В днешната епоха, моделът за “непринудена елегантност”, известна като Sprezzatura се превръща в нещо, като светия Граал. Изкуството на sprezzatura е достойно предизвикателство за една култура, която е обезкуражена и подозрителна към дискретността и сдържаността.
Какво точно е Sprezzatura?
Думата sprezzatura всъщност е доста стара. За пръв път е използвана от класика на италианската ренесансова литература – Балдасаре Кастильоне (1478-1529). В прочутата си “Книга със съвети към изисканите придворни“, издадена през 1528 г., Кастильоне описва правилата, които всеки амбициозен млад човек трябва да спазва, ако има желание да се издигне до виден пост в кралския двор.
Според него, един благородник никога не трябва да допуска да се покаже – потен, задъхан, омаломощен:
„…там, където се постига нещо с цената на много пролята пот и работа до премаляване, никога няма да се открие дори следа от грациозност и лекота, което може напълно да обезцени непосилния труд, похабен за достигането на целта“.
Кастильоне говори за sprezzatura, като вид изкуство, способност да правиш нещата перфектно, но с определена лежерност, с която да “прикриеш старанията” или както казва:
“да изглежда без усилия и почти без мисъл”.
Поначало всички ние сме склонни да се възхищаваме на тези, на които се отдава да постигат целите без много усилия. Когато нещо се върши напълно естествено, с лекота и дори с грациозност, то нашето възхищение нараства десетократно.
Демонстрацията на труд и усърдие пред публиката, всъщност не постига нищо друго, освен това да убеди зрителя, че не си кой знае какъв гении.
Ето нещо важно, което за запомниш:
Никой не бива да знае как един бог постига целите си – за простосмъртните е достатъчно само да гледат със затаен дъх божествените резултати.
Нека трудностите останат зад сцената
Много от идеите, описвани с понятието sprezzatura, са почерпени от света на изкуството. Всички велики таланти от Ренесанса старателно прикривали упоритите си усилия, за да създадат своите ненадминати шедьоври. Пред любопитните погледи на своята публика, те излагали само напълно готовите си произведения. Например, Микеланджело си позволявал да отпрати дори папите, с нетърпимо груб тон, когато се опитвали да смутят творческият му процес.
Един художник или скулптор от епохата на Ренесанса, винаги се грижел неговото ателие да остава плътно затворено за публиката и дори за неговите меценати.
От една страна, това го спасявало от неизбежните имитатори, но имало една по-важна причина. Да се запази магическия ефект на напълно завършената творба.
Първият изтъкнат критик в историята на изкуството, Джорджо Вазари си позволил да осмее творбите на Паоло Учело , поради незачитане на законите на перспективата.
В творбите на Учело, ясно се долавяли признаци за неимоверно големите усилия на художника да доведе до превзета имитация на съвършенство всяка своя композиция. Вследствие на прекомерното му престараване, негoвите произведения изглеждали грозни и претрупани с псевдопространствени ефекти.
И днес реагираме по аналогичен начин, наблюдавайки някой прекалено амбициозен изпълнител. Долавяйки, че той се старае на всяка цена да ни убеди в своите идеи, усещането ни за илюзия мигновено се изпарява.
От друга страна, спокойните, но самоуверени в таланта си майстори на четката и словото, без особено, видимо усилие ни омагьосват със своята опитност. Те умеят да поднесат изискано, без никакво напрягане, своите достойни за обожание шедьоври ( Sprezzatura).
Само те си знаят колко много усилия им е коствало, за да доведат таланта си до това невероятно съвършенство.
Идеята за sprezzatura и придобиването на власт
Нашите публични изяви всъщност са нашите творби – както картините за художника или статуите за скулптура.
Затова е важно те да носят прецизни визуални послания, които да са лесно разбираеми и също така убедителни.
Ако направиш фаталната грешка да разкриеш професионалните тайни на творческия си процес, ще си само един от многото простосмъртни.
Идеята за sprezzatura (т. е. преднамерено омаловажаване на трудностите, съпътстващи реализирането на целта) е валидна за всички проявления за повече власт.
