Тази доста странна грешка на мозъка често ни играе много, много мръсни номера!

Случвало ли ви се е да лепнете етикет на някой, само заради реакцията му в дадена ситуация? Засичате колегата си в стола на обяд, виждайки го да си сипва лакомо от всичко, което види и веднага си мислите: голяма лакомия е (не само днес, а по принцип).

А в крайна сметка същата тази лакомия днес просто се е успала и не е имала време да направи традиционната си сутрешна закуска и на обяд просто вече е озверял от глад.

Ако го бяхте видели вчера, вероятно нямаше да си помислите нищо такова….

Ами дядовците ни, които са били изпратени на фронта да защитават родината ни, и за да останат живи се е налагало да убиват? Те убийци ли са по принцип? Жените, принудени да проституират дами с лек характер ли са или са просто жертва на ситуацията, а вие ги виждате просто в един отделен контекст? Извън него може би са грижовни майки…

Грешката, която правим, като мислим за човеш­кия характер като нещо монолитно и всеобхватно, е вид слепота, произтичаща от начина, по който обра­ботваме информация.

Психолозите наричат това Фун­даментална атрибутивна грешка, което е сло­жен начин да се каже, че при оценката на поведението на други хора ние неизбежно надценяваме значението на характера и подценяваме значението на ситуация­та и контекста.

Фундаменталната атрибутивна грешка

Пример за това е един експеримент, в който група хора са помолени да наблюдават два тима с еднакво талантливи баскетболисти и да им напра­вят оценка. Първият тим се намира в добре осветен гимнастически салон, а вторият – в лошо осветен са­лон.

Оценяващите посочват баскетболистите в добре осветения салон като по-добри.

В друг експеримент участниците са помолени да се разделят по двойки и да участват в нещо като малка викторина. Двойките се състоят от един „питащ“ и един „отговарящ“, като „питащият“ трябва да подготви десет „трудни, но не невъзможно трудни“ въпроса от област, която го инте­ресува или в която има познания, и да ги зададе на „от­говарящия“, Т. е. ако някой познава добре украинския фолклор, има право да задава въпроси за украинската народна музика. След като „отговарящият“ даде свои­те отговори, двете страни трябва да оценят нивото на обща култура на другия. Експериментът показва, че „отговарящите“ неизменно определят „питащите“ като по-умни от самите тях.


Такива експерименти могат да бъдат правени под най-различна форма и резултатът от тях почти винаги ще бъде един и същ.

Това е така дори когато, както в описаните два случая, на оценяващите ясно се подска­же, че за поведението на участниците в експеримен­та съществува контекстуално обяснение, а именно, че салонът на единия отбор е по-слабо осветен и че „отговарящите“ трябва да отговарят на субективни и манипулативно подбрани въпроси.

Оказва се, че за участниците в експериментите тази информация няма голямо значение.

Има нещо, което инстинктивно ги кара да си обясняват заобикалящия свят по-скоро с присъщи човешки черти и способности, отколкото с контекста – той е по-добър баскетболист, тя е по-умна от мен.

Ние сме по-възприемчиви към сигналите, които получаваме от себеподобните си, отколкото към околната среда. Може да се каже, че Фун­даментална атрибутивна грешка прави света по-просто и разбираемо място.

Напоследък голям интерес предизвиква идеята, че за да си обясним човешкия характер, е много важно да знаем реда, в който даден човек се е родил в се­мейството си.

По-големите деца са по-доминиращи и консервативни, а по-малките – по-креативни и не­покорни. Когато психолозите се опитват да проверят валидността на тези твърдения обаче, изводите са – поведе­нието ни наистина се влияе от реда на раждането, но, както изтъква психоложката Джудит Харис в своя труд „Ролята на околната среда“, това важи само докато се намираме на семейна територия. Далече от семейство­то по-големите деца вече не са по-доминиращи, а по- малките не са по-непокорни от останалите.

Човек не може да се определи като по-добър или по-лош – той е такъв, какъвто е в зависимост от контекста на ситуацията

втората световна война - битка за оцеляване

Митът за реда на раждането е добра илюстрация на начина, по който действа Фундаменталната атрибутивна грешка. Но добре разбирате защо тя е така при­влекателна.

Много по-лесно е да съдим за хората по реда на раждането им, отколкото да ги наблюдаваме в контекст. По този начин си спестяваме доста усилия.

Ако трябва непрекъснато да правим оценка и преоцен­ка на хората около нас в зависимост от ситуациите, как бихме смогвали да осмислим света? Ще ни бъде много по-трудно да вземем хилядите решения, необходими, за да разберем дали харесваме и обичаме един човек, или за да преценим дали да поискаме съвет от друг.

