Прережи въжето или умри: историята на най-великия подвиг за оцеляване

🎧 + Аудио версия за абонати

Животът може да ти раздаде изключителна ръка. Ще играеш на сигурно, ще блъфираш като луд или ще рискуваш всичко?

- Джо Симпсън

През 1956 г. алпинистът и писател сър Арнолд Лун казал за борбата на Тони Курц на Айгер, че „хрониките на алпинизма не помнят по-героична издръжливост. И през 1956 г. това вероятно било истина. 

Само че тези думи били написани, преди Джо Симпсън и Саймън Йейтс да се отправят към Перуанските Анди. Техните подвизи щели да станат истинска легенда в съвременния алпинизъм.

На Джо Симпсън опасните планини не му били чужди.

През 1983 г. Симпсън и негов колега на име Иън Уитакър изкачвали ръба „Бонати" във Френските Алпи. Това е гранитен връх с височина 620 метра, който може да бъде видян от долината на Шамони, а също и магнит за търсачите на силни усещания.

Катеренето вървяло добре през първия ден.

Решили да нощуват на една тераса, откъдето можели да се наслаждават на звездите, преди на следващия ден да приключат с изкачването.

Не станало точно така...

Самата тераса представлявала горната част на оголена скала, стърчаща от отвесна скална стена. Била широка само метър и нещо, но била достатъчно дълга, за да легнат върху нея един до друг в бивачните си чували. Взели обичайните мерки за сигурност — понеже площта от метър и нещо не им позволявала да се въртят особено, а от едната им страна имало много висок, стръмен склон — завързали се на мястото си и закрепили въжето в пукнатина в скалата зад тях.

Тъкмо се канели да заспиват, когато цялата тераса, на която лежали, внезапно се откъснала от скалата. За няколко секунди на безумен ужас Симпсън и Уитакър осъзнали, че пропадат в бездната долу. После въжетата внезапно се опънали и предотвратили падането.

Били живи, но висели безпомощно.

Не можели да направят нищо, за да се измъкнат.

В случай че се освободели от примката за да се катерят нагоре, закрепеното въже можело лесно да се измъкне от пукнатината.

Били в капан.

Висели на неблагонадеждно въже.

Под тях се стелели 600 метра мрак.

Можели единствено да се надяват и молят, че някой е видял какво се е случило или е чул виковете им и ще повика помощ. Висели в продължение на 12 ужасяващи часа, докато най-сетне...

Възстанови паролата:

Логни се в
Мастърхак