Придобиването на власт силно зависи от илюзорния образ, който ще изваем за себе си в очите на нашите зрители. Знай, че това което е неразбираемо, завинаги ще вдъхва почит и уважение.
Маркиз Шарл Морис дьо Талейран е виден френски дипломат и политик, живял в Париж. Името му става синоним за ловкост, хитрост и безкомпромисност.
В значителна степен ореолът, който той успял да изгради около своя образ, се дължал на неговата способност успешно да прилага тази концепция за властта.
Той не се славел, като почитател на усърдния ежедневен труд.
За това винаги се стараел да принуди други хора да работят за него – да шпионират, да проучват, да извършват прецизни трудоемки анализи.
Накрая, когато резултатите от този внушителен труд му бъдат поднесени, той с лекота нанасял заключителните щрихи в деликатните дипломатически инициативи.
Когато неговите шпиони надушвали, че има вероятност от сериозни промени в политическата конюнктура, той беседвал на тази тема в светските кръгове с подчертана небрежност, като създавал измамно впечатление, че е успял да надуши витаещата във въздуха промяна, единствено благодарение на рядката си дарба да предсказва събития.
Като резултат всички оставали с впечатлението, че Талейран бил едва ли не ясновидец. Кратките му остроумни афоризми почти винаги обобщавали чудесно текущата ситуация. Никой не се досещал какви подробни анализи и проучвания е изчитал външният министър на Франция, преди да стигне до подобни проницателни обобщения.
Доста хитро, нали?
За всички в правителството, включително и за Наполеон, Талейран оставал впечатление на необикновено мъдър дипломат, всепризнат доайен, проницателен държавник и едва ли не на магьосник в областта на европейската политика. Този негов ефект се дължал до голяма степен на умението му да представя постиженията си като резултат от необичайната си надареност.
Следва да ти споделя и още една причина, поради която е разумно да пазиш старателно професионалните си трикове и тайни.
Лекомисленото споделяне на важна информация, дава възможност на твоята конкуренция да наложи своите идеи, които да използва срещу теб.
Всички жадуваме светът да узнае с какво се занимаваме, искаме да получим аплодисменти, защото сме уверени, че сме ги заслужили с цената на труда си.
Искаме да спечелим симпатиите на обществото заради безсънните си нощи, заради напрягането на силите, заради неистовото си старание.
Научи се да контролираш тази склонност към самозалъгване, защото в повечето случаи крайните резултати са напълно противоположни на твоите очаквания.
Помни: Колкото по-непрогледна мистериозност те заобикаля, толкова по-внушително ще изглежда твоето влияние в професионалната общност.
В очите на колегите ти, а също и пред конкурентите, ти ще си единственият, който може да върши това, с което се занимаваш.
Твоята власт ще изглежда безгранична, защото никой няма да може да определи докъде всъщност се простира тя.
С каквото и да се заемете, дори и с нещо напълно тривиално, не разкривайте професионалните си секрети – така ще ви преценяват за много по-способни, отколкото сте всъщност.
Това се обяснява с тази особеност на човешката психика, според която зрителите са склонни да вярват, че ако някой може да се справи добре с някакви изключително трудни задачи, той притежава способности за осъществяването на още по-грандиозни планове.
Балтасаре Кастилионе
Владеенето на Sprezzatura не е само “елегантна сдържаност”, то е и самоконтрол.
Тишината наистина е златна. Както Сервантес е казал на Санчо Панса:
„Затворена уста, мухи не хваща!“
Какви са изводите, който да си направим:
- Всичките твои действия трябва да изглеждат естествени, като че ли постигаш успехите си с лекота, без никакви особени усилия.
- Никой не бива да има представа за твоя усърден труд, дългогодишна практика, за твоите провали и за поуките от тях, с които постигаш успехите си днес.
- Когато се заемеш с нещо, нека изглежда, като че ли си състояние да постигаш много повече. Не се поддавай на изкушенията да споделяш методите си на работа.
- Пред никого не разкривай своите професионални умения и тайнства, за да не да бъдат използвани срещу теб.
