Не слушането, а ИЗСЛУШВАНЕТО може да ви направи велики

Писано е, че в началото беше словото. Пробле­мът е в това, че никой не е слушал.

Аз вярвам, че универсалната житейска цел, към която се стремят всички човешки същества, е да се научат да обичат и да бъдат обичани.

Но освен нея има и един друг житейски урок – изслушването, – който ми се щеше да бях усвоил много отдавна, още отрано.

„Слушай – ми казваше моята учителка Каръл Макол – светът чака да бъде чут.“

Всичко, което трябва да сторите, е да прочетете списание или вестник или да пус­нете телевизора, за да научите как хора, общества, компании и страни не слушат…

…и трагичната цена, която плащат заради това.

Макар да придобиваме 85% от знанията си чрез слушане, учени са установили, че през три четвър­ти от времето ние сме разсеяни, заети с нещо друго или не можем да помним.

Да, ние чуваме какво говорят хората, но не ги слушаме. Не го правим.

До­казателства? Ето още данни от изследвания:

Помним само около 20% от чутото. Защо? Защото въпреки че чуваме между 125 и 250 думи в минута, през ми­сълта ни за тази минута минават между 1 000 и 30 думи и докато другите хора говорят, ние мис­лим ли, мислим…

Ето какво пише Уилям Стрингфелоу в месечника „Френдс Джърнъл“:

Слушането е рядко събитие за човека. Не можеш да чуеш думите на този, който ти го­вори, ако си загрижен за външния си вид, как да го впечатлиш или какво да му отвърнеш, когато спре да говори. Или ако спориш дали казаното е вярно, уместно или подходящо. Тези неща имат своето място, но само след като сте се вслушали в думата в момента, в който тя е произнесена. Слушането е примитивен акт на любов, при който един чо­век отдава себе си на думите, изречени от друг, като остава достъпен и уязвим за тези думи.

От науката знаем, че две неща не могат да се случат едновременно на едно и също място. Съ­щото е и със слушането.

Не можете да мислите и слушате; да четете и слушате; да мечтаете и да слушате; да пишете и слушате; да се съгласявате, да не се съгласявате, да спорите, да тълкувате, да се досещате, да репетирате, да замисляте, да пла­нирате, да предразполагате в своя полза или дори да слушате и да слушате.

(Поднасям извинения на пола, който може да се справя с много задачи ед­новременно.)

Слушането изисква нашето пълно и съсредоточено внимание, насочено към говоре­щия.

Истинското слушане е знак на уважение към хората. Същинското слушане дори може да им по­могне да се излекуват.

От цитата на Стрингфелоу особено ценя ду­мите: „Слушането е примитивен акт на любов…“ Те са много важни и значими за мен, защото ме връщат към началото.

Ако, както вече казах и вяр­вам, целта на всяко човешко същество е да се на­учи да обича и да бъде обичано, тогава слушането ми дава просто – макар и не лесно за усвояване – елегантно средство, за да изпълня цел­та на живота си.

За съжаление хората, които имат опит в изслушването са по-малко от два­ма на всеки сто души. Исакше ми се да се бях научил да слушам много, много отдавна…

Джон Милтън, автор на „Най-вели­кият анализатор на света“.

  •  
  •  
  •  
  • Колко вярно и трудно за изпълнение. Постоянно си повтарям, че неслучайно сме създадени с две уши и една уста, но въпреки това устата надделява 😆

  • 🔘 За Нас

    🔘 За Реклама


    🔘 Общи условия

    🔘 Права за ползване

    🔘 Privacy Policy

    🔘 Cookies

    🔘 Решаване на спорове


    LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие, в която се публикува качествено съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.


    Facebook

    📩 office@lifehack.bg

    >
     

    Най-голямото намаление за годината! Вземи 50% отстъпка за най-желания абонамент научи повече