до 1935 били произведени 36 000 броя.

Както и повечето мотоциклети на BMW, R12 бил произвеждан както „соло” така и с кош.

moto2Последен, но не по-малко интересен в групата на военните BMW-та бил моделът R 71.

Произвеждан от 1938 година в четири модификации той бил родоначалник на съветското военно мото производство.

Освен BWM, в промишлените състезания участвал и гореспоменатия мото концерн Zundapp, който също изпълнявал държавни поръчки.

Zundapp предлагал три основни модела: K500 , KS600, K800. Голяма популярност сред войниците бил моделът K800 с кош.

Благодарение на това, че били евтини те лесно попаднали „на мушка”, но от цялата гама представена от Zundapp, само К800 можел да се състезава с BMW R12.

Също така К800 бил интересен с това, че само този единствен 4 цилиндров модел е бил в германската армия.

Тази особеност вървяла и с недостатък – задните цилиндри на К800 се охлаждали лошо , което водело до честото омасляване на свещите.

Мощна Русия в хода и след края на първата световна война, практически нямала свое собствено мото производство. Така продължавало до 1930 година.

Тогава в момент на техническа липса в Червената армия се появила потребност от мотоциклет, който можел да реши проблеми, налегнали в този момент руснаците.

Първите специално разработени за армията са моделите – Л300 и ХМЗ 350.

Всъщност ХМЗ 350 бил копие на американския Harley Davidson, но руският  аналог силно отстъпвал по качество на западния мотоциклет и от него решили да се откажат.

В замяна на това започнало да се произвежда ТИЗ АМ 600 през 1931 година. Този мотоциклет бил военна разработка и снабдявали с него само армията.

Явявайки се съчетание на Харлей и някой британски направления, ТИЗ АМ 600 бил собствено производство на отечествената автомобилна промишленост, макар и не много забележително.

През 1938 година се представят и няколко други модела : Иж 8 , ИЖ 9 и Л 8 . Най – яркият и удачен сред представените модели не била ИЖ-овката, както си помислихте, а Л8.

Относително мощния двигател от 350 кубически сантиметра бил гордост на родното мото производство. Но независимо от това че Л8 се произвеждал едновременно в няколко завода из цяла Русия, мотоциклетът не отговарял на всички потребности на армията.

Причина за това била, че всеки завод правел свои поправки в проекта на мотоциклета, което допринесло за отсъствието на унификация в резервните части, а това се превърнало в сериозен проблем в бойните условия.

военни мотоциклети

Втората световна война и моторите

Kraftrad – именно така в немската армия наричали мотоциклетите. Именно от там се появило съкращението Krad или K и R в обозначението на някои мотоциклети.

Но всичко по реда си.

От 1940 година в немската армия започнали истински реформи. Независимо от успеха на почти всички довоенни модели BMW и Zundapp, от производителите се изисквало абсолютно нов клас: тежки мотоциклети.

Първи и единствени по своя род били двата мотоциклета : BMW R75 и Zundapp KS750. Те били специално разработени за предвижване по терени, на които нямало път.

Оборудвани с кош и специална предавка за черен път и двата мотоциклета се рекламирали много добре. Заради високата си цена в началото тези модели били само в африканския корпус и парашутно – десантните части, а след 1942 година и във войската на СС. Също така през 1942 било взето решение да бъде пуснат нов мотоциклет Zundapp KS750 с кош модел BMW 286/1, но за съжаление така и не успял да види бял свят.

Неговото производство трябвало да започне след изпълняването на поръчката за 40 000 броя R75 и KS750, които за цялото време на войната са отпуснати само 17 000.

Нещо съвсем ново за немската армия станал полу-верижният мотоциклет Sd Kfz 2 известен като Kettenkard. Пуснат от 1940 до 1945 година Kettenkard бил предназначен за предвижване на леки оръдия и бил повече влекач, отколкото мотоциклет.

В този модел имало 1,5 литров двигател на компанията „измислила ръждата“ Opel. Произведени са 8733 подобни агрегата, които основно били разположени на източния фронт. Верижното теглене прекрасно се справяло с руския черен път, но имало и своите недостатъци. Kettenkard често се обръщал на острите завои, а заради системата за „приземяване” водачът не можел бързо да изскочи от мотоциклета.

Също така с Sd kfz 2 не можело да караш нагоре по диагонал.

военен мотоциклет

За появата на пълноценен мотоциклет в руската армия съществува легенда:

Когато през 1940 година на комитета по бронетанкови войски били представени най-новите моторазработки на почти всички страни, някой от високопоставените военни чинове попитал „ какво са избрали германците?” В отговор му казали: BMW R71.

От този момент започнала разработката на мотоциклета М72.

Първата серия от тези мотоциклети излязла от конвейера през юли 1941 година след нахлуването на немските войски на територията на СССР.

М72 фактически не се отличавал от R71: имал проста конструкция, противоположно разположен двигател тип боксер, осигуряващ нисък център на тежестта, притежаващ мощност 22 конски сили, дуплексна тръбна рама с използване на тръби с променливо сечение, предна вилка с хидравлични амортисьори, карданно задвижване на задното колело и захранване на всеки цилиндър от самостоятелен карбуратор.

Разбира се мотоциклетът не бил бърз (макс. Скорост 90 км/ч), но с висок въртящ момент, което било голямо преимущество за военна машина.

BMW R71 направил впечатление и на американските конструктори.

С двуцилиндровия двигател R71 с четиристепенна кутия на предавките и карданен вал на задната гума американското производство „сложено” на класическата основа на Harley Davidson получаваме нов мотоциклет Harley Davidson 42 XA.

Основно този мотоциклет се използвал в северна африка. По това време на конвейера бил и Harley Davidson WLA42.

Военния мотоциклет WLA42 бил потомък на гражданския HD WL и се отличавал от своя „мирен брат” само с подсилена рама, въздушен филтър с маслена вана и други, които не позволявали на мръсотията да попада вътре в двигателя.

Също така били поставени и багажник, кожени куфари и кобур за автомат Thompson M1A1. Мотоциклетът имал V-образен двуцилиндров двигател от 740 куб.см., което му позволявало да развие внушителната за онова време скорост от 110 км/ч.

военен Харлей Дейвидсън

WLA42 бил и в съветската армия, където често му слагали кош от родните модели. Американците обаче използвали и други мотоциклети като Indian, модели 741 Military Scott и Harley Davidson WLA 45.

Мотоциклети в армията след войната

След края на втората световна война и окончателното разделение на Германия между страните съюзнички, на арената отново излязъл BMW R35, който се произвеждал от немците в периода от 1935 до 1940 година.

В съветската окупационна зона  R35 подновил производството си в град Айзенах през 1946 година. Мотоциклетът бил довършен и изменен тотално.

Сменили електрооборудването и системата за захранване, а също и добавили удължен заден калник . Именно такъв започнал да пристига в СССР.

Мощен и непретенциозен той се ползвал с голямо търсене. Нещо подобно се случвало и с останалите мотоциклети от Втората световна.

мотоциклет УралНовост бил показания през 1995 – Урал ИМ3-8.107, който се търси и до ден днешен.

Оборудван с кош Gear Up, този мотоциклет може да бъде въоръжен с картечница, което го прави отличен екземпляр на военното мотопроизводство.

Сега сред любителите е доста популярен и Harley Davidson с двутактен едноцилиндров двигател Ротакс с 350 куб.см.

Този модел е широко разпространен по целия свят и е известен с това, че се използва като мотоциклет за разузнаване или ескортиране.

Както и при някои други ретро армейски мотоциклети, по-старите модели Харлей имат недостатък – те използват гориво JP8. А по своя състав JP 8 прилича повече на смес от авиационен газ с дизелово гориво, което го прави непригоден за използване с обикновен бензин, заради което е по-вероятно в наши дни да служи само като паметник.

Има и изключения, като HDT M103M1, създаден на базата на известния Kawasaki KLR650, който използва дизелово гориво /да, дизел/, което се явява преимущество.

Този мотоциклет може да се похвали с висока икономичност. При средна скорост 55 мили в час той изминава 96 мили с един галон гориво.

Преди да си тръгнете:

Това беше цялата военна мото-хроника на 2 колела, която заедно с Петя Кутлева успяхме да сглобим – надявам се, че Ви хареса.

Ако това наистина е така, бих искал да Ви помоля само две неща, преди да си тръгнете:

  • Първо, споделете статията, за да могат и други фенове на мотоциклетите да научат какви машини са използвали по време на най-големите войни
  • Второ, ще ми е приятно да споделите в полето за коментари кой е любимият Ви модел мотоциклет и защо толкова много Ви харесва. Благодаря!
военни мотоциклети

Вижте още и → 7 основни съвета за безопасност на мотоциклетистите

Сподели 😍

5
Остави коментар

avatar
4 Comment threads
1 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
4 Comment authors
sregei georgievЦанкоNikolaiMinevlifehackerbg.com Recent comment authors
нови стари харесвани
sregei georgiev
Гост
sregei georgiev

az imam BMW R71 ot 1938 i NSU 251 OSL ot 1937 i ot dvata sam dovolen

Цанко
Гост
Цанко

BMW Romel R 71 И разбира се- Харитон Давидович Електрическо Гладене Утре Квасик!

NikolaiMinev
Гост
NikolaiMinev

Ааа, не. Ще споделя каквото аз искам, а не каквото ми кажете. И, с почерпено вдъхновение от встъплението на статията, то е:
„- Келнер! Тази супа мирише на мотоциклетни гуми.
– Какво да се прави, господине? Такива са времената. Мотоциклетът напълно измести коня.“

Е, сега вече мога да благодаря за интересната статия. (:

Христо
Admin
Христо

хаха, опасен си 🙂

Христо
Admin
Христо

Любим модел: BMW RS 1200 – страхотен за дълги пътувания и пресечени местности → http://s1.cdn.autoevolution.com/images/news/2013-bmw-r1200gs-officially-priced-for-uk-53106-7.jpg И разбира се Suzuki K3, мн палава машина →comment image 🙂

🔘 За Нас

🔘 За Реклама


🔘 Общи условия

🔘 Права за ползване

🔘 Privacy Policy

🔘 Cookies

🔘 Решаване на спорове


LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие, в която се публикува качествено съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.


Facebook

📩 office@lifehack.bg

Top