С колкото и хора да общуваме във всекидневието си, това което получаваме като сигнал от обратната връзка е споделянето на проблеми.
„Искам да отслабна, защото почти съм достигнал нивата на пред диабет, ами се похапва и не ми се тренира”, „Боже строших се от бачкане, а парите, които получавам ми стигат, за да си платя заема и да си купя храна. А къде остана почивката, развлеченията, глезотийките. Фондът и аз съм човек отдавна пресъхна.” „Трябва да науча чужд език, но не мога да отделя пари, а и времето ми е кът”…
Всички тези проблеми възникват от липсата на главна цел, съставянето на план за осъществяването и, както и мъжделиво действие относно постигането и.
Ние искаме да решим проблемите си лесно, бързо и без затруднения.
С помощта на лесни трикове, магически хапчета или супер яки магии. Нещо като аспирин за главоболие, но вместо главата си лекуваме проблемите от битието ни.
Науката е дала чудесно определение на това състояние.
Нарича се ефект на Пигмалион и според него ние очакваме живота ни да се развие на базата на самоизпълняващи се предсказания.
Те трябва да бъдат задължително хубави и изпълнени с богатство.
В култовата лента на Оливър Стоун „Уолтстрийт”, главният герой Бъд Фокс, преди да се изправи пред съда по обвинение за манипулация с вътрешна информация получава ценен съвет от шефа си – „Момче пряк път към успеха няма!”
Чудесен пример как ефекта на Пигмалион реално не действа на хората, така както би им се искало. А както знаем илюзиите са опасно нещо.
? Вижте и: Магията на 7-те навика на високо ефективните хора [инфографика]
В съвременния свят успехът е свързан с ефективността.
Колко по ефективни сме, толкова повече ще се катерим в социалната стълбичка на просперитета. Чудесен извор за теорията на високата ефективност представлява труда на Стивън Кови „Седемте Навика на Високо Ефективните Хора”.
В следващите няколко материала ще извлечем за вас екстракта от тази работеща теория, която вие спокойно можете да приложите на практика, за да подобрите живота си.
Стивън Кови изследва материята свързана с човешкото поведение и връзката му с успеха. През годините на своя живот той търси работещи модели, които помагат на хората да постигат мечтите си. За целта се посвещава на изучаване на теорията на успеха и нейното правилно имплементиране в живота на хората. Така връзката между теорията и практиката е чудесно скрепена от него.
Посредством трудове си и своята практика ние виждаме едни наистина чудесно работещи модели за успех. През годините Стивън Кови е работил в десетки организации, изнасял е стотици лекции и е написал множество трудове.
Постигнал е блестящи резултати и е спомогнал на множество хора по света да променят живота си към по-добро и да сбъднат мечтите си.
Но най-важното, което неговия опит ни казва е, че ако искаме да сме успешни, ефективни и щастливи трябва да прилагаме знанията на практика, в противен случай ще си останат само и единствено набор от слаби гънки в мозъка ни.
Стивън Кови е достигнал до своите открития, след като дълги години е изследвал теорията на успеха. Направило му впечатление, че през различните периоди, теорията също била различна. От създаването на САЩ до края на Първата световна война на почит била науката свързана с характера. Кови я заклеймява като Етика на характера.
Тук в центъра на събитията, които оформят успеха стоят основните черти на характера на човека. Търпеливост, постоянство, въздържание, работоспособност, трудолюбивост, целеустременост, аналитичност са били идеалните качества, които по това време е трябвало да имаш, ако искаш да вървиш напред и нагоре.
Златното правило гласяло, че ако искаш да ти се случи нещо добро е нужно да го извършваш в полза на другите. След 20-те години на 20-ти век Етиката на характера била изместена от Етика на личността.
Според нея, успехът е функция на личността.
За да си успешен прилагайки етика на личността е било нужно да научиш определен набор от техники на манипулацията, които да прилагаш на другите за своя изгода.
Социалните контакти, публичните изяви, позитивния начин на мислене са само част от техники, които могат да те изстрелят напред в живота.
Според Кови тези две етики са двете лица на една и съща монета.
Без силата на характера човек е трудно да успее, но без специфични техники, които да го представят в уникална светлина, потенциала можел да си остане неразгърнат.
За него обаче етиката на характера била основата за направата на солиден успех, който можел да пребъде през годините. Докато прилагащият етиката на личността, можел да има бърз успех, но след време щял да изпадне в несигурност и рано или късно нещата можело да бъде разкрит като въздух под налягане.
Той я е смятал като лепенка или аспирин за бързо действие, но със силата на моментно въздействие, без да се реши проблема с причината за болката.
Затова Кови препоръчва да се вземе най-доброто от двете етики, но да се акцентира върху етиката на характера.
Етиката на характера е естествен процес.
Във всеки един естествен процес нещата растат в хармония следвайки принципите на постепенност. Няма преки пътища, всичко, което трябвало да се изживее се е изживявало.
Като развитието на едно растение: посяване, покълване, поникване, растеж, цъфтеж, съзряване, разпадане и пак напролет наново преминаване през този цикъл.
Целият този процес изгражда парадигмата.
Това е пътна карта, по която можем да достигнем от точка А до точка Б.
Това е моделът, теорията, възприятието, предпоставките, системата с помощта, на които можем да достигнем до успеха.
Ние в себе си изграждаме парадигма на живота си и в зависимост от това каква е тя, такъв ще ни бъде и той.
Парадигмата може да бъде изпълнена с красиви мигове, но може да бъде и кошмар.
Всеки който притежава качества за промяна на парадигмата си има силата да промени света в който живее и да го види с други очи.
Ако умееш да промениш нагласата си ще успееш да промениш и действията си.
Две деца си играят шумно в градския транспорт. Бащата гледа унило и нехае. Пътник отива до него и му казва, че трябва да бъде по-отговорен с децата си. Бащата отвръща, че е съгласен с него, но в момента се връщат от болницата, където само преди час са загубили майка си и той не знае какво да прави. Пътникът веднага променя парадигмата си и от раздразнен свидетел предлага помощ.
Ето чудесен пример за промяната на възприятията и парадигмата!
Това е ново ниво на себепознание и мислене, което до голяма степен стои в основата на седемте принципа на високоефективните хора.
Няма как да прилагаш качествено принципите, ако не познаваш теорията, която стои зад тях и не си узрял да я приложиш в живота си. Защото начина, по който виждаме проблемите си е основният проблем, който ние трябва да разрешим.
