“Първият принцип” – метод за уникални идеи!

Изпадал ли си в трудна ситуация, при която отчаяно търсиш решение и в крайна сметка не намираш и се отказваш? Предлагам ти нещо много по-различно. Алтернатива на мислене, която е гениално простичка, но може да ти даде уникално решение на заплетените ти казуси. Виж за какво точно става дума:

За какво става въпрос:

Разсъждения по метода на “Първия принцип” е една от най-ефективните стратегии за справяне със сложни проблеми и намиране на оригинални решения.

Подходът е бил използван от велики личности като изобретателя на печатарската машина Йоханес Гутенберг, военния стратег Джон Бойд, философът Аристотел.

Дори Илон Мъск, предприемачът вдъхновил толкова много хора, също е почитател на този продуктивен мисловен модел.

Ето как го прави:

Ракета до Марс – от идеята до реализацията


През 2002 година Илон Мъск започнал да търси начини да осъществи идеята си за изстрелване на първата ракета до Марс, което в крайна сметка води и до създаването на авиокосмическата компания SpaceX.

Проектът бил страхотен, но Мъск не се разминал с предизвикателства по пътя.

Посетил редица авиокосмически компании-производители в цял свят и разбрал, че разходите за закупуване на ракета са също толкова космически:

Близо 65 милиона Щатски Долара!

Високата цена го шокирала и той започнал да премисля проблема……

По-късно в интервю Илон Мъск споделя:

Обичам да подхождам към нещата от гледна точка на физиката. Физиката учи да разсъждаваш според „първия принцип“, а не по аналогия. Така че аз си зададох въпроса: „От какво е направена една ракета?“ и стигнах до отговора: От алуминиеви сплави от космически клас, плюс титан, мед и въглеродни влакна. После се запитах за цената на материалите на стоковата борса. Оказа се, че разходите за материали за ракетата са едва 2% от цялата цена.

Тогава Мъск решава вместо да купува готова ракета за десетки милиони, да основе своя компания, да купи суровия материал и да построи ракетата сам.

Така се ражда SpaceX.

Само след няколко години SpaceX смъква цената за пускане на ракета почти десет пъти като в същото време е на печалба.

И сега следва най-важната част:

Какво е мислене от типа “Първи принцип”
и как може да се приложи на практика


От историята на Мъск лесно се вижда същината на този тип мислене:

Разграждане на процеса съставните му части, така че то вече да няма на какво друго да бъде разградено. И създаването на нещо ново от това ниво.

Аристотел го нарича “основата, която дава първичната информация за нещо”.

Това е мисленето на учения, който не прави предположения, а започва да задава въпроси като: “За какво сме сигурни, че е вярно?” и “Какво е доказано?”

На теория това означава да копаеш надолу и надолу докато стигнеш до основната истина за нещата и ситуацията като цяло.

Френският философ и учен Рене Декарт използвал този подход заедно с метода, който днес се нарича “Картезианско Съмнение” – постоянно съмнение във всичко, в което може да се съмняваш, докато остане нещо, което очевидно е несъмнена истина.

На практика не се очаква непременно да разграждаш всеки проблем до атомно ниво, за да извлечеш полза от приложението на “Първия принцип”.

Известният военен пилот и стратег Джон Бойд създал мисловен експеримент, който демонстрира как работи мисленето “Първи принцип”.

Нека да го видим!

Представи си, че притежаваш три неща:

  • Моторна лодка с водни ски отзад
  • Танк
  • Колело

Сега разбий тези три неща на съставните им части:

  • Моторна лодка – мотор, корпус и ски
  • Танк – метални протектори, стоманени бронирани пластини и оръдие
  • Колело – дръжки, колела, педали, механизми и седалка

А сега идва и въпросът: Какво можеш да направиш от отделните части?

Страхотна идея е моторна шейна – от дръжките и седалката на колелото, металните протектори на танка и мотора и ските на лодката.

Това накратко е мисленето “Първи принцип”:

Процес на разбиване на ситуацията на основни елементи и сглобяването им отново по нов по-ефективен начин.

ДЕконструирай и след това РЕконструирай!

Как с помощта на „Първия принцип“ се раждат иновации


Примерът с моторната шейна дава и друга особеност на подхода – комбинацията на идеи от сфери, които на пръв поглед нямат общо една с друга. Танкът и колелото са съвсем различни, но съчетанието на части от тях дава новия продукт, нали?

Започва се от основните и неоспорими факти, прави се план и се започва подобрение на всеки елемент. И нищо чудно, когато това доведе до далеч по-добри варианти на първоначалните обекти или пък до коренно различни и революционни.

Много неща, които са променили света, са създадени по този начин.

Йоханес Гутенберг съчетал технологията на винтовата преса от винопроизводството с подвижен набор, хартия и мастило и получил печатната преса. Подвижният набор e бил използван от векове, но Гутенберг е първият, който проумял отделните елементи на процеса и адаптирал технология от коренно различна област.

Резултатът – по-висока ефективност в печатането и най-вече разпространение на информацията в невиждани до тогава размери.

Дотук разгледахме какво представлява мисленето “Първи принцип”, но прилагането на практика се оказва не толкова лесно. Нека да видим защо.

Мисленето “Първи принцип” – предизвикателства и уроци


Една от основните пречки е:

Склонността на хората да оптимизират по-скоро формата, а не функцията на нещо. Историята за създаването на подвижния куфар е прекрасен пример за това.

По времето на Римската империя войниците използвали кожени чанти и куфари, за да пренасят храната, когато пътували. В същото време имало на разположение и превозни средства на колела като колесници, колички и каруци. И все пак, в продължение на хиляди години на никой не му е хрумнало да комбинира чантата с колелата!

Първият куфар на колелца е бил измислен едва през 1970 година от Бернард Садоу. Един ден докато мъкнел багажа си през летището видял работник, който бута тежка машина върху дъска на колела. Докъм 1900 година кожените чанти най-общо казано са имали конкретно предназначение – за раници на учениците, туристически раници, куфари за пътуване. Чантите се “сдобили” с ципове едва през 1938 година. Първите раници от изкуствена материя били пуснати в продажба през 1967 г.

US патентът на Bernard D. Sadow

Независимо от всички подобрения формата на чантата останала до голяма степен същата. Рационализациите се повтаряли и засягали една и съща тема.

Докато всички били вторачени в това как да направят по-добра чанта или по-точно да подобрят нейната форма, Садоу работил над това как да направи съхранението и придвижването на неща по-ефективно.

Това, което другите създавали изглежда на пръв поглед като иновация, но всъщност е повторение на предишни форми, а не толкова подобрение на основната функция.

Става още по-интересно…

Стигаме до финото приложение на “Първия принцип” – висшият пилотаж:

Как се култивира самостоятелно мислене


Склонността на човека да подражава е препъникамъкът за успешното прилагане на мисленето “Първи принцип”. Когато си представят бъдещето повечето хора проектират настоящия формат в бъдеще, а не функцията.

Някои хора когато критикуват технологичния прогрес задават ироничния въпрос “А къде са летящите коли? Вече трябваше да са тук.”

Всъщност летящите коли вече са факт и те се наричат самолети. Хората, които задават въпроса, са фокусирани върху формата (самолетите не изглеждат като колите) вместо да обърнат внимание на функцията – всъщност имаме транспорт по въздуха!

Това има предвид Елън Мъск като казва, че често хората “живеят живот по аналогия”. И тук се крие онова нещо със ситните букви, които никога не трябва да пренебрегваш: Бъди с широко отворени очи за това, което ти оставят в наследство!

Често установените практики, с които хората са свикнали, се възприемат безкритично. Те не се поставят под въпрос, от което следва ограничаване на креативността.

Ето това е ключовата разлика между непрекъснатото усъвършенстване и мисленето “Първи принцип”!

Непрекъснатото усъвършенстване се реализира в границите зададени от първоначалната визия за нещата.

Затова пък мисленето “Първи принцип” изисква от човек да се откаже от “лоялността” към познатите форми и да постави функцията на преден план и в центъра.

Оттук идват и ключовите въпроси:

  • Какво се опитвам да постигна?
  • Какви функционални резултати искам да видя накрая?

Ето и основната линия, която да следваш:

Оптимизирай функцията и игнорирай формата! Това е начинът да се научиш да мислиш не само креативно, но и ефективно в стила на „първия принцип“.

Силата на “Първия принцип” – докъде можеш да стигнеш?


Има някаква ирония в това, че ако иска човек да “роди” гениална идея, да направи изобретение, трябва да разбие нещата до основните им части. Без задълбаване във фундамента вероятността да се изпипат детайлите е малка, което всъщност има значение за високите нива на конкуренцията в която и да е област.

Всяка иновация, дори и най-блестящата, изисква дълъг период на повторения и подобрения. При SpaceX e имало много симулации, правени са хиляди корекции и много опити преди да се измисли построяването на ракета на достъпна цена, ракета която може да бъде използвана отново.

Но нека бъдем наясно: “Първият принцип” в никакъв случай не отхвърля нуждата от постоянно усъвършенстване, а ПРОМЕНЯ посоката на усъвършенстване.

Ако не се проумее и приложи “Първия принцип” тогава се остава на ниво подобрение на колелото и изобщо не се стига до създаване на моторна шейна.

Ако искаш да се научиш как да мислиш самостоятелено, то разсъждението в посока “Първия принцип” е най-добрият начин да го направиш.

по статията Работи Ангелина Иванова, по идея на jamesclear.com

Препоръчвам ти и:

Остави коментар

Notify of
avatar
wpDiscuz