? + Аудио вариант за абонати
Хората не подбират специфично поведение. Те избират абстракции – Б. Й. Фог
Известната на всички мантра твърди, че за да бъдеш успешен трябва да имаш ясно поставени цели пред себе си.
В продължение на години, това беше основен начин на мислене, на чиято основа градях и своите навици.
И това до момента, когато концепцията “Системи срещу цели” грабна вниманието ми, попадайки на книгата на Скот Адамс – “How to Fail at Almost Everything and Still Win Big: Kind of the Story of My Life”.
Това, което ме впечатли в най-голяма степен е идеята му, че:
- Целите забавят Щастието
- Целите затрудняват дългосрочния напредък
- Целите ни карат да мислим, че можем да контролираме бъдещето
Джеймс Клеар споделя по темата:
Когато работите за постигане на една цел, вие всъщност си казвате: „Все още не съм достатъчно добър, но ще бъда, когато достигна целта си.“ Проблемът с този начин на мислене е, че вие се учите винаги да слагате щастието и успеха на един по-следващ етап, в бъдещето. – Щом достигна целта си, ще бъда щастлив.
Щом постигна целта си, ще бъда успешен.
Дори да постигнем целта си, ние сме склонни да останем на относително същото ниво на щастие, преди постигането на целта.
Това се дължи на т.нар. “хедонична адаптация” (известна още като “хедонична бягаща пътека”).
Дори и да сваляме повече килограми, дори и да печелим повече пари, повече състезания, нашите очаквания и желания се увеличават в синхрон с постиженията, което води до липса на постоянно усещане за щастие.
Все нещо не ни достига… Разбира се, постигането на целта може временно да повлияе на това колко си щастлив, но накрая ще се върнеш обратно към нормалното си ниво на щастие.
Целите пренасочват вниманието ни от процесите към резултатите.
Адамс пише:
Ако постигнете целта си, вие празнувате.
Чувствате страхотно, но само докато не осъзнаете, че току-що сте загубили нещо, което ви е давало цел и посока.
Никой не знае това по-добре от Бъз Олдрин, вторият човек стъпил на луната, който страда от алкохолизъм и депресия след като се връща от мисията си до луната.
В своята автобиографична книга той споделя:
„Какво по дяволите трябва да прави човек, след като е постигнал най-големите си мечти и е покорил най-големите си предизвикателства?”
Но ако целите са такъв проблем, към какво да насочим фокуса си?
Към създаването на системи…
Сигурно звучи изцяло в разрез с твоите разбирания. Нормално.
В следващите редове ще ти споделя механизма, който използвам, за да постигам много повече от всички останали. Благодарение на него и в твоето съзнание ще изплува ново мислене.
Да започваме…