Психологът Уолтър Мишел твърди, че в човешкия ум има нещо като „редуцир вентил“, който „създава и под­държа непроменливост във възприятията дори когато в поведението на другите непрекъснато се наблюдават промени“. Ето какво пише той:

Да вземем за пример жена, която в някои случаи изглежда крайно независима и враждебна, а в дру­ги – пасивна, зависима и женствена. Нашият редуцир вентил обикновено ни кара да изберем единия от двата темперамента, който определяме като основен. Реша­ваме, че единият служи на другия, или че двата служат на трети. Казваме си, че зад фасадата от пасивност се крие една наистина агресивна жена, или пък че в същи­ната си това е емоционален и зависим от другите човек, за когото агресивността е защитна реакция. Но съвсем възможно е жената да е едновременно и силно незави­сима/агресивна/враждебна, и пасивна/зависима/емоционална, като всяка от описаните страни на личността й е съвсем автентична. Каква ще бъде тя в даден момент не е въпрос на каприз или произволно състояние, а за­виси от това с кого и къде е тя, както и от много други обстоятелства. Контекстът!

Тоест, оказва се, че човешкият характер не е това, което си мислим, че е, или което ни се иска да бъде. Той не е постоянна, лесна за дефиниране съвкупност от тясно свързани помежду си черти. На нас само така ни изглежда поради несъвършенство в собствения ни мозък. Характерът е по-скоро сбор от навици, тенден­ции и интереси със слаба връзка помежду си, които в определени моменти зависят от обстоятелствата и контекста.

Причината, поради която изглежда, че по­вечето от нас имат последователен характер, е, че ние много добре умеем да контролираме средата си.

Пример от личния ми живот. Обичам да посрещам приятели на вечеря — доставя ми истинско удоволствие. Понеже приятелите ми ме виждат най- вече в такава обстановка, те смятат, че аз съм един до­волен човек. Но ако не ги канех тол­кова често у дома и ако вместо това ме виждаха често в ситуации, в които имам малко или никакъв контрол над обстоятелствата – като например при конфликт с враждебно настроени хора – вероятно представата им за мен би била доста различна.

Нека ви дам още един пример, който ми се случи наскоро.

В kingsman.bg получих коментар под една статия, който твърдеше, че материала е копиран от artofmanliness.com и заклейми целия сайт като второкачествено копие на база тази статия. Всъщност, от над 25 статии до момента, само 3-4 са, забележете преразказани и сериозно обогатени от към визия и съдържание от въпросното място.

НО този господин вече беше виждал въпросния оригинал, а излъчването на kingsman и статията, на която беше попаднал го накараха да заклейми целия сайт като долнокачествено копие с всякаква липса на оригиналност и полезност.

В никакъв случай не мога да виня този човек, защото всички ние допускаме подобни атрибутивни грешки, правейки си генерални изводи от един единствен контекст.

Добрият самарянин – състрадателни в зависимост от контекста

историята за Добрия самарянин

Преди няколко години двама психолози от Принстънския университет – Джон Дарли и Даниел Батсън – решават да направят проучване, вдъхновено от библейската история за Добрия самарянин. Както може би знаете, в тази притча от Евангелието на Лука се разказва за един пътник, който бил пребит, ограбен и изоставен полумъртъв по пътя от Йерусалим за Йерихон. Не след дълго край него минали двама набожни хора – един свещеник и един левит, но не спрели да му помогнат.

Единственият, който се притекъл на помощ, бил някакъв самарянин – член на презряно малцин­ство, който превързал раните на пътника и го отвел в близка странноприемница.

Дарли и Батсън решават да възпроизведат тази ситуация в Духовната семинария в Принстън. Проучването им е в традицията на екс­периментите, измерващи Фундаменталната атрибутивна грешка, и е нагледен пример за значението на контекста при развитието на социални вирусни ефекти от всякакъв характер.

Дарли и Батсън се срещат поотделно с група семинаристи, като всеки от тях получава задача да подготви беседа на библейска тема, която след това да из­несе в съседна сграда. Учените правят така, че по пътя между сградите всеки сту­дент да се натъкне на човек, който се е свлякъл и стене от болка. Въпросът е кой ще се спре да му помогне.

Дарли и Батсън въвеждат три промен­ливи в експеримента. Първо, още преди началото раз­дават на студентите въпросник, в който ги питат защо са избрали да учат теология. Дали виждат в религията средство за личностна и духовна реализация и начин да помагат на другите, или търсят практическо сред­ство за намиране на смисъл във всекидневния живот? Второ, темите, по които трябва да говорят студентите, са различни. Някои трябва да коментират степента, в която духовенството успява да изпълни професио­налното си призвание, а на други е дадена темата за Добрия самарянин. И трето, различни са и последните думи на учените към студентите, преди те да тръгнат за лекцията.

