“Веднага щом затвори телефона, Ралф Морс знаеше, че не трябва да спира. Той беше минал едва 90 мили и нямаше много време за реакция, преди хората да чуят последните новини.”
Алберт Айнщайн току-що бил починал.
Морс – фотограф на списание LIFE.
Морс, шофирал към Принстън, Ню Джърси, колкото се може по-бързо, но другите членове на медиите, вече били предупредени.
По-късно той преразказал ситуацията:
Айнщайн почина в болницата в Принстън. Беше хаос – журналисти, фотографи, зрители. Така че се отправих към офиса му в Института за напреднали изследвания. По пътя спрях и купих един шотландски скоч. Знаех, че хората там може да не желаят да говорят, но повечето няма да откажат в замяна на тяхната помощ бутилка алкохол, вместо пари. Затова стигнах до сградата, намерих надзирателя, дадох му една пета от шотландския скотч и така той отвори офиса.
Когато Морс влязъл в офиса на Айнщайн успява да заснеме и историческата си снимка на бюрото, където Айнщайн е работил само преди няколко часа.
Все още никой не знаел, че тялото на Айнщайн щяло да бъде кремирано, преди някой да успее да го снима. В резултат на това, снимката, която Морс направил, на бюрото на Айнщайн, скоро щяла да се превърне в най-ценният кадър от кариерата на учения.
# Работната етика
Айнщайн умира от вътрешен кръвоизлив, причинен от разкъсване на аневризма на корема на аортата – състояние, с което се борил с години. През 1948 г., седем години преди смъртта си, Айнщайн се оперирал, за да предотврати разкъсването на аневризмата с “размер на грейпфрут”.
Лекар, запознат със случая на Айнщайн, пише следното:
“В продължение на няколко години, той е страдал от болки в горната част на корема, които обикновено продължавали по 2-3 дни и често били съпроводени с повръщане.”
Айнщайн продължил да работи, въпреки болката си. Той публикувал документи до 50-те години на миналия век.
Дори в деня на неговата смърт през 1955 година, той е работил по речта си, която трябвало да предаде на израелската телевизия.
Той е взел проекта със себе си, в болницата, но така и не го довършил…
Последния документ, по който работи Айнщайн
# Принос
Не се превръщай в успешен човек. Превърни се в стойностен мъж. – Алберт Айнщайн
Най-известният принос на Айнщайн за науката – общата теория на относителността е публикуван през 1915 г.
Въпреки, че печели Нобелва награда за него, през 1921г, Айнщайн продължава да работи и да допринася, в тази област и през следващите 40 години. До момента на смъртта си Айнщайн той изтласквал от себе си всяка унция на величието.
Никога не лежал на старите си лаври.
Вместо това продъжавал да работи, дори и с тежките физически болки, лице в лице със смъртта.
Всеки човек има дар, който да сподели със света – нещо, което го запалва вътрешно и служи на хората.
Това призвание – трябва да бъде нещо, което той преследва до последния си дъх. Може да бъде вашата работа, както е било мисия на Айнщайн.
Може да бъде творческо хоби, както било за Вивиан Майер. Може да бъде грижа, която да предоставяте на хората около вас.
Трябва да дадем всичко от себе си за живота, за това да допринесем за развитието на света, а не просто да бъдем поредния консуматор на това, което другите са създали.
Часове преди да умре, лекарите предложили на Айнщайн да се подложи на операция, като краен вариант за удължаване на живота му.
Айнщайн просто отговорил:
Оставих своя дял, време е да тръгвам. Ще го направя елегантно.
Не можем да предвидим стойността, която нашето дело ще донесе на света.
Не е наша работа да преценяваме собствените си дела.
Наша задача е да създадем, да овладеем и да дадем всичко от себе си.
На всички нас се предоставя възможността да допринесем за благото на света и да оставим своя дял.
Оставете частица от себе си!
