Метафизика: фундаменталните закони на Нютон за емоциите. Овладей ги, приложи ги!

Резюме: в този материал ще се потопим в тайните на един безспорен гений, който завинаги промени начина, по който възприемаме Вселената. Гений, чиито закони ще ви покажат как да контролирате емоциите си, без да се оставяте на произвола на инерцията, за да започнете да се движите към нови, по-добри посоки.


Когато получил първия си шамар Исак Нютон стоял насред полето, докато чичо му "любезно" му обяснявал как трябва да се засажда пшеницата.

Тогава малкото момче си имало по-важни мисли в главата. Взирайки се в слънцето, то се чудело от какво всъщност е създадена светлината.

От силата на удара, седемгодишния Исак загубил контрол над тялото си и паднал на земята. Когато се свестил и се вдигнал насред калната нива, той оставил в нея съкровена частица от себе си, която никога повече не възстановил обратно.

Баща му починал още преди той да се роди, а майка му го изоставила, за да се ожени повторно за възрастен богаташ от съседното село. Така на малкия Исак му се наложило да расте сред чичовци, братовчеди, баби и дядовци.

Никой от тях не го искал особено. На всички бил в тежест.

Така за него любовта идвала трудно, че дори и изобщо я нямало.

Случайната проява на внимание, която получавал от вечно пияния си и необразован чичо била, само когато трябвало да преброи редовете на нивата.Това било и единственото интелектуално качество, което чичото притежавал и затова го правел често.

Едва осемгодишен, Исак вече проявявал своята гениалност.

Можел с абсолютна точност да пресметне количеството фураж, необходимо за изхранване на овцете и свинете през следващия сезон.

Година по-късно, можел да изчисли хектари пшеница, ечемик и картофи.

Малкият Исак Нютон
Малкият Исак Нютон

Много бързо тези изчисления станали скучни за него и той насочил вниманието си към определяне на точната траектория на слънцето, през различните годишни сезони.

С новите си интереси отново навлякъл гнева на чичо си.

Училището не направило нещата по-различни за него.

Липсвали му социални умения. Докато другите деца, играели крикет и се гонели навън, малкото, невзрачно момче, изглеждало съвсем незаинтересовано. То с часове обмисляло въпроси, които едва ли биха заинтересували някой друг.

Въпроси, като например - дали Луната е сфера.

Ударите в живота на Нютон идвали един след друг.

Докато едната част от него била заета с рисуване на графики на лунното затъмнение, то другата - тази на чувствата му, мълчаливо се изпълвала с усещането, че има нещо тотално сбъркано в крехкото английско момче от Линкълншир.

Иначе защо родителите му биха го изоставили? Защо другите деца му се подиграват? Какво обяснение можел да даде за безкрайната си самота?

Един ден Нютон записал в тетрадката си:

Аз съм един малък човек. Блед и слаб. Няма място за мен никъде. В никой дом, дори и в дъното на ада. Какво бих могъл да направя? За какво съм добър? Дори не мога да заплача.

Доказано е, че жертвите на насилие най-активно съзерцават човешката природа.

За обикновен човек, наблюдението на хората може да бъде един приятно прекаран следобед в парка, но за такива с трудно минало, може да е умение за оцеляване.

Нютон, подвластен на своята емоционалност, започнал да документира всяко наблюдавано поведение в обкръжаващия го свят.

Измервал неща, за които хората дори не подозирали, че съществуват.

Надявал се да ползва тази информация, за предсказване и контрол на естествения свят и форми и за конфигуриране на слънцето, луната и звездите.

Искал да се научи и да въздейства върху вътрешния си емоционален свят.

След тези наблюдения Нютон осъзнал нещо болезнено:

Всеки от нас лъже. Правим това постоянно и обичайно.

Лъжем, както за важни неща, така и за не толкова важни.

Тази лъжа не е от злонамереност, а по-скоро, защото сме свикнали с навика да лъжем себе си. В тази връзка Исак наблюдавал как светлината се пречупва през хората, докато твърдели, че вярват в нещо и в същото време правят съвсем друго.

Представяли себе си за праведни, докато проявявали най-големите си жестокости. И някъде дълбоко в себе си, вярвали, че действията им са правилни.

Затова Исак решил, че никой никога няма да успее да заслужи неговото доверие.

Изчислил, че болката му е правопропорционална на разстоянието, което поставил между себе си и останалия свят - колкото по-голямо е разстоянието между него и другите, толкова по-малка болка ще понесе в живота си 💔

Решил да съхрани себе си, отдалечавайки се от всеки друг човек.

Без приятел. Без близък.

Заключил, че света е мрачно и окаяно място и единствената стойност, която откривал за себе си била да документира и изчислява всичко, което го заобикаля.

Въпреки цялата своя сдържаност на Нютон със сигурност не му липсвала амбиция.

Искал да познава траекторията на човешките сърца, както и скоростта на болката. Мечтаел е да познава силата на техните ценности и тежестта на надеждите.

И най-важното: Искал е да разбере връзката между всички тези елементи.

Това била и причината да започне да изучава, да дефинира и да записва законите, не само на вселената, но и тези на емоциите 💗

Това, което установил било колкото простичко, толкова и гениално...

нови стари харесвани
Евелина
Гост
Евелина

Благодаря за интересната информация. 💚

Темелкова
Гост
Темелкова

Текстът е разкошен и много интересен. Адмирации към труда Ви!

🔘 За Нас

🔘 За Реклама


🔘 Общи условия

🔘 Права за ползване

🔘 Privacy Policy

🔘 Cookies

🔘 Решаване на спорове


LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие, в която се публикува качествено съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.


Facebook

📩 office@lifehack.bg