В някои случаи, изпращайки студента, провеждащият експеримента поглежда часовника си и казва: „Закъсняваш. Трябваше да си там преди няколко минути. Побързай!“ В други случаи репликата е: „Има още няколко минути, но ти все пак тръгвай!“

Ако помолим произволен брой хора да предви­дят кои от семинаристите ще се притекат на помощ на стенещия човек, вероятно ще получим доста сход­ни отговори. Почти всички ще кажат, че това ще са студентите, които в анкетата са отговорили, че са в Семинарията, за да помагат на хората, както и онези, чиято лекция е върху притчата за Добрия самарянин.

В действителност обаче нито един от двата фактора не играе съществена роля. Едва ли има по-добър начин да припомним на някого задължението му да помага на изпадналите в беда от това да го накараме да разсъждава върху историята за Добрия самарянин.

Ho експериментът показва, че това не води до увели­чение на случаите, в които студентите се спират, за да помогнат на стенещия човек – споделят учените. – В няколко случая семинаристи, които са се запътили, за да говорят по темата за Добрия самарянин, буквално прекрачват човека. Единственото, което се оказва от значение, е дали студентите бързат. От групата, на ко­ято е казано да побърза, само 10 процента се спират да помогнат. В другата група процентът е 63. С други думи:

Изследването показва, че при избора на поведение мислите и убежденията ни играят по-малка роля, отколкото ситуацията, в която се намираме.

Думите „Побързай! Закъсняваш!“ превръщат със­традателния човек в безчувствен към страданието, т.е. за конкретния момент те го превръщат в друг човек.

Такъв процес на трансформация лежи в основата на всяка социална епидемия.

Възпитанието на децата и силата на контекста:

възпитанието на децата

Джудит Харис убедително доказва, че за възпитанието на децата влиянието на връстниците и обществото е по-важно от това на семейството. Тя дава за пример изследвания, при които нивата на детската престъп­ност и процентът на отпадане от училище в гимназиалните класове подсказват, че младежите, живеещи в добър квартал и проблемни семейства се развиват по- добре от онези, живеещи в проблемен квартал и доб­ри семейства. Ние прекарваме толкова много време в приказки за семейството като възпитателен фактор, че горното твърдение може да ни се стори абсурдно.

Но всъщност то е логично продължение на Теорията за силата на контекста: непосредствените характерис­тики на заобикалящата децата ни среда – улиците, по които те вървят, хората, които срещат – играят огромна роля за формирането им като личности, за това кои са те и как постъпват.

Повечето деца прибягват до измама само в някои ситуации. Случаите на лъжа, измама и кражба са много слабо зависими един от друг. Дори измамата в класната стая е трудно предвидима – едно дете може да излъже на теста по математика, но не и на теста по правопис и т.н. Дали детето ще излъже в определена ситуация, зависи отчасти от интелигентността, възрастта, семейната сре- да и от още няколко други фактора, но също и от ситуа- цията и начина, по който детето се свързва с нея. – Хартсхорн и Мей

Това заключение е необичайно. Ако ви помоля да опишете характера на най-добрите си приятели, вие няма да кажете: „Наско е много щедър, но само към мен, не и към семейството му“ или „Дани е невероятно честна, когато става въпрос за личния й живот, но на работното си място прибягва до някои хитрости“.

Вместо това ще ми кажете, че Наско е щедър човек, а Дани е много честна.

Когато става въпрос за личността на хората, всички ние естествено мислим в абсолютни стойности – той е такъв, или не е такъв. Но когато вземаме под внимание само наследствените черти и забравяме ролята на ситуациите, ние се заблуждаваме за истинските причини за човешкото поведение.


vervet (1)

Южно африканските маймуни Vervet са неспособни да разпознаят присъствието на леопард, дори и по трупа на мъртва антилопа, висяща от някое дърво. Подобно нещо се случва и когато наблизо е минал питон. Пренебрегвайки пресните следи в пясъка, маймуните смело навлизат в гъсталака и се стъписват при вида на змията.

Това не означава, че те са глупави. Поведението им е много по-сложно, когато става въпрос за нещо, свързано със себеподобните им. Те чуват вика на мъжкаря и познават дали той е от тяхното, или от съседно стадо. Ако чуят малко маймунче да вика за помощ, те веднага търсят с поглед майката, а не малкото, и винаги знаят чие е бебето.

С други думи, Vervet умеят добре да обработват определен вид маймунска информация, но в обработването на други видове информация не са така добри.

Същото е вярно и при хората.

Още по темата: Eпидемичното послание или факторът Прилепчивост

Остави коментар

avatar

🔘 За Нас

🔘 За Реклама


🔘 Общи условия

🔘 Права за ползване

🔘 Privacy Policy

🔘 Cookies

🔘 Решаване на спорове


LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие, в която се публикува качествено съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.


Facebook

📩 office@lifehack.bg