Ядосан ли си? Тъжен ли си? Искаш ли едни мазни и гадни картофки, за да станеш малко по-щастлив?…Помисли си пак!
Защо пълните хора не могат да останат на диета? Много от тях просто не могат да се възпират. Други казват, че се хранят безразсъдно, често дори без да знаят какво ядат.
Всеобщото убеждение, че храненето може да се контролира, ни е накарало да очакваме от хората да „се държат добре” или да платят цената на публичния срам.
Но диетите нямат ефект, а яденето не се дължи на липсата на воля. В крайна сметка яденето се намира под контрола на мозъка.
В нашия свят, където храната е достъпна за всеки, поддържането на подходящите килограми чрез диети изисква непрекъснато съзнателно, голямо усилие да се яде по-малко.
Също като неспособността ни да се съпротивляваме на съня, нашият мозък изпреварва ума и ни принуждава да ядем. Това е в природата на всеки жив организъм, където мозъкът диктува поведението.
Как да разпознаваме на емоционалния глад
[sws_divider_line]
Една от най-често срещаните грешки, която хората правят е да объркат емоционалния глад с физическия. Така е, защото настройвайки по-точно телата си, двата вида глад много си приличат.
Всъщност причина номер едно хората да ядат, когато не са гладни, е да успокоят някаква негативна емоция или да запълнят някоя емоционална дупка.
Понякога може да се окаже, че ядете, без да се наситите – преди всичко, защото въобще не сте били гладни за храна.
Навярно сте имали спор и сте хапнали малко шоколад, за да се почувствате по-добре, или сте се върнали вкъщи след дълъг, напрегнат ден и сте решили да се разведрите с малко сладолед.
Може би просто сте се почувствали отегчени и изведнъж сте решили, че най- доброто ще бъде чиния сирене и солени бисквити.
Но както казва Майкъл Нийл: „Бисквитите в целия свят не са достатъчни, за да ви накарат да се почувствате обичани и пълноценни.” Ето няколко фактора, които да ви помагат всеки път да правите разграничението:
1. Емоционалният глад е внезапен и неотложен, а физическият глад е постепенен и търпелив.
Изпитвали ли сте някога внезапно и отчаяно желание да ядете? Ако се върнете назад в мислите си, ще откриете, че само моменти, преди да се появи „гладът“, вие сте имали мислен спор със себе си. За да не става нужда да се занимават с каквито и да било усещания, минаващи през тялото им, хората са се научили да затрупват тези усещания с храна.
Физическият глад, от друга страна, е постепенен. Можете да не забележите онова нежно пристъргване в стомаха си или дори дълбоко къркорене. Ако продължите да пренебрегвате вашия глад, вероятно ще изпитате световъртеж или дори тъга, гняв и умора. Колкото по-рано се научите да улавяте „намеците” на вашето тяло, че се нуждае от гориво, толкова по-лесно ще ви бъде да разделите тези два вида сигнали.
2. Емоционалният глад не може да бъде задоволен с храна, физическият – може
АКО ядете, ядете и никога не се чувствате задоволени, това е защото нямате нужда от храна – имате нужда да промените чувствата си. Когато сте гладни за добри чувства (или поне временно маскиране на лошите чувства), никакви количества храна няма да ви помогнат.
Емоционалният глад се различава от физическия и по това, че когато адресирате основната причина за емоционалния глад, той не се връща обратно след четири часа. Независимо от специфичните проявления чувствата, които подчертават емоционалния глад, неизменно се свеждат до едно-единствено нещо:
Неизбежен стрес
[sws_divider_line]
Според последните виждания сред изследователите на неустоимите желания и пристрастяването „неизбежният стрес” е продължаващо усещане, което изпитвате през целия си живот.
Този привиден неизбежен стрес може да приеме формата на несполучлив брак или хронично заболяване, или дори нещо толкова просто като стрес на работното място.
Той може да бъде причинен дори от вина или срам – съжаление за нещо, което се е случило в миналото и което не може да бъде поправено.
В своята превъзходна книга „Копнеещият мозък” д-р Роналд Рудън изтъква, че изпитването на неизбежен стрес променя картината на мозъка и създава физиологичен копнеж за субстанции (като храна и/или алкохол), които ще ни позволят да отнесем на заден план нашето изпитване на стрес/колко вярно мамка му/.
По същество храната става нещо като медицинска лепенка, която осигурява временно облекчение, без да води до подобряване на ситуацията, причинила стреса.
Възоснова на задълбочени изследвания сега имаме „магическо хапче”, което ни помага да отслабнем:
Контролирайте реакцията си на стреса и вече няма нито да искате, нито да се нуждаете от преяждане.
Както вече може би знаете, умът и тялото са тясно свързани. Последните научни изследвания показват, че нашите мисли имат значително въздействие върху нашето здраве и благополучие.
Можем да променим биологичните процеси в тялото си посредством въображението си и със сигурност можем да променим чувствата и настроенията си.
Когато репрограмирате ума си и развиете способност да реагирате на стреса, вие наистина ще промените неврохимическата картина на вашия мозък.
Вашият наи-суров критик
[sws_divider_line]
ЕДИН ОТ най-често срещаните източници на неизбежен стрес е някаква тайна, която много хора носят със себе си цял живот: Себеотвращението – да се чувстваш безпомощен, безнадежден, без никаква стойност и лишен от обич.
Постоянно се удивлявам на обидите, които повечето хора отправят към себе си в началото на всеки ден.
Поглеждат се сутринта в огледалото и си казват „дебело лице, дебели ръце, дебели бедра, дебел задник”, а след това влизат в деня си и се чудят защо не чувстват нищо добро за себе си.
