Има хора, които гледат на живота като океан. Те отиват там, където течението ги отведе.
Има и хора, които гледат на живота като топка мек пластилин в своите ръце, живот, който сами могат да го оформят както намерят за добре.
В океана ти си малък и безпомощен, заобиколен от нещо много по-голямо от теб самия. Това може да те накара да се зачудиш как да живееш живота си в момента.
Но понякога океана може да те отведе на много вълшебни, мистериозни и вълнуващи места, на които никога не си и предполагам, че ще искаш да бъдеш.
Държейки топката пластилин в ръцете си, ти притежаваш цялата сила. Животът ти ще приеме формата, която ти самия му придадеш – изненадващо е колко много и различни видове форми може да има той ако наистина го възприемеш по този начин.
Понякога ще го оформиш по правилния начин, но ако не внимаваш няма да се получи нещо чак толкова красиво или пък смислено, нито пък това, което си искал.
Въпросът е не е кой от двата вида живот да избереш – да се гмурнеш в океана или да оформиш собствената си топка пластилин.
Въпросът е кое е правилното и грешното време за всеки един от тях!
текст и снимки waitbutwhy.com
