Как да взимате много по-добри решения в инфарктни ситуации – точно като космонавтите, самураите, пехотинците и психопатите!

Днес ще ви разкажа защо астронавтите, самураите, пехотинците и психопатите могат да вземат толкова добри решения! Най-добрата част: ще научите какво точно да направите, за да решавате и вие също толкова добре, без да се налага да ставате астронавт, тюлен или психопат.

Естествено, вече знаете, че всеки прави грешки – в работата, в бизнеса, в личния живот, с децата. Всеки понякога взима лоши решения… Това е ясно.

Но какво да направим, за да вземаме по-добри?

Отговорът – „контрол на еуфорията“.

Но от този отговор произлиза още един въпрос – как да контролираме еуфорията…?

Понякога сте толкова ядосани или пък невъобразимо щастливи, че не можете да мислите трезво. Познато ли ви е? Подобни краткосрочни и взривоопасни емоции са една от основните причини за вземането на лоши решения.

Но каква е връзката с астронавтите, самураите, морските пехотинци и психопатите? Какво общо имат те с вземането на по-добри решения?


На 150 мили над Земята няма място за паника.

През 60-те години на миналия век НАСА се готви да изпрати хора на Луната за първи път в историята на човечеството.

Един милион неща могат да се объркат.

Откъде да са сигурни, че астронавтите няма да откачат в студената тъмнина на открития космос, затворени само на няколко квадратни метра – място, където няма кой да им се притече на помощ ако нещо се обърка?

Райън Холидей, автор на „Дарът на трудностите“, пише за предизвикателствата, пред които е изправен екипажът, кацнал на луната за първи път:

Когато Америка се опита да изпрати първите мъже в космоса, те обучаваха астронавтите на едно умение повече от всяко друго: изкуството да не се паникьосват.

Когато хората се паникьосат, правят грешки.

Те отхвърлят системите, пренебрегват процедурите, игнорират правилата, отклоняват се от плана. Не реагират правилно и престават да мислят трезво. На 150 мили над Земята, в космически кораб по-малък от кола, това значи смърт.

В космоса паниката е самоубийство.

Един от ключовите начини за борба с паниката е да имате чувство за контрол. Всичко, което осигурява това чувство, ще подобри ефективността и ще Ви помогне да вземате по-добри решения, когато нещата се развият изненадващо.

Точно това правят от НАСА. Те систематично и многократно поставят астронавтите пред всяка ситуация, с която може да се сблъскат в космоса. Това ниво на познание води до силно чувство на увереност. Преди изстрелването НАСА отново пресъздава съдбоносния ден отново и отново, стъпка по стъпка, стотици пъти – от това, което биха имали за закуска до пътуването им към аеродрума.

Бавно, в категоризирана поредица от стъпки, астронавтите са запознати с всяка гледка и звук от това, което ги очаква при изстрелването им в космоса. Те го преживяват толкова много пъти, че за тях това става естествено и познато като дишането. Ето защо, когато  най-големите експерти по взривове се доближават до бомба, кръвното им налягане всъщност намалява – контрол и увереност.


Добре, знам какво си мислите: „НАСА има милиарди долари бюджет, най-умните хора в света и много време“. Но същият този фокус върху контрола на еуфорията работи вече хиляда години и то с много по-малко ресурси. Ето как:

Най-важната тренировка на самураите не включва меч.

Както по време на битка, така и в ежедневието, трябва да са решителни, но също така и спокойни. Духът им трябва да е спокоен, но безпристрастен.

Подобно на астронавтите, самураят познава силата на чувството за контрол от тренировките. Райън Холидей казва по темата:

Ето защо Мусаши и повечето практикуващи бойни изкуства се фокусират върху тренировките на ума така, както върху физическото обучение. И двете са еднакво важни и изискват еднакво енергични упражнения и практика.

Какво всъщност правят?

Самураите мислят много за смъртта. Много.

(Вижте защо и най-щастливите хора в света мислят често за смъртта?)

Мислейки за най-лошото (да отделят главата ти от тялото) те успяват да се научат да бъдат спокойни и рационални. Същото можем да постигнем и ние.

Запитайте се:

„Кое е най-лошото, което може да ми се случи?“

Тези методи може би работят от преди 1000 години, може би са работили през 60-те години на миналия век … но в 21-ви век светът не е ли различен?

Не. Не, не е.

И елитните морски пехотинци са живото доказателство.


Какво им е специалното на специалните сили?

Опитайте да живеете без храна или да не спите с дни. Скочете от самолет летящ на височина 35 000 фута. Участвайте в престрелка с Ал Кайда в планините на Афганистан при многочислено превъзходство на врага и ще разберете.

Да, няма как да пробвате, но трябва да знаете, че най-добре подготвените военни части в света, като Navy Seals, не наричат това кошмар!

Те го наричат просто „Четвъртък“.