И въпреки че се обиждате сами, ако някой ви срещне на улицата и ви каже “ей, дебела свиня” ще го ударите нали? Но иначе вие може да си го повтаряте това на себе си всеки ден по няколко пъти, без да искате да се нараните за тези си думи!
Е как да се чувствате добре после?
Възможно най-прочутото напътствие за ефективен живот в западната цивилизация е правилото, всеобщо изразявано в някой вариант като: „Постъпвайте с другите така, както бихте искали да постъпват с вас.” Моят кандидат за „платинено правило” е това:
Постъпвайте със себе си така, както бихте искали другите да постъпват с вас.
Ако някой ни обиди така открито и грубо, както ние обиждаме себе си („Аз съм тъп идиот”, „Толкова съм безполезен”, Аз съм такава загуба на пространство”, „Боже, колко съм жалък” и т.н.), или ни накаже така непростимо, както ние наказваме себе си („Не мога да повярвам, че ям десерт – това е! Ще работя до повръщане!”), ние ще се наежим, възмутени от несправедливостта и безчовечността на подобно жестоко и необичайно отношение.
Но когато се отнасяме със себе си по този начин, ние се примиряваме – преди всичко, защото никой никога не ни е казвал, че не трябва да го правим.
Докато не разберете, че съществуват здравословни алтернативи да се мотивирате, за да отслабнете, освен да се биете, защото сте дебели, ще установите, че е буквално невъзможно да се съизмерите с вашите собствени нереалистично високи стандарти.
За щастие, след като видите какво представлява себеотвращението, вие ще намалите силата му върху вас и ще се обърнете директно към него, вместо да опитвате да го потиснете с храна.
Щом започнете да се виждате способни, обичани и вътрешно ценни, ще спрете да чувствате болките на емоционалния глад.
Естествен дизайн на вашето тяло
[sws_divider_line]
Знаете ЛИ, че по-малко от 1% от жените в света имат генетичен потенциал за това, което се смята за „фигура на манекен”? Въпреки това, когато срещам хора, които мислят, че са с наднормено тегло, те прекарват изключително много време да се сравняват с излъскани образи от списанията на усмихнати, анорексично слаби жени. След това се чувстват толкова зле, че трябва да хапнат нещо, за да се почувстват по-добре!
Нашите тела съдържат по природа модел за оптимално здраве. Човешките същества са проектирани да бъдат около 150-180 см високи и затова докъм осемнайсетгодишната си възраст ние преставаме да растем. Никой не държи да порасне до шест метра – не би било естествено и здравословно. По същия начин по природа имаме определена форма. Ако сме станали прекалено едри или по-дребни от тази форма, то се е случило, защото сме се намесили в естествения модел на тялото си.
Обичайно е за хората да казват, че не харесват тялото си и ще направят всичко, за да го променят. Това, което не разбират, е, че ако искат да променят вида си, първо трябва да се примирят със своето естествено тяло. Всъщност, колкото повече научавате да приемате тялото си такова, каквото е, толкова повече ще се удивите как то се променя без никакво усилие. Ето кое е основното:
Трябва да станете приятели с тялото, което имате, за да получите тялото, което искате.
Вие, разбира се, можете да се надявате на по-слаби бедра или по-плосък корем, но това си е същото тяло, което вече имате, което ще стане по-гъвкаво и по-стройно, така че започнете да се сприятелявате с него още сега.
Анорексия, булимия и телесна дисморфия
[sws_divider_line]
Макар и анорексиците и булимиците често да са болезнено слаби, те си казват, че са с наднормено тегло, и когато се погледнат в огледалото, се обиждат с всевъзможни имена.
Някои от тях могат да ограничат своята представа върху съвсем миниатюрен аспект в тях, като фокусират цялата своя омраза върху тази телесна част.
Други са способни да халюцинират, сякаш гледат в къщата на кривите огледала, където ги има по морето, които ви правят много по-високи или по-широки, отколкото сте в действителност.
Този изкривен образ на самия себе си, обикновено наричан телесна дисморфия, пречи на хората истински да се наслаждават на живота или на храната си. В най-добрия случай това явление има мрачни здравословни последствия, в най-лошия – може да бъде фатално.
Образът за нас самите действа като филтър за това, което съвпада с образа, за който се мислим. И ако ние имаме толкова неприятен образ за себе си, винаги когато някой ни каже нещо хубаво, незабавно го отхвърляме, защото не съвпада с това, което си мислим, че сме.
Да бъдете с наднормено тегло е почти винаги симптом и причината почти винаги е неизбежният стрес
И все пак книга след книга и програма след програма се опитват да решат този проблем, като ви казват какво трябва или не трябва да ядете. Все едно да се опитваш да оправиш счупен крак, като казваш на човека, че не е трябвало да пада.
Когато започнете активно да посрещате собствените си емоционални нужди, ще установите, че емоционалният ви глад започва да намалява.
Щом стане това, яденето, само когато сте наистина гладни за храна, ще стане по-лесно и по-естествено. Ще станете забележимо по-уверени и харизматични.
Ден след ден ще установявате, че естествено правите всичко, за което само сте мечтали.
Вместо да излезете извън себе си и да попитате така наречените експерти: „Какво трябва да ям?“, трябва да останете в себе си и да се попитате: „Какво ме изяжда?”
Следващия път, когато се почувствате подтиснати, тъжни, разгневени, самотни или уплашени, пуснете си хубава музика, релаксирайте, опитайте се да избягате от тревожните мисли.
Или най-добре се върнете отново тук, в този сайт, в тази статия и я прочетете отново! Ако след това все още искате да ядете, вероятно наистина сте гладни!
И запомнете…
[sws_divider_line]
[sws_divider_line]
