Невъзможно е да си боксьор и да не си силно мотивиран преди предстоящ двубой, в който ще поемаш и ще отвръщаш на тежки удари.
Затова боксът е признат за един от най-травмиращите (физически и психически) спортове. Тренировките са тежки, изморителни и болезнени. А загубите могат да бъдат наистина тежки.
В този смисъл господа има много какво да научим от тези мъже!
Вяра в смисъла, в тежката работа, в болката, във възможностите си. В осъзнаването, че трябва да можеш да губиш и да не си прекалено мек със себе си! Да ги разгледаме по отделно:
1. Вяра в собственото си предназначение
Боксьорите вярват, че са създадени за бокс. Те вярват в това, че са на мястото си. Избират бокса не само като спорт или работа – те го избират като жизнен път, като начин на живот.
Живот, при който си готов да бъдеш удрян, изтощен, уморен, но след всяка тренировка да си все по-близо до целта си.
Този избор за тях не е временен. Той е завинаги.
Винаги ще живея с бокса – по един или друг начин – Майк Тайсън
2. Вяра, че тежката работа дава резултат
Боксьорът, като никой друг вярва в истински тежкия труд.
Сред великите боксьори няма да откриете такъв, който да разказва как се е родил с талант или с вродени възможности на спортен гений.
Всеки от тях е извървял много тежък път, труд и лишения преди да постигне успех. Само умението да не се отклоняват от пътя и да не спират да работят над себе си прави големите боксьори онези мъже, в които накрая се превръщат.
Ако искаш да станеш добър, трябва да работиш на предела на възможностите си. В противен случай таланта няма да ти помогне. Другите ще те изпреварят, защото упоритата работа е в основата на всичко. Работи така, все едно нямаш никакъв талант. – Рой Джоунс
3. Болката е част от израстването
Изтъркана фраза…може би.
В този случай не е така. Боксьорите най-добре знаят какво е истинската болка и какво означава истински да израстнеш.
Те са свикнали да се борят, за да постигнете повече, в противен случай прогресът е невъзможен.
Великите също падат, но ти трябва да станеш, каквото и да ти коства. Само след това ще разбереш, какво струваш всъщност. – Рой Джоунс
4. Умението да губиш
Няма непобедими бойци. Има велики бойци.
Всеки може претърпи поражение. Поражения са претърпявали Мохамед Али, Майк Тайсън, братята Кличко, дори Антъни Джошуа И Мейуедър! Но това не им пречи да бъдат велики.
Истинските шампиони са тези, които след като изгубят един мач в следващия излизат и доказват, че струват нещо. – Рой Джоунс
5. Никаква жалост към себе си
Жалост към себе си – това е чуждо на тези хора.
Противникът няма да те съжали, когато сте на ринга и ти също не трябва да го правиш. Често самосъжалението застава на пътя на този, който се стреми да бъде велик.
И боксьорите добре знаят това.
Докторът може да казва, че ако чувстваш напрежение е по-добре да се откажеш. Но ако не напрягаш мускулите си, няма да получиш желания резултат. Трябва да продължаваш да тичаш дори тогава, когато краката ти отказват. Трябва да тичаш и да тичаш напред – само тогава ще постигнеш това, което искаш! – Мохамед Али
6. Вяра в собствените възможности
Боксьорите не са от хората, които се отказват, когато трудност се изпречи на пътя им. Те се стремят към това да станат по-добри, от това, което са били в миналото и да постигнат целите си, които са си поставили за бъдещето, независимо от всичко.
«Невъзможно» – голяма дума, зад която се крият малките хора. По-лесно е да живеят в по-прост свят, отколкото да намерят в себе си сили, за да променят нещо. Невъзможното не е факт. Това е само мнение. Невъзможното е шанс да проявиш себе си. Невъзможното не е завинаги. Невъзможното е възможно. – Мохамед Али
Не е задължително да си боксьор, за да вярваш в себе си и да постигнеш нещо. Не е задължително да си спортист, за да платиш цената на тежкия труд и да разбираш защо без болка няма как да има прогрес.
Възможно е думите за това от устата на великите бойци да ви накарат да погледнете по друг начин на тренировките, мотивацията и успеха.
Възможно е да ви вдъхновят да постигнете нещо по-голямо.
Възможно е и да не го направят…
Вие избирате!
