„Сидхарта“ на Херман Хесе е книга, която много успели хора препоръчват. Навал Равикант е един от тях. Той изтъква едно специфично послание от нея.
Нека ти разкажа…
Главният герой, Сидхарта, отшелник, който изглежда като просяк, пристига в един град и се влюбва в прочута куртизанка на име Камала.
Опитвал се да я съблазни, а тя го питала „А ти какво умееш?“
Един богат търговец го пита същото:
„Какво би могъл да и дадеш, след като си безимотен?“
И в двата случая отговорът му е един и същ, затова тук ще цитирам само част от диалога с търговеца. Накрая Сидхарта получава всичко, което желае.
😎 Търговецът: … какво би могъл да дадеш, след като си безимотен?
😇 Сидхарта: Всеки дава това, което има. Боецът дава сила, търговецът – стока, учителят – наука, селякът – ориз, рибарят – риба.
😎 Търговецът: Да, тъй е. Но какво е онова, което би могъл да дадеш ти?
Какво си научил, какво умееш?
😇 Сидхарта: Умея да мисля. Умея да чакам. Умея да постя.
😎 Търговецът: Това ли е всичко?
😇 Сидхарта: Мисля, че това е всичко.
😎 Търговецът: И каква полза имаш от него?
Да речем, от постенето… за какво може да послужи то?
😇 Сидхарта: За много неща, господине.
Когато човек няма какво да яде, постенето е най-мъдрото, което може стори. Ако например Сидхарта не беше се научил да пости, тогава той би бил принуден да постъпи днес на някаква служба, при теб или при когото и да било, защото гладът щеше да го принуди. Така обаче Сидхарта спокойно може и да почака, той не знае какво е нетърпение, не знае какво е бедствено положение, гладът дълго може да го обсажда, но той само ще се усмихва.
Може да интерпретираме казаното по следния начин:
- „Мога да мисля.“ ⚡ Да имаш стабилни правила за вземане на решения и добри въпроси, които да можеш да зададеш на себе си и на другите.
- „Мога да чакам.“ ⚡ Да можеш да правиш дългосрочни планове, да проявяваш търпение и да не губиш опорните си точки.
- „Мога да постя.“ ⚡ Да можеш да устояваш на трудностите и нещастията. Да постигнеш издръжливост и висок праг на болка.
Умея да мисля. Умея да чакам. Умея да постя. Това е всичко…
Помисли върху отговорът на Сидхарта…
Интересно?! Да можеш да мислиш, означава да умееш да задаваш въпросите, които да те отведат до отговорите, от които се нуждаеш /Айнщайн/. Да умееш да чакаш, означава да си търпелив не само да родиш идея, но и да можеш да я проследиш в нейния път на земята: как се ражда едно усилие, прераства в определена дейност и накрая се стига до даден резултат… Да можеш да постиш означава да си свободен от условностите на средата, в която живееш, без да се конфронтираш с нея. Тези неща ги умеят само посветените…