Кевин Дютън и неговият приятел, Анди (бивш войник от SAS – британският еквивалент на тюлените) проследяват жизнените си показатели по време на едно проучване за устойчивост. И двата резултата са сходни при нормални обстоятелства. Но какво се случва, когато са изложени на стимули, които крещят „ОПАСНОСТ! ПАНИКА!“? Мозъкът на Дютън полудява от страх.

Но отговорът на приятеля му Анди е съвсем различен:

Пулсът му започва да се забавя.

Електрическата активност на мозъка му също спада бързо и драматично.

Всъщност, докато шоуто свърши, всичките три физиологични измервания на Анди се обединяват под базовата линия. Ник [изследователят] не е виждал нищо подобно. „Това е като че ли все едно се подготвя за предизвикателството, а не участва в него“, казва той. „И тогава, когато предизвикателството се появи, мозъкът му внезапно отговаря с инжектиране на леден азот във вените.

Изведнъж всички излишни необуздани чувства изчезват. Внезапно се заключва в хипнотично дълбок екстремен и безскрупулен фокус.

Той поклаща глава, без да се замисля. „Ако не бях записал за себе си тези показания, не съм сигурен, че щях да им повярвам“, продължава той.

Този човек, обаче, има пълен контрол над ситуацията.

Сякаш нищо не може да го разтърси.

Елитните военни части се смятат за едни от най-издръжливите хора. Но какво  е онова дребно нещо, което води до тази голяма разлика?

Дишането. Да, дишането (повече за тази тактика тук).

Проучванията показват, че с дишане в стил медитация може да станете по-смели, да увеличите концентрацията си и дори усещането за щастие.

Но не можем да бъдем и безчувствени! Трябва да се научим как да балансираме студената рационалност в екстремни ситуации със силата на емоцията.

Затова нека да разгледаме психопатите…


Какво означава да бъдеш психопат?

Какво може да научим от убийците, чиито сърца са каменно студени?

Често това означава вродена липса на съпричастност, на емпатия.Така че психопатите не са лукави или диви.

Всъщност, в много отношения те са прекалено рационални.

Когато изследователите накарат някои хора да играят игри със залози, кои са тези, които действат логично и не се тресат от ирационалните си страхове?

Да, психопатите:

„Това може да е първото доказателство…“, коментира Джордж Лоувенщайн, професор по икономика и психология в Карнеги Мелън, „…което документира ситуация, при която хората с мозъчни увреждания вземат по-добри финансови решения от обикновените хора“.

Дали пък най-добрите брокери на борсата не са психопати…?

„Най-успешните брокери биха могли да се нарекат“ функционални психопати „- индивиди, които, от една страна са по-умели да контролират своите емоции и от друга – не изпитват такива чувства със същата интензивност, като останалите“.

Ами тези, които убиват хора?

Рационалността често води до по-добри решения, но ако не е налице емпатия, това може да доведе до някои много лоши последствия.

Всичко това обаче може да изглежда и объркващо.

Откъде да знаем колко рационални трябва да сме?

Има причина, поради която съществува понятието „контрол на еуфорията“. Не се опитвате да премахнете емоциите си, а просто ги потискате.

Със сигурност не искате да сте коравосърдечен.

Всъщност, съпричастността, когато се контролира, може да бъде много полезна при вземането на решения.

Много от нас смятаме, че лекарите са рационални, заради постоянния досег с мъки, болки и страдания. Но изследванията показват, че лекарите, които са запазили своята съпричастност, вземат по-добри решения.

Професорът от Уортън и автор на „Давай и вземай“, Адам Грант обяснява:

„Популярно изследване на рентгенолози показало, че когато рентгенолозите първо видели фотографска снимка на пациент, преди да сканират, те му симпатизирали повече и полагали по-големи грижи за него. Така те виждат пациента като човешко същество, а не само като нещо за облъчване.

В резултат на това  пишат по-дълги доклади и са значително по-точни в поставянето на диагнозата“.

5 стъпки за вземане на по-добри решения:


  1. Добре познавайте възможните проблемни ситуации около вас.
  2. Помислете кое е най-лошото, което може да се случи.
  3. Следете дишането си, контролирайте го.
  4. Проявете контролирана съпричастност и емпатия.
  5. Помислете за това какъв съвет бихте дали на най-добрия си приятел ако изпадне във вашата проблемна ситуация?

Ние не сме роботиНие сме фундаментално емоционални същества и да забравим този факт би било огромна грешка.

Отдаваме огромно значение на логиката, но най-добрите решения идват от разбирането на нашите емоции и от това, кое е най-добро за другите.


Имате ли си свой любими начин да успокоите ума си в инфарктни ситуации. В онези моменти, в които трябва да вземете важно решение?

Би било страхотно ако го споделите в коментарите!

Препоръчвам ти и:

Остави коментар

Notify of
avatar
wpDiscuz