Какво можеш да дадеш, когато нямаш нищо

„Сидхарта“ на Херман Хесе е книга, която много успели хора препоръчват. Навал Равикант е един от тях.

Той изтъква едно специфично послание от нея:

Главният герой, Сидхарта, отшелник, който изглежда като просяк, пристига в един град и се влюбва в прочута куртизанка на име Камала.

Опитвал се да я съблазни, а тя го питала „А ти какво умееш?“

Един богат търговец го пита същото:

„Какво би могъл да и дадеш, след като си безимотен?“

И в двата случая отговорът му е един и същ!

Затова тук ще цитирам само част от диалога с търговеца.

Накрая Сидхарта получава всичко, което желае.

Да видим как…

? Търговецът: … какво би могъл да дадеш, след като си безимотен?

? Сидхарта: Всеки дава това, което има. Боецът дава сила, търговецът – стока, учителят – наука, селякът – ориз, рибарят – риба.

? Търговецът: Да, тъй е.

Но какво е онова, което би могъл да дадеш ти?

Какво си научил, какво умееш?

? Сидхарта: Умея да мисля. Умея да чакам. Умея да постя.

? Търговецът: Това ли е всичко?

? Сидхарта: Мисля, че това е всичко.

? Търговецът: И каква полза имаш от него?

Да речем, от постенето… за какво може да послужи то?

? Сидхарта: За много неща, господине.

Когато човек няма какво да яде, постенето е най-мъдрото, което може стори. Ако например Сидхарта не беше се научил да пости, тогава той би бил принуден да постъпи днес на някаква служба, при теб или при когото и да било, защото гладът щеше да го принуди.

Така обаче Сидхарта спокойно може и да почака.

Той не знае какво е нетърпение, не знае какво е бедствено положение, гладът дълго може да го обсажда, но той само ще се усмихва.

Може да интерпретираме казаното по следния